petinka67

455 результатов

Балкански субект @ 🇧🇬

С походка снажна той пристъпва леко,
тъй, сякаш "гларус" винаги е бил роден.
По пясъка, на голо със галоши ходи,
отправил взор, все още тъй уверен,
че с потник (някога бил бял), на дупки ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
997 11

След дъжда 🇧🇬

След миг ще плисне дъжд, а дискът златен,
до този миг света огрял, ще притъмни.
Зад облачна завеса ще се скрие - да изчака,
докато небесната стихия извали.
И след поредната звънлива канонада, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
999 11

Алкохолна гюрултия @ 🇧🇬

Среднощна гюрултия се дочува
от комшиите на горния етаж.
То бяха крясъци, трещене, чудо -
патрулките дойдоха пак до нас...
Пък нашичкия... алкохолен призрак - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
967 13

ТОКОВИ НЕВОЛИ @ 🇧🇬

Ало, фирматаaaa!
Енерго ли, ЕОН ли,
пък знаеш ли го кво е тва,
със тия, токовите удари
той нашта майка разката. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
817 11

Пълнолуние /ред./ 🇧🇬

Луната кръглолика ни поглежда -
усмихната и бяла, и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
846 15

Не брой какво печелиш 🇧🇬

Любов! О, тя е бумерангът,
направляван от ръката Божия.
Приятелю, търси, в очи открий я
на хора, жадни за живот и без апатия.
Отдавай се, не брой какво печелиш ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
956 19

Художникът 🇧🇬

В памет на Йордан Денев
На художника картините без глас говорят
иззад завесата, надиплена от тюл червен.
Един статив в прозореца се взира -
от покривите той е вдъхновен. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
1.1K 20

Век на излишества 🇧🇬

Будувах с луната, сред синьо изгряла,
унасях се в тъжните спомени денем.
В дирите наши полека пристъпвах -
листата във парка напомняха есен...
Тихите стъпки, любовни, запомниха ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
879 15

За теб, приятелко моя! 🇧🇬

Приятелко, обичам те!
От скоро с тебе се познаваме.
Спечели ме със благородния си нрав.
Да можех на плещите свои да поема
мъката и отново да възвърна твоя смях. ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
3.4K 18

Търсеща искра 🇧🇬

Търсеща, искрата си пропрявяше пътека,
готова всеки миг да се стопи...
след огъня, запален във сърцата,
от който двама щяхме да горим.
Една от всичките, жадуваща, незрима - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
829 15

В пространството откри ни... любовта 🇧🇬

Прегърнаха се истински два свята,
преплетени в търсещите ни ръце.
Животът бе затегнал здраво възлите
в нюансите на черното и бяло кадифе.
За теб ще бъда светлата магия, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
852 17

На мислите ще разруша затвора... 🇧🇬

Любов ли? Скъп парфюм, ухаещ на сълзи!
Но вярвам, че ще дойде в слънчев ден.
Дори и буреносни облаци да тегнат,
вятър ще ги отнесе далеч от мен.
Сърце, ти още ли така ридаеш, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
776 16

На прага на есента 🇧🇬

Ще догоня пак началото, в което
теб видях и с обич сътворих.
Улових ръцете, вдъхнах от косите ти -
омайващи и меки - вплетени във стих.
Толкова необясним си ти, а аз ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
1K 17

Среднощна увертюра 🇧🇬

Светлите им утрини ще ви разкажат
със златни сълзи за нощите горещи,
в прегръдките на мрака как остават
с частици грях - от скрити срещи.
А той стовари ли могъщата си сила - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
776 14

До камъка бе спряло времето... 🇧🇬

Приличаше на чайките -
криле на птица волна бе разперила.
Вятър вихреше червената и дреха,
от залеза косата бе ожАрена.
Гласът прибоен, долу, на вълните, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
939 18

Сред мозъчните клетки на забравата 🇧🇬

Една тъга простира се към мен -
на спомените дългата ръка.
И сякаш за последно ме зове -
към бездната поела съм сама.
Сама, за да оставя бегъл спомен ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
798 23

Позволи ми... 🇧🇬

Поемайки в очи от светлината,
аз слънце с шепи ти дарявам.
Полагам го в постелята ни свята
и галейки, сълзите пресушавам.
Как искам да разуча, помогни ми, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
983 19

Днес съм непозната 🇧🇬

Влакът-живот неусетно превзе ни
и по релси ръждиви провлачва крака.
Сякаш песен прощална насила припява
по грешния път, към скръбта.
Влетя на чувствата ми през вратата - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
851 12

Обречена от твоите лъжи... 🇧🇬

Било ли е? Не питам! Но ти знаеш как
години дълги с твоята любов живях.
Една сълза ме съживяваше и пак
горещата следа постави в многоточие.
Поредица от спомени с теб делях - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
961 11

Искрено от мен 🇧🇬

Дали ще ми повярвате, но... ето -
тревата стъпкана превърнах в друм,
по който Любовта със сила да поеме,
но чакайки, сърцето се строши...
И никой не поиска да го утеши! ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
782 9

Джакпота на живота@ 🇧🇬

Той нея може би е позабравил,
а може би било е само свалка,
но малката мома била щастлива,
за туй сега сновяла кат' совалка.
И днес преследвали я спомени, когато ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
1.2K 12

ДНЕС ела, а не в съня ми 🇧🇬

"Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безброй светлини
като двойна звезда ще засветим?"
/Елисавета Багряна/ ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
2.2K 17

Животът - полица без дата и падеж 🇧🇬

И ето - пред тебе аз се появих,
размахала сърце за поздрав!
Kато на листи съм - изписан стих,
рисувам с рими идващото лято.
Във него потопи се, в обичта ми, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
964 16

Пролетта ни е награда 🇧🇬

Стаила дъх в очакване, поглеждам телефона -
да звънне и да чуя нежния ти глас,
тихо да прошепнеш: "Искам да те имам",
да отговоря: "Силно те желая аз..."
И любовта ни пак по жиците потича - ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
838 12

За Ева 🇧🇬

От кал създаде Бог Адама,
живот от себе си с любов му вдъхна
и от ребро жена му Ева той извая -
съпруга тя да бъде, много вярна.
- Дарих я аз със нежни РАМЕНЕ, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
914 17

Страхливец се оказа в обичта си 🇧🇬

Демонична сила сякаш в мене се стовари!
Болезнените твои сдържани слова,
които с искреност в очите не изрече,
а ги запечата - колко просто! - в плика.
Не ти достигна смелостта, аз зная, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
1.5K 20

Посрещане 🇧🇬

Към перона бездушен отправила взор,
сред посрещачи се губи - тълпа разнолика
и скрива в очите красиви дълбоко сълзи,
да не заплаче опитва, но сърцето не пита...
В мъглата съзира го сред размитите ликове, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
1K 12

любовта е онази съдбовна магия 🇧🇬

Зная, че любовта е онази съдбовна магия,
която всеки заслужава на света.
Не се оставяй в лапите на самотата, мила,
като късен убиец се опитва да ни задуши.
Живеем истински единствено, когато ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
1.2K 15

Само влюбените ли? 🇧🇬

Дали единствено и само влюбените могат
изгрялата зора да зърнат в хоризонта?
И само те ли ще са тези, които ще изпратят
със тъжен, влюбен взор отлитащото ято?
Единствени ли са, улавящите с погледи ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
920 7

Моята ремонтна мъка@ 🇧🇬

Една история тук искам да разкажа,
до болка е позната тя на всеки,
че майстори-специалисти имам у дома.
А колко ли са, май не виждам края,
но това едва ли има и значение сега, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
792 7

Като костилка ненужна... 🇧🇬

Хей, вземи се в ръце и не чакай безсилно
да те изхвърли живота като костилка ненужна.
Огледай се, виж - светът все така се върти,
съдби се преплитат в нощ теменужна.
Ти сам би разбрал, ако малко помислиш, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
968 14

На софрата ми, изстрадана... 🇧🇬

На софрата ми изстрадана, приседна самотата
без покана и глътка без гримаса тя отпи.
Подсетих я да тръгва, каза, че е рано -
в чаша да си сипя вино, дано ми заслади.
Как може да е сладко, питам я, самотна ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
1.1K 12

В кошера на делника 🇧🇬

Мозъкът се гърчи от хиляди въпроси
подобно кошер, пълен с пити мед.
В килийките му нерешени нови носят
и го запълват като с цветния прашец
пчелите-мисли там, и все се надпреварват ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
993 8

Спомен за Ванга 🇧🇬

Те при нея отиваха с тиха надеждица,
по двама, по трима или цяла рода,
придружени от свойто изстрадано минало...
Проблемите тътреха в нозете на сляпа жена...
Лекуваше с любов не толкова телата, а душите им ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
1K 6

Последна чаша болка 🇧🇬

Поредната си чаша от живота ще изпия
и нека е последна тя, дано да не горчи.
Наново ще налея - моля се да бъде сладка
всяка следваща - и повече да не боли.
Защото доста в живота си преглъщах, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
1.3K 17

Някаква си приказка@ 🇧🇬

Ще ви разкажа приказка една,
която някой може и да разпознае.
Но истината бе такава... някъде. Сега
в театъра на сайта "..." тя ще се играе.
Събрали са се някъде накуп таланти ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Поэзия
912 9