Ръцете ти ме парят, Тишина,
синя болка прекосява слепоочието.
И в зениците ми една сърна
оставя боязливо многоточие.
Ръцете ти ме стряскат, Тишина, ...
Луната угасна зад черен клепач,
ранено око на простреляна птица.
Небето разсипва на късчета плач,
небето - разплакана черна вдовица...
А броди в нощта - неизвестен, незрим, ...
Късно е вече. Денят долиня.
Лъчите последни се скриха в стъклата.
Дъждът заваля, и валя... преваля,
дъждът оплоди и... разкъса земята.
Късно е вече. До болка. До стих. ...
Залез мой, потъващ във небето,
въздушната целувка не успя
да те достигне - падна във морето,
погреба я забързана вълна...
А аз венец от пяна ти изплетох, ...
Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...
И по белите листи оставяше мълком ...
Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта, ...
Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят ...
Ти чакаш някоя ръка последна
да те изтръгне от живота, от света...
Нима в качулката на вятъра позна
палача свой, над теб приведен!
Но там където бе родено ...
Днес всички гадателки говорят за Вечност,
за Светлина и Любов... а под краката ти
разстилат паяжина - капака към бездната
и учтиво те канят на парти.
И на петите ти става студено... ...
Аз ще застана на брега на времето,
ще се обърна - бяла и спокойна.
И ще премина тихо във безвремието,
без стон, без болка и без спомен,
понесла в себе си и птици и морета, ...
Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена ...
Аз идвам като огнена орлица,
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...
И пак ще пеят пламъци край мене, ...
Зимата пак целува с ледени устни стъклата,
вятърът алчно се киска и мята, краде,
от всеки по нещо отнема и чезне в мъглата
с тропот на хиляди сребърни, диви коне...
Вият се улици, мамят с мечти и надежди, ...
Тя, лудата, стои пред светофара
и цветовете му с очите си попива.
По детски плаха, дребничка и стара,
с ръкави тя очите си изтрива.
Едва ли детското чадърче ще прикрие ...
Снегът прошумулява зад пердето,
безсрамно чист, безсрамно бял...
преди за помощ да извика да успее,
падайки, превръща се на кал.
И уличните лампи, затъжили ...
Питат: "Докога ще раздаваш душата си?
Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
нима търся награда?"
Питат: "Докога ще събираш огризките ...
Одеждите си вятърът разплете,
последен стон на болка - и се скри.
И крушата като ранено цвете
в незрялата си нежност се зави.
Тревите лакомо изпиват с мигли ...
Откъсва се от клона птица и политва,
и развълнуват пак крилете й небето.
И нежна песен като майчина молитва,
разлива трели над гнездото й, където
надигат с трепет рошави главици ...
Ако си тръгнеш точно в тази вечер
снегът в следите ти ще закърви
и ще побегнат глухи, надалече
отхвърлени, засрамени мечти,
и ще увисне глухо в необята ...
Страхливи стъпки. Болка. Шепот. Свещ.
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш.
Кратък поглед. Трепет. Две ръце. ...
Ръцете ти докосват тишината бяла
и сянка на жена проплъзва бавно в тебе.
Рисувани слънца в очите ти изтляват
и чезнат в полуздрача чужди, непотребни...
Далече нощен вятър пита пак къде си, ...
Ти под бяла преспа сняг погреба спомен.
Разплака се сърцето ми по теб...
И се срути, заваля света огромен
на милиони късчета от лед.
А окото ми сълзица не отрони. ...
Не ме забравяйте, когато си отида,
едничко цвете да разцъфне в моя ден.
И да остана истинна в очите ви -
когато плачете, да плачете за МЕН.
Не ме упреквайте в излишни сантименти, ...
Мамо, когато стоях на ръба на скалата
и под мене небето бучеше,
и синееше горе в кафяво земята,
и мачках светулки в ръцете си...
и толкова исках аз да прекрача - ...
Душата ми е малък син прозорец
и трябва само някой да отвори
крилата му, за слънце зажаднели,
така светът като в галерия ще влезе
и даже слънцето горещо да залезе, ...
