svetlitschka
527 результатов
Надявам се да спреш да се преструваш,
от мен че наследил си точен мерник.
Известно ти е, талантлив съперник
би била горда всяка да отчува.
Надяваш се да спра да се вълнувам, ...
  287  14 
Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта. ...
  282  13 
И защото понечих да допея летата,
замрази ме в смеха си кралица от лед.
Вкаменено, сърцето без огън зората
преоткрива бездомно, приспано наглед.
Преобърна на времето впряга лудешки ...
  416  19 
Откакто разцъфтяха в мене стихове,
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите ...
  225 
Ще боли. Затова си родена.
Ще е тъмна нощта като в рог.
Ще изкупваш вина непростена.
Ще достигаш понякога Бог.
Ще мълчиш. Ще претегляш словата. ...
  294  13 
Вълшебно килимче изпраща ми нощем луната,
над триста баира долитам до своя жених.
Но непогасима за този сеанс е цената,
невидима стигам и няма, проплакала в стих.
До първи петли над съня му незрима будувам ...
  531  12 
Пускам те. Сълзят очите.
Пускам те. Не брой сълзите.
Роня се по тротоара.
Смесвам се с мазилка стара.
Жегата обсебва дните. ...
  694 
Заложница те сврях под чужда стряха,
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.
Заложница за обич те зазидах, ...
  494  13 
чуждата къща
ме притиска в хербарий
гърдите ми
сухи тръни
потреперват от полъха ...
  238 
Усещаш, че не противостоя,
не се препирам, женски чар не пускам,
несвоето не ще си присвоя,
с предястието бързаш да ме схрускаш.
Стаила дъх, мълча до умозрак. ...
  269 
  612 
За да има кого да обичаш, трябва първо да е жив, което значи на крака и потопен в живописта. - така се самонавиваше Мария. Ивето заместваше за няколко месеца сърцето ѝ, свиваше се и изпомпваше кръвта само с нейна помощ. Ако майката на потъващата ги наблюдаваше отгоре, щеше да е щастлива, че приятелк ...
  329 
Събудиш ли се в бучка лед,
без мъж, без сила, без признание,
ти си посърнал слънчоглед,
затулен в ниското в изгнание.
Протягаш хилава глава ...
  304  11 
Когато телефоните заспят
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца – ...
  1038  19 
Превключил си на аз-режим,
и в него днес не съм налична.
Наместо глухо да ръмжим,
встрани отстъпвам прозаична.
Не отразяваш моя мил ...
  286  13 
- Нещата тук се случват твърде бавно. Пусни го да се върне с мен у дома. Персоналът ще му е в помощ, ще работи с треньор, ще се възстанови напълно. - преговаряше маман учтиво с нея. Мария мълчаливо я разучаваше. Какъв обрат само. Осъзнаваше, че царицата е права и за първи път нямаше аргументи и дово ...
  572 
Веднъж да цъфне, мисля си, лалето,
ще набера букета на живота.
Реди надежди сладки идиотът
и облаци брои си по небето.
А грешки е годината роила, ...
  237 
- Имаш помощница, зависи как ще го изтълкуваш- посрещна я рехабилитаторката на вратата.-Късмет!
Мария пое дълбоко въздух. По-нататъшните обяснения бяха излишни. Започваше периода на безтегловност. Царицата майка се беше качила на борда.
- Пристигнах с нощния полет. Всичко съм почистила, вечерята е с ...
  276 
- Много скоро те пуснаха- забеляза на тръгване рехабилитаторката. - Още ми изглеждаш бледа.
- Нали няма да го подсетиш да мисли по темата- умилка й се тя.
- Ще си мълча като изключения ти телефон.
- Блокира... Не можех да се мотая повече.
- Ще ви трябва доста късмет. Но казват, че любовта дава крила ...
  269 
Толкова дни изгуби с тоя термометър под мишница. Разтече се като тебеширена рисунка след дъжда. Разми се усмивката й, сега как ще я разпознае нейният любим? Кулата е страшно пренаселена, всякакви змеици изпълзяват изпод сенките, люспите им пъстри и загладени, очите им хладна наркоза, а тя – по едни ...
  296 
Изпита огромно облекчение, че сънят прекъсна внезапно, не беше сън, а истински кошмар. Успя да се измъкне през служебния вход на болницата, завирайки се в прането и торбите с боклука. Съвестно ѝ беше, че заряза Ивето сама в болничната им стая, но изгаряше от нетърпение да го прегърне, а приятелката ...
  290 
Обещах да съм силна,- дочух мисълта си.
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите, ...
  609 
Препънах се на времето в обувките,
разхвърляни безредно пред вратата.
Разсипах си куплетите и буквите,
безизразно течеше си нататък.
Възпяват го и верни, и неверници, ...
  245  15 
Окичи ли се пазвата с безверие,
по вятъра отлитат пеперудите.
Дали с ума си бяхте, са почудите,
от нерви превъзбудени треперите.
Лъжата, затвърдила си статуквото, ...
  341 
Дочитам вчерашните новини,
а днешните не смея да разлистя.
Все още се кодират в позивни,
набират скорост в смъртоносна писта.
Ръмжат болиди, гумите свистят, ...
  210 
Който може – да помни, който не – да заспи,
да сънува огромни, полудели вълни
как люлеят телата и владеят скръбта.
Няма суша позната, не припада тъма.
Епицентър предишен не утихва, трепти ...
  294  12 
Хладна утрин цвят разтвори,
светят морските простори.
На крило от бяла птица
слиза слънчева зорница.
Плажът ранни стъпки пие, ...
  756  15 
Беляза ни и ни посочи с пръст,
защото ни обикна и избра.
Водовъртежът скромния ни ръст
погълна хищно в своите недра.
Избълва ни и ни запрати вдън ...
  472 
Ти си моето старо момиче
и обичам с теб да си мълча,
няма нужда да бъда логичен,
да се моля и преинача.
Знаеш, бил съм и луд, и неверен, ...
  220 
  505  15 
Тази любов е от утре натам забранена.
Времето кротко изтече и пясъкът скри
всички следи споделени. Солена вселена
грабна веслата и лодката вдън потопи.
Птицата майка въздъхна из гръд устрелена. ...
  261 
  279 
Влачиш последните върши и силите гаснат,
въздухът лепне от жегата, съхнат уста.
С рани покрити са дланите и да зараснат
вече не чакаш, очите прибулва мъгла.
Скръбен е тонът протяжен в последната песен, ...
  209 
Сега е толкова модерно
във сектор сив или на черно
да припечелва тариката,
но бързо времето отмята
годинките и в крайна спирка ...
  241 
Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...
  374  11 
Заболя, заболя, заболя ме.
Опъни максимално връвта.
Забоди на върха гордо знаме
и тласни обичта в пропастта.
Замени, замени, замени ме. ...
  220 
Защо да чуеш моята защита,
не превъзпитах звяра у дома.
Озъбил се, дори на бой налита,
отказа те от кръв и топлота.
Отряза пъпна връв и се закани ...
  341 
- Още има няма половин година, потърпи, - увещаваше се тя наум и отпращаше болката зад коляното.
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се за ...
  541 
Симулация из неизбежното –
ужасът с яркостта вцепенява.
Огнедишат неспрени рубежите,
в пушеци пролетта погрознява.
Черна дупка избълва пространството, ...
  287 
Започни да раздаваш от светлите спомени,
украсявай платната си щедро с цветя.
От априлския сняг са безвреме оронени,
ароматът им люляков пръв отлетя.
Не тъгувай за слънчеви знойни обятия, ...
  393  10 
Предложения
: ??:??