mariankrystev
969 результатов
Приказка Пета
Не само в Политическата гора, но и в политическия храсталак може да се роди някоя умна мисъл. Важното е да има инж., инж.-ът да е кмет и непременно да си е поставил табелка на вратата. Една такава–малка, скромна табелка, колкото за пред медиите, но върху която (пред собственото и фамил ...
  530 
Моята дъска ли хлопа –
ах... забравих за Потопа,
щом почувствах на обяд
силен сексуален глад?!
Преди Края на света ...
  544 
Обичам те, мила! Не виждаш ли как,
от есен посърнали, листи се ронят?!
Не могат да чакат те лъх на южняк,
ни птици, гнездящи сред белите клони!
Следата мастилена пари! А в мен ...
  648 
Тя бликна внезапно и бързо преля
в сърцето с онази живителна сила,
с която единствено топла сълза
най-обично чувство би сътворила!
Такава любов дава силни криле! ...
  1036 
Крехко стръкче бяла светлина
със немирен кичур си играе–
любовта на слънчева жена
може по това да се познае!
И след миг... ще свърши есента, ...
  713 
С устни ме целуна – ослепях!
Виждам те, а нищичко не чувам!
Тъй живея с обичния грях
и в съня с любов да те сънувам!
А светът отдавна се върти!... ...
  1391  10 
Понякога от нищото
се раждат
непроверени от съдбата
стихове
и в тях попива ...
  588 
Вгражда слънцето сянка на птица
в необятното синьо небе!
В миг припламва тя – малка искрица –
и лети върху светли криле!
И запалва простора далечен, ...
  875  12 
Сърцето ми
е райска ябълка,
която Господ
може да откъсне...
Но никога ...
  919  13 
Преди съвсем да се разкапят
омекналите сухожилия,
а злата болест да отхапе
без зъби сетните му сили...
Преди да сети задух страшен ...
  585 
Изплете си здраво въже от мълчание.
Преметна го сръчно през шията.
На него увиснал, загуби съзнание.
Сърцето му вече не биеше.
Въжето бе жилаво, стягаше адски! ...
  840  13 
Едва ли има по-митична сила
от руската, широката душа –
велика, необхватна, прекосила
земи от океана до степта!
Докоснала брезите с поглед светъл, ...
  508 
Прераждането дело е на Бог
и никой друг не може да го стори!
Но трябва вяра в Съдника ни строг –
в Създателя на вечните простори!
Духовния зародиш праща Той ...
  542 
Теб наяве искам да позная!
В мислите си дълго те бленувах,
галех те в лиричната омая
и в съня си, мила, те целувах!
Виждах през затворени клепачи ...
  853 
Притисната до мен, разказва мама
как месеци без мене тук живя,
разбрала – пак самичка ще остане
с тревогите, които преживя!
Омесила е бяла, топла пита, ...
  596 
на един,който смята себе си
за патриот
Жадувал ли си от чужбина да се върнеш
сам в родния си, топъл южен град
и близките си с обич да прегърнеш – ...
  555 
Начало... И отваря се завесата,
а блясъкът очите заслепява!
Притихваме. Сюжетът на пиесата
чрез действието първо оживява!
Играят в светлината на прожектора ...
  491 
Остани в моя свят –
тук ще бъдеш обичана!
Колко малко ни трябва, нали!
Само с теб съм богат!
Като свято наричане ...
  734 
В неделя, по обед, е жежко в Бургас,
напечен асфалтът е, вехнат цветята...
Вървим с теб ръка за ръка, а до нас
фонтанът живителни струйки премята!
Под сенките дъх на тютюн и кафе. ...
  546 
Съзвучна с мен си, бяла и красива!
Но трънена изкачвам висота!
А всяка изповед те прави по-щастлива,
в мен пали огъня безумен на страстта!
На любовта е пищно тържеството, ...
  1133 
Открих буркан със сладко от смокини
на рафта дървен в старото мазе –
поставен там преди една година
от баба ми... Смъртта и нея взе!
Капачката с дантелка от хартия ...
  1554  18 
Морската вълна засмя се с твоя глас!
Грабнал в миг смеха, ветрецът южен
волно с ято щъркели кръжи над нас
в небосвода слънчев, теменужен!
Въздухът горещ мирише на море, ...
  1268  10 
Облаче в небето си постлала
да ни е завивка през нощта!
Гушвам те... а времето е спряло
и притихва, за да те приспя!
Не познахме есен, нито зима – ...
  1052 
Тя се ражда в миг на откровение
и живее във реалността!
И не се нуждае от сравнения,
нито от префинени слова!
А разпалва в огъня на чувствата ...
  1082 
Стандартно щастие.
Стандартни мисли.
Стандартно влюбване!
Стандартна самота...
Стандарти за скептици, ...
  407 
О, Никифоре, твоята глава
след битката е много по-полезна:
търкулна се в зелената трева,
когато мечът български я резна!
Сега е само череп, обкован ...
  591 
В етични времена живеем,
но етикета не владеем:
с произход ли си благороден,
щом нямаш герб – си старомоден!
Сервилните ни политици ...
  688 
*
В квартала всички са наясно:
Башибозук е куче бясно–
огромен пес, зъбат, инат,
с настръхнал врат и гьонсурат! ...
  666 
Тоталитарната държава
превърна се в дръглива крава:
пресъхна, млечице не дава...
А беше тя свещена крава!
Все празно вимето се люшка! ...
  535 
Искаш пак да си ги мерим?!
Знаеш, че съм с по-голям!
И на maх да си наперен,
пак ще сбираш яд и срам!
Хленчиш като ученичка, ...
  463 
Брега достига корабчето бяло–
навярно рая земен съм открил!
В Бразилия преди насън съм бил–
за този миг сърцето е копняло!
За Рио де Жанейро през нощта! ...
  547 
Усетих студ и... лятото изстина!
Каква нелепа Божия шега!
Не исках любовта да си замине,
но тя затвори пътната врата!
Кога ли пак и где ли ще я срещна?! ...
  766  10 
вдъхновено от Есенин
В Страната си на сенките – не може
да се събудиш в този полумрак:
какво че съвестта ти се тревожи–
оставаш неразбран или глупак! ...
  1059 
За творчество са нужни здрави нерви.
Но не "война на нервите" е то –
когато в мрака плъзнат грижи черни,
безсънието става божество.
Оголен нерв – опъната тетива – ...
  798  11 
Га минуваше с офцете
къмто горната махла,
гледа Митю–мома мете
пред поповатъ врата.
Гаче му акъла смете ...
  1532 
Ден преди да си замина,
чакам те в хотел "Класик" –
този, в Морската градина.
Както винаги си шик!...
Варна запозна ме с теб! ...
  628 
– "Граматика" продават на пазара! –
осведоми ме нашият съсед.
И смигна закачливо през дувара:
– Братле, побързай, за да хванеш ред!
"Граматика ли ?!" – мисля с изненада. ...
  510 
Тук мъката властва. От нея боли.
Доброто със зло се наказва,
а то пък промъква се, тихо пълзи
на мрака в дълбоката пазва.
Ще мина през ада. В ранни зори ...
  495 
Попадал ли си сам на смерч в окото?!
И аз не съм... Поне така си мислех.
Но осъзнах, че смерч върти живота
и дните му отбрулва като листи.
Превива се дървото на живота, ...
  565 
Бе расов кон–див, буен,силен ат!
Не търсеше ни почести, ни слава!
Не знаеше седло, ни зоб, ни впряг,
ни как на слаби може да прощава!
На старта сам застана мълчешком. ...
  785 
Предложения
: ??:??