Валери_Станков
1 414 результатов
СЕДЕМ МИНУТИ НА ДЕН
Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,
с тихо герданче – мъниста. ...
  485 
МОИТЕ СЪБРАТЯ ПО ПЕРО
... започнах да разбирам лудостта, която друса цял полк от поети –
опитвам се цял ден да ги чета – за тях и нощем лампата ми свети,
разлиствам книжиците им добри, събирали са стихове с години! –
за тях броили са торба с пари! – а книгата им пукнат грош не чини, ...
  208 
ПАСТИР НА МРАВКИ
... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,
не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,
пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,
през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? – ...
  199 
ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК
... бях някога детенце момчурляче,
а днес съм вече старец белобрад,
да си призная! – често ми се плаче,
че дишам в озверял до ужас свят, ...
  382 
ПИСМО БЕЗ МАРКА И ПЕЧАТ
... живях във сговор с хорица добри, злодеите загърбвах със насмешка,
пързалях се по динени кори! – но подир онзи метод "проба-грешка"
не позволих на ни един глупак по Пътя ми Господен! – да ме следва,
със всяка живинка бях мил и благ в епохата – до безчовечност ледна! – ...
  214 
В САЯТА С ВИРОГЛАВИТЕ КОЗИ
... по къщата бръшлянът да пълзи и вечер да приижда – дълбоока,
в саята въртоглавите кози с бастуна дядо благо да нахока,
в котлето баба да свари нахут, да ми го ръсне с чубрика и джоджен,
и – турил край на своя черен труд, денят ми да си тръгне с обич Божем, ...
  241 
МАМА ПЕЧЕ ПИПЕР
... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,
денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям, ...
  709 
СОЛО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ ГЛАРУСИ
... на джуруми сивопери вдън небесния простор,
връз пасажите с лефери гларусите грачат в хор,
вятърът сече тръстика край ръждивите скали,
хлътват лодките в ачика подир третите петли, ...
  236 
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ УКРАЙНА
... Зеленото човече от Украйна
съвсем внезапно в София дойде.
И ревнаха във Пловдив: – Густо, майна!
А Варна рече: – Кими сикинде! ...
  961 
ЛУДО ЛЯТО
... четвъртък е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...
  345 
ДА СЕ ВЛЮБИШ В ПОЕТ
... какво е да се влюбиш във поет? – навярно отстрани изглежда просто,
летиш си все едно без самолет – но накъде? – не знае даже Господ,
дали ще кацнеш? – адски мил въпрос! – невидими са неговите писти,
от него нито вест, и нито кост, щом млъкне върху празните си листи, ...
  515 
СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
Да бях момче, по цял ден да се мая покрай реката с плачещи върби,
да гледам как ветрецът във Безкрая най-светлите си облаци кълби,
с три бръмбара в кутийка от кибрита, и още седем – в моята глава,
да си ловя щурчета – и да скитам в дъбравите с най-меката трева, ...
  233 
БЪЛГАРИЯ УМИРА ОТ ЛЪЖИ
... щастливо бъдеще ни предстои! – ми обещаха медиите снощи.
И вапцаха го с розови бои – със кеф! – във електронните ми пощи.
Пред Просто Киро с Христо Иванов си глътнах в изумление езика.
И живна в мен народната любов пред тия двамца – лика и прилика! ...
  441 
ЖИВЕЯ ПОД ЕГИДАТА НА БОГА
... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди
отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,
с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,
да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? – ...
  625 
НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... в красивите трептежи на плътта, когато мисълта ми нейде чезне,
най-светлите безумия чета и дишам! – алпинист, надвесен в бездни,
душа протегнал, дърпам своя дъх, а ти под мен си все така енигма! –
красива си! – по-истинска от връх, до който нивга няма да достигна, ...
  236 
БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик. ...
  778 
ИГУМЕНЪТ
Понеже съм красив, пък съм и умен,
и съм наясно с Божия Всемир,
мечтая си да стана аз игумен
във някой малък женски манастир. ...
  322 
САНИТАРЕН ПОЛУДЕН
Днес имах санитарен полуден –
изкъпах се – и, лек като фламинго,
изпрах си два чаршафа – бял сатен,
във кофата със три пакета „Бинго”. ...
  737 
СПОМНЕТЕ СИ ЗА МЕН
... смирих се с невъзможните неща,
с които цял живот бях в тиха разпра –
да си мълча, когато глупостта,
наместо да малее – с кеф нараства, ...
  663 
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени. ...
  637 
ЕДИН ЗАБРАВЕН РОНАЛДИНЬО
... не знам какво е пролетна умора,
пък и не ми се мисли въобще! –
с хлапетата мачле разцъквам в двора
и като тях съм – слънчево дете. ...
  561 
ЧЕРВЕНО ВИНО СНОЩИ ПИХ
Червено вино снощи пих
на пейка сред площада.
И вятър галеше ме – тих! –
с къдриците на Влада. ...
  741 
И КОЙ СЪМ АЗ?
... ако ме хване някой ден склерозата,
и аз забравя кой съм в този свят –
кой е написал "Името на розата"
и кой е Данте? – с неговия "Ад", ...
  647 
ДОБРЕ ДОШЛИ СТЕ В МОЯТА ПАЛАТКА!
... живее ми се нейде на палатка – щастлив да се събуждам призори,
на островче в Егея, на Камчатка, или – вдън Тилилейските гори! –
далеч от моя гнусен телевизор, подгизнал от фалшиви новини,
че – видите ли, Раят е наблизо, и там ще стигнем след броени дни, ...
  571 
ВЕЧЕРЕН ШЕПОТ
... доде белеех на брада и кичури пилеех – гъсти,
изтече толкова вода през моите широки пръсти,
не скътах бели пет пари за черните си дни в килера,
и моят дух не се смири, разпънат между днес и вчера, ...
  188 
КОГАТО МИНЕ ПОКРАЙ ВАС ПОЕТ
От дол на рид, от трън на глог
печална слава ме преследва,
че тъй живея – както Бог
е писал в своята наредба, ...
  290 
ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ КОТАРАЧЕ?
... нявга ще си взема котараче – пухкаво и рижаво на цвят,
привечер, когато ми се плаче, ще го милвам тихо като брат,
ще го викам с благо "Писи-писи!" да закусим с гъшия пастет,
покрай всички мои ръкописи може би ще стане млад поет? – ...
  752 
МЕЖДУ 2 И 200
Каквото Бог ми даде, си го взе.
Животът ми бе истинска фиеста.
Преди да ми рече едно: – Блазе! –
научих се да дишам с 2 – и с 200. ...
  320 
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когат ...
  777 
ЧАЙ ЗА ДВАМА
... наместо да се лутам из Балкана,
снага изправил в синия Безкрай,
реших на Еньовден да ти пристана! –
и ти да ми свариш в котлето чай. ...
  644 
ИГЛАТА НА БОГА
... започнах да се мисля за излишен, доде редя куплет подир куплет –
уж, Господ Бог диктува ми ги свише, а този свят чете ми ги през ред,
едно говоря в тях – излиза друго! – и много често предизвиква смях –
пък сея ръж във есенната угар? – а всяко лято жъна туфи прах, ...
  745 
ДЕТЕ НА РАДОСТТА
... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,
събрал се като стихче в тиха флашка,
със Обич жаждам всеки идещ ден
и пак със блага Обич го изпращам. ...
  569 
СТО МЕТРА ДО ХОРИЗОНТА
Живеем във епоха некултурна
и аз – нали съм прост и адски тъп,
когато във морето се цамбурна,
крещя: – Вампор! Вампор! – ...
  786 
НАПУСНАТ ХРАМ
Кой отсече кестена на двора – да си топли задника зимъс?
Циглите отмъкна от стобора и от храма – килнатия кръст?
Кой открадна светлите икони и дамгоса притвора с дамга?
Кой божественото в нас прогони ...
  678 
ПРОЧИТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ
... понякога с търсача на монети седим върху напечения плаж,
четем си прокълнатите поети – и пием си тютюнеца яваш,
обича той Вийон, а аз си падам по Едгар По, Верлен и по Рембо,
а Шарл Бодлер е смъкнал право в Ада ведно със мен, и земното кълбо, ...
  865 
ЗВЕЗДНА ПЕСЕН
... когато си затръгвам от света,
повикан от звездата си полярна,
ще се сбогувам с няколко неща –
и първото от тях ще бъде Варна, ...
  372 
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ
... благодаря Ти, Боже, че живях! – и Ти по своя друм не ме заряза –
пилях се в леки рими – звезден прах, и не таих в сърцето си омраза,
простори дишах в благи синеви, добричък бях със хорица и птици,
и отминавах с кротко "C'est La Vie!", настигна ли по пътя си мръсници, ...
  403 
СЕНОКОС
... и всеки ден и всяка нощ
да сричам мъдрите си книги,
забравил простия разкош
да спя под летните авлиги, ...
  184 
В КРАЙЧЕЦА НА МЪЖКОТО МИ ЛЯТО
... когато остарея – и когато нахълтам в твоя спомен някой ден,
във крайчеца на мъжкото ми лято дали ще спреш на пейката до мен,
случайница, слетяла – тъй красива, в последните ми утринни роси! –
със роклицата, дето ти отива, с две панделки във своите коси, ...
  163 
ЕДИН ЗАБРАВЕН МЪЖ
... вятър свири на дудуци, люшка плажния камъш.
И вълната на кълбуци тръшка се – нашир и длъж.
Сякаш срязани консерви, скърцат черните скали.
Облакът над тях се нерви – много дълго ще вали. ...
  611 
Предложения
: ??:??