svetlitschka
566 результатов
Да си силен е дело самотно,
да си верен е тъжно до смърт,
да поплачеш е тъй старомодно,
да не лъжеш е мирова скръб.
Да останеш е гола жарава, ...
  407 
Спирам да питам, моля и чакам,
спирам да кътам надежда.
Близо съм вече да се отракам,
бъдещето се подрежда.
Ти ще ме лъжеш, аз ще ти вярвам. ...
  400  16 
Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона ...
  847  17 
Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.
Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.
Ала е болка подлютена, снага ми съхне,
змия увита у пазва, смразява и спихне.
Първо ми либе за път се застяга, замина, ...
  450  11 
Не разпилявай нежността
и не харчѝ я по децата.
За тях си пътник към скръбта
и на предел са ти делата.
Полвинвековното сърце ...
  422 
Крилата ми тънички,
рисувани в сънища,
усети да пърхат ти.
Заслон от ръцете си,
най-дружески сплетени, ...
  440 
Das Meer erstrahlt im Sonnenschein
Heinrich HEiNE
Окъпано в лъчи, блести,
като че златно е, морето.
Щом склопя някой ден очи, ...
  816 
Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,
като лятна шамия загръща лица потъмнели.
Жарко слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,
нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.
Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето, ...
  400  10 
Целувай болката.
Колкото–толкова.
Прегръщай струните.
Гонѝ секундите.
Тъгувай есенно. ...
  610  11 
Не чакам, без вяра порутен.
Не тръпна в излишна тревога.
Комуто духът ми е смýтен,
долазва до тиха бърлога.
Когото обикна, ранявам ...
  696  10 
Сърцето пулсира в кресчендо,
умът дирижира пиано.
Придържай се в темпо обрано,
притихва земята в морендо.
Кръвта ми форсира свистене, ...
  621 
Улицата клокочи,
влачи чувства и ври,
вчера слабо поточе,
днес брега си покри.
Дрипавата старица ...
  568  13 
За да свърши денят, от косите си сплитам
въжен мост до отсрещния бряг на земята,
да търкулна трептящата огнена пита
зад осанка на хребет, стопен в маранята.
Да припадне нощта изнурени се молят ...
  560  17 
Ще се гмурна в дълбокото.
Ще разбъркам посоките.
Само този миг има значение.
Ще доплувам до изгрева,
ще отпусна сама снага— ...
  557 
Бог раздава радушно на всеки -
светлина и нишан за любов.
Някой мисли: така е навеки,
ще си гребна, кога съм готов.
И гневи се, враждува, търгува ...
  1258  12  37 
Капризите на времето
раззинаха устите си.
Разнежено загукаха,
протегнаха се, кихайки.
Осеяно от капчици, ...
  577 
Невъзможната среща.
Ескалиращ въпрос.
Вината – гореща.
Ъпгрейднат откос.
Залъгалка за глухи. ...
  800  12 
С тревогата записахме реми
и стиснахме ръце след честна битка.
Пороят стихна, кротна се, ръми.
Празнувам само с вярната агитка
кресливи врани в парка и мълча. ...
  601  10 
  827 
Прекроява лъчите морето
и събира си нишки от злато.
Многобройното щърково ято
преброява чет новоприети.
Над брега закръжава задружно, ...
  527 
Няколко питанки, стигнали дъното,
незабелязани, смътно изплуват.
Времето истини, влачейки пънове,
с клони орязани, бясно ловува.
Жарят въпросите, парещи въглени, ...
  599 
  919 
Спомените силно се сгъстяват,
миналото прелез приближава.
Втъкнат вероломен пръст човешки
бавно бариерите повдига.
Точи се колоната сънливо, ...
  682 
Преди седем лета моят татко замина
не на тежък гурбет за далечна чужбина,
а по вечния път и звездичка в небето
стана. Тих е денят и на мама лицето
не краси вдъхновяваща сладка усмивка. ...
  1162  18 
Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората, ...
  1626  10  22 
На разсъмване в пазвата
три змийчета изпуснати,
люто съскайки, казваха:
най-умееш изкусно ти
да ухапеш надеждата ...
  963  10 
  782 
Сладоледът прокапва,
по брадичката лази,
в гушката ти се скрива,
близвам жадно с езика.
Ненаситно похапвам ...
  1250  11 
Прикотках самотата с празни длани.
Замислена, протегна се и приближи.
Погледна отзивчиво, без подкани,
помърквайки, до мен доволно се снижи.
В краката ми преде, стаена слуша ...
  816  10 
Вече ще рисувам с думи
слънчевия божи свят,
че на снимките ми мумии
щрака телефонът в цвят.
На екскурзия съм сякаш ...
  732 
Пред прозореца брезата бяла
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата ...
  1432 
Земна, неземна...
слушам шептиш.
Земна, неземна...
тихо броиш.
Ценна, безценна... ...
  1025 
Смълчана, китарата плаче без глас,
потръпват самотните струни.
Отлитна към бенда небесен и джаз
се лее над топлите дюни.
Балади съдбовни повтаря наум, ...
  742  14 
  1343 
Чернилката скрива страните,
очите болят и смъдят.
Дъхът е опушен, сълзите
неканени капят, лютят.
Чернилка покрива ръцете, ...
  774  17 
Скришом бърше сълза,
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете ...
  846  10  20 
Не бягам. Няма смисъл да ме гониш.
Разплитай душевадно всеки възел.
Редиш нехайно непонятен пъзел.
Плодът увяхна, удушен в зародиш.
Не свършва. Даже краят е начало. ...
  1013 
Достигам тихи брегове
с лазурни галещи води,
безкрайни пясъчни бразди
ме мамят с топли цветове.
Дочувам близо смехове, ...
  1046  16 
Преди да си отидеш тихо в здрача,
постой и помълчи, сведи очи.
Това не значи, че не ще заплача,
че силна съм или не ми горчи.
Не значи. Само тъжно се сбогувам ...
  789  10 
Безпокойна сълза синевата отрони,
прогърмя, проръмя, разлюля свежи клони,
дървесата шептят с резедави корони,
призовани на бис да раздават поклони.
Пълнолика луна облаците подгони– ...
  675 
Предложения
: ??:??