Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Катерене на Родословното дърво 🇧🇬

КАТЕРЕНЕ НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО
Във дни на радост или тиха скръб,
тъй както кротко ходя по земята,
дори да мъкна камъни на гръб,
аз сторвам път на мравчицата свята, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-03-05T20:31:26+02:00 686 4 1

Стих, написан на салфетка 🇧🇬

СТИХ, НАПИСАН НА САЛФЕТКА
След теб запомних джемпър на цветя,
бакшиша, който ти след миг стопира,
и как една мушичка връхлетя
във моята прощална халба с бира, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-03-05T08:38:24+02:00 697 4 2

Време за глупаци 🇧🇬

ВРЕМЕ ЗА ГЛУПАЦИ
Досадникът не знае да мълчи.
Дори и не разбира, че досажда.
От триста километра му личи,
че го измъчва безсловесна жажда. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-03-04T18:18:34+02:00 714 3 4

В бездънния покой на Мъдреците 🇧🇬

В БЕЗДЪННИЯ ПОКОЙ НА МЪДРЕЦИТЕ
... изглежда, помъдрях полека-лека, додето тъй несетно остарях,
за вярата в доброто и в човека отдавна вече спря да ме е страх,
дори и най-потулваната благост в зениците на всекиго чета,
„Кажи му Аго, да му стане драго!” отваря и залостени врата! – ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-03-04T14:15:42+02:00 378 2 1

Последните ми 10 кинта в джоба 🇧🇬

ПОСЛЕДНИТЕ МИ 10 КИНТА В ДЖОБА
... започнах пестеливо да живея – от благите съблазни се лиших –
ни ямбът, ни дактилът, ни хореят ми носят някой лев за всеки стих,
с последните пет лева в портмонето на мама купих шепица цветя,
с две думи съм щастливец общо взето, че из прекрасни сънища летя, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-03-04T08:17:52+02:00 337 2 4

Ще изляза само за минута 🇧🇬

ЩЕ ИЗЛЯЗА САМО ЗА МИНУТА
Зимата си тръгна – адски люта,
две в едно – торнадо и тайфун,
ще изляза само за минута –
да си купя вестник и тютюн, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-03-03T17:27:17+02:00 724 3 2

Момичето в града на чудесата 🇧🇬

МОМИЧЕТО В ГРАДА НА ЧУДЕСАТА
Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –
град – мъка, обич, стих и карма, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-03-03T08:15:46+02:00 837 3 3

Печален, леко трезвен, вдъхновен 🇧🇬

ПЕЧАЛЕН, ЛЕКО ТРЕЗВЕН, ВДЪХНОВЕН
Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,
че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –
не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,
парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-ре ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-03-01T19:10:09+02:00 373 2

Тъкачът на Вълшебните килими 🇧🇬

ТЪКАЧЪТ НА ВЪЛШЕБНИТЕ КИЛИМИ
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-03-01T16:18:12+02:00 638 3 1

Спомен за моя баща 🇧🇬

СПОМЕН ЗА МОЯ БАЩА
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-03-01T11:13:43+02:00 449 4 4

Багетите на Кладенчаря 🇧🇬

БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-29T19:13:17+02:00 362 6 6

Не бях мъдрец във Българското Слово 🇧🇬

НЕ БЯХ МЪДРЕЦ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-29T11:15:16+02:00 340 2 3

Утро във Варна 🇧🇬

УТРО ВЪВ ВАРНА
... в часа на Третите петли,
когато всичко живо спинка,
се вдигат нощните мъгли
от Шишковата ми градинка, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-28T20:00:08+02:00 613 3 3

Старчето с димящата лула 🇧🇬

СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-28T16:33:59+02:00 344 3 1

Красива си, когато си отиваш 🇧🇬

КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-02-28T12:37:04+02:00 912 3 4

Печалният мъдрец на вековете 🇧🇬

ПЕЧАЛНИЯТ МЪДРЕЦ НА ВЕКОВЕТЕ
... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-27T07:39:33+02:00 806 3 2

Eдин Рамбо в София 🇧🇬

ЕДИН РАМБО В СОФИЯ
Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Владe, днес. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-02-26T19:12:40+02:00 816 2 4

Прекрасният ужас 🇧🇬

ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-02-26T17:31:09+02:00 437 2 1

Песен за солената Свобода 🇧🇬

ПЕСЕН ЗА СОЛЕНАТА СВОБОДА
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-26T12:21:12+02:00 356 4 2

Мъжки поклон 🇧🇬

МЪЖКИ ПОКЛОН
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-02-25T19:36:15+02:00 1.7K 2 2

Поетът е Вселенски луд 🇧🇬

ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ЛУД
Ще те разказвам някой ден,
на Господа ще те разказвам,
несвестен – градският кретен –
със изфирясал мозък – язва, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-24T20:06:21+02:00 860 4 8

Жената от обедния влак 🇧🇬

ЖЕНАТА ОТ ОБЕДНИЯ ВЛАК
Какви прекрасни мисли ме човъркат,
и аз си вярвам – истински глупак! –
например, че ще дойдеш във четвъртък
на гара Варна! – с обедния влак. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-02-24T15:22:52+02:00 756 2 2

Автопортрет с книга 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-23T11:08:36+02:00 447 3 3

Автопортрет с хляб 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ С ХЛЯБ
... дали – побратим с летните авлиги, ще я докарам нявга до стоте,
живея от продажбите на книги, но кой купува книги – и чете? –
защо изобщо цял ден рими пиша, щом всичко е качено в Интернет,
а аз се питам в скромната си ниша поет ли съм? – или не съм поет, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-22T18:06:18+02:00 322 4 1

Бях мисъл 🇧🇬

БЯХ МИСЪЛ
... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –
наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,
където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,
да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-22T10:45:53+02:00 270 2 1

Малки женски неща 🇧🇬

МАЛКИ ЖЕНСКИ НЕЩА
Дали ще ме забравиш, аз не знам.
И тъй като старик съм непотребен,
във моята последна капка RAM
ще си прикътам споменче от тебе! – ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-02-21T12:44:02+02:00 606 4 5

Кутийката на Мама 🇧🇬

КУТИЙКАТА НА МАМА
... понякога отварям през нощта кутийката с хартийките на Мама –
за кой ли път "Обичам те!" – чета в изпратена от тати телеграма,
рецепта за смокинов конфитюр, ванилов крем и сладкото от вишни,
и картичка – "Стрелите на Амур", за спомен от любовите предишни, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-21T07:45:41+02:00 725 4 5

Един смешен чичко 🇧🇬

ЕДИН СМЕШЕН ЧИЧКО
... сега, когато знам – и мога всичко, което Бог за мен си е решил,
и остарявам бавно – смешен чичко, така далеч от своя див април,
досаден и навярно твърде скучен с несръчни рими в ямб и анапест,
броя си непресъхналите ручеи – и в стихчета ви пращам светла вест, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-20T22:23:13+02:00 736 4 3

Показалец в небето 🇧🇬

ПОКАЗАЛЕЦ В НЕБЕТО
... животът ми не бе сладкарски цех, десертът се отлага за оттатък,
каквото взех от своя ден, го взех – и сетне го раздадох без остатък,
живях с пари, но и без пукнат грош в несрета се събуждах по неволя,
и всеки миг ми беше луд разкош, с кеф изиграх най-главната си роля – ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-20T09:44:12+02:00 346 4 3

Един красив и само мой Живот 🇧🇬

ЕДИН КРАСИВ И САМО МОЙ ЖИВОТ
... аз повече заникъде не бързам – със бъдещото време съм на "ти",
и, ако някой каже, че съм мързел, е сто процента прав – или почти,
във всичките си минали животи, тъй както и във този мой живот,
съм карал все на бързи обороти! – и никога на четвърт оборот, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-19T20:00:59+02:00 339 2 2

И все тъй вярвам в чудеса 🇧🇬

И ВСЕ ТЪЙ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА
... отвъд добрите небеса, в които мога да се вглеждам,
невям се случват чудеса? – и в тях е моята надежда,
че утре или вдругиден светът ще стане по-добричък? –
и, от химери изнурен, ще литна татък – светъл птичък, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-19T15:25:37+02:00 356 3 3

Картичка от нощна Варна 🇧🇬

КАРТИЧКА ОТ НОЩНА ВАРНА
... гаснат кухни, светват спални, Варна стихва до зори,
курви, сводници – брутални! – почват свади за пари,
стърже в гнилите афиши! – мухъл вятърът суши,
катедралните бакшиши пак се пръскат с „Givenshy”, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-19T06:46:32+02:00 722 3 6

На попрището жизнено към края 🇧🇬

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-18T10:07:42+02:00 371 2 1

Изгубен в думите Човек 🇧🇬

ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-17T10:14:18+02:00 743 4 2

Аутопсия на зимните миражи 🇧🇬

АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-16T11:08:04+02:00 687 2

Чакалня 🇧🇬

ЧАКАЛНЯ
... кафето все така горчи и всички влакове са кални,
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,
и просякът е еднокрак след отминаващите бедни, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-16T09:32:41+02:00 373 3 2

Обичам ви, хора! 🇧🇬

ОБИЧАМ ВИ, ХОРА!
… от мене Господ друго не поиска, освен да бъда праведен човек,
да мина през света със бяла ризка и да споделям своя хлебец мек,
да гушна благо плачещо детенце – и да му купя плодов сладолед,
да си закърпя вехтото сетренце, прославило ме вредом – стар Поет, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-15T12:44:39+02:00 657 3 2

Любовна нощ 🇧🇬

ЛЮБОВНА НОЩ
… от тихия следобед ми остана едно прекрасно споменче от теб! –
когато кротко смъкнах ти фустана и ти ме вейна – вятърче във степ,
и аз потънах в светлите ти бездни, Жена за Обич, Святост и Мечти! –
в които падах, и в които чезнех с надеждата – да ме измъкнеш ти. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2024-02-15T09:01:14+02:00 361 3 1

Песен на шише домашно вино 🇧🇬

ПЕСЕН НА ШИШЕ ДОМАШНО ВИНО
Когато хлябът ми изсъхне, а виното ми вампиряса
и фъфлят във съня ми влъхви, че пия сам на пуста маса,
когато хлъзгавото време започне да ми се изплъзва
и – тежко – пладнето отнеме последната ми глътка въздух, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-14T11:53:43+02:00 453 4 5

Квартална история 🇧🇬

КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
... посестрима на Майката Природа, в кашонче от коняк със три звезди,
една Писанка в избите под входа три малки, слепи котенца роди,
комшийките ми свикаха консилиум – донесоха млекце и кашкавал,
и котенцата – мънички, тъй мили! – покрих ги с моя топъл зимен шал, ...

Валери_Станков

Поэзия

2024-02-14T10:56:19+02:00 316 2 3