vasisid (Василена Костова) - Произведения

Ще ме дочакаш 🇧🇬

Не ще дочакаш шепота на калдъръма,
утеха скрил в обърканите думи,
видение във мокрите очи на здрача,
затънал сред разкаляните друми.
Ще ме познаеш в непознати стъпки. ...

vasisid

Поэзия » Любовная

2007-11-04T15:17:22+02:00 1.3K 7

*** 🇧🇬

Боли, когато светлината се откъсва от очите.
Боли, когато струнен звук се влива в тишина...
Пречупената воля става жален писък.
Премазана надеждата, превръща се в тъга.

vasisid

Поэзия » Философская

2007-10-25T14:28:40+03:00 1.5K 6

Съдба 🇧🇬

Баща ми в шепа смачка
своя сватбен пръстен,
а мама хвърли бялата си рокля
в пепелта.
Очите ми навярно пак са мокри, ...

vasisid

Поэзия

2007-10-19T14:32:32+03:00 1K 1 16

МИГЪТ 🇧🇬

Мигът остава твърде кратко,
като ухание на нощен цвят.
Мигът е пламъкът във мрамор.
Не можеш да го удържиш.
Мигът ни бяга твърде бързо. ...

vasisid

Поэзия

2007-10-18T23:53:22+03:00 990 4

СЪМНЕНИЕ 🇧🇬

Внезапно в мене всичко се избистря,
денят, нощта и... мътните ми мисли.
Горчилката в мене се пречиства...
Очите ми блестят и стават пъстри.
Нима си кълн на изгоряло цвете? ...

vasisid

Поэзия

2007-10-13T13:04:30+03:00 923 4

ТРЕВОГА 🇧🇬

Застлах ти легло от дъждовна тинтява,
Изтъках ти завивка от облачни гънки.
В прозорец с мушкато луната изгрява
И хвойнова порта с мандалото звънка.
От тиха вихрушка откъснах нишки зелени, ...

vasisid

Поэзия

2007-10-02T21:30:36+03:00 1.1K 1 10

***** 🇧🇬

Сама, като забравена във пепелник цигара...
Като бреза, огъната във лошо време.
Сама като Луна!
****

vasisid

Поэзия

2007-10-01T12:13:41+03:00 859 4

ПАДАЩА ЗВЕЗДА 🇧🇬

Във падаща звезда съзрях искра-
една съдба,отминала в миражи.
Танцувам с тебе „танца на смъртта,"
с едно въже,провесено над пропастта.
Презираше лукавата усмивка на греха. ...

vasisid

Поэзия

2007-09-21T13:39:19+03:00 912 5

МОЗАЙКА 🇧🇬

МОЗАЙКА
Безумно миговете си пилеем...
Скривалище след подло бягство.
Небитието плаши ни със сенки,
а дните ни са плаващ пясък. ...

vasisid

Поэзия

2007-09-17T20:34:35+03:00 890 1 8

ТАНГО 🇧🇬

Любовта ни бе мълчание сковано,
препънато във погледи ранени.
Едничкото, което търсим, все загубваме.
Нечакани, нестоплени... немолещи.
Сърцето ми олеква пред раздялата. ...

vasisid

Поэзия

2007-09-12T19:13:33+03:00 891 7

ЖИВА ВОДА 🇧🇬

Искам арфа любовна да слушам...
Поглед леден да загърна с огнена страст.
В храма на нимфите няма да влизам.
Тиня прескачам... Не жадувам за власт!
Изгаряш ме с ярост на юлското слънце. ...

vasisid

Поэзия

2007-08-31T11:58:46+03:00 971 1 4

ТИ 🇧🇬

Съдираме душите като дрипи.
Съшиваме съдбите със сплетни.
Убиваме с очи по сипеите змии.
От кървящи думи вечно ни боли.
Опръскани със кал се молим свити. ...

vasisid

Поэзия

2007-08-20T14:37:39+03:00 877 1 5

Раздяла 🇧🇬

В памет на М.
Боса стъпва по кървави тръни душата ти -
една катедрала строена в готически стил.
Стените, обвити във черни лиани - рушаха се,
неизпитали срам от порочни сълзи. ...

vasisid

Поэзия

2007-07-30T12:35:47+03:00 981 8

ПРЕДИЗВИКАНО 🇧🇬

ПРЕДИЗВИКАНО
Аз, беднячката, си имам само мечти.
Плета си от тях килимче... такова,
което после поръсвам със звезди.
Много нежно стъпвай по тях... ...

vasisid

Поэзия

2007-07-09T13:20:44+03:00 866 4

EЛА 🇧🇬

Уморих се да бродя с душата на скитница.
Вечен хаос, загубен в отчаяна страст...
Демон тъмен, навярно танцува под маската,
измамно целунал девица във буен екстаз.
Мигом трепнах, щом падна завесата. ...

vasisid

Поэзия

2007-07-04T09:13:53+03:00 888 3

РАНА 🇧🇬

Гнездо от ветрове ти свих.
От нишки слънчеви и звездни
оплетох мост. С лазура тих,
понесох те над мойте бездни.
А ти пристигаше в съня ми тихо. ...

vasisid

Поэзия

2007-06-30T10:38:16+03:00 852 1 7

БЕЗНАДЕЖДНОСТ 🇧🇬

БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Няма нищо да кажа сега...
Мойте мисли със теб си говорят.
Колко безумно е всичко това...
Нека мъдрите жрици да спорят! ...

vasisid

Поэзия

2007-06-28T12:03:03+03:00 959 7

МАГИЯ 🇧🇬

МАГИЯ
Душата ми сега гори, изгаря...
пречистила греховните ми длани.
Вълшебно ме докосна със дъха си.
Осъди ме на" смърт „във твойта драма. ...

vasisid

Поэзия

2007-06-22T13:04:38+03:00 819 3

ЗАЩО ЛИ 🇧🇬

ЗАЩО ЛИ
Защо ли се борих толкова стръвно...
Нима заслужава Животът ни всичко това?
Душата ми - чаша разбита, кристална.
Преливах от нежност до горчива тъга. ...

vasisid

Поэзия

2007-06-22T13:01:27+03:00 863 3

НЕ МЕ ВИНИ 🇧🇬

НЕ МЕ ВИНИ
И аз ще си отида някой ден...
Като сянка в тъмното незрима,
като мълния от мъка заслепен,
като птица прелетна ще си замина. ...

vasisid

Поэзия

2007-06-19T13:05:09+03:00 941 7

ПЕСЕН 🇧🇬

ПЕСЕН
Защо са ми птици, които не пеят?
Защо са посърнали тези цвятя?
Политвам с крилете на белия гълъб
и здравец ти нося от Божия храм. ...

vasisid

Поэзия

2007-06-19T12:25:14+03:00 922 4

НЕ МОЖЕШ 🇧🇬

НЕ МОЖЕШ
Не можеш да забравиш... ей така!
Откъснах този вик от себе си,
За тебе го откъснах...
Когато ветровете сухи, ...

vasisid

Поэзия

2007-06-12T09:08:20+03:00 915 1 10

ВИК 🇧🇬

ВИК
Когато решиш да си тръгнеш...
Иди си!
Но не утъпквай в сърцето ми
нова пътека, кървяща от ревност и болка. ...

vasisid

Поэзия

2007-06-12T08:58:46+03:00 903 6

МАРИЯ 🇧🇬

НА МАЙКА МИ
Не търновската, блудната царица,
покорила всеки цар, обладала всеки враг.
А онази, дребната, жената от народа
със лицето бледо и със поглед плах. ...

vasisid

Поэзия

2007-06-12T08:56:23+03:00 846 5

Обречени 🇧🇬

Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти - само горчива тъга.
Понечих с ръце да докосна дъха ти, ...

vasisid

Проза

2007-06-05T17:03:13+03:00 948 1 9

Памет 🇧🇬

Приседнах до брега на паметта
и страстно ослепи ме залеза.
Безброй звезди във мократа трева.
Понесох се сама над твойте бездни.
Едно момче рисуваше момиче... ...

vasisid

Поэзия

2007-06-02T10:32:32+03:00 951 4

ЯРОСТ И СЪЛЗИ 🇧🇬

ЯРОСТ И СЪЛЗИ
Напоследък ставам твърде сантиментална.
Плача, когато чуя химна и вдигат знамето ни
някъде по света.
Гласът ми потрепва, когато чета на дете ...

vasisid

Эссе

2007-05-29T22:08:11+03:00 1.9K 1 1

МИГ 🇧🇬

МИГ
Този миг така е тънък...
Само звук и ще се скъса.
Даже въздухът застина -
леден, като в каменна градина. ...

vasisid

Поэзия

2007-05-23T12:09:00+03:00 967 7

ВРЕМЕТО 🇧🇬

Аз пиша за изгубеното време,
пред блясъка на чаша тежко вино.
За времето, което ни погубва,
за този ден... с разкаляното дъно.
От тръпката на устните безумни ...

vasisid

Поэзия

2007-05-21T15:48:54+03:00 840 7

МЪЖЕТЕ 🇧🇬

Мъжете, които харесвах преди,
бяха сякаш кълбо
от заплетени страсти.
Безумни, наивни и гневни деца,
Омайващи... ...

vasisid

Поэзия

2007-05-16T10:31:22+03:00 1.6K 1 15

Нишка 🇧🇬

Разплитаме нишка...
Друга сърцето оплита.
И всяко възелче сякаш е праг,
от който тръгват нови надежди
и дълго се молим за тях. ...

vasisid

Поэзия

2007-05-05T15:54:29+03:00 958 5

ИМПРЕСИЯ 🇧🇬

Животът ни през пръстите
изтича като пясък.
Ще дойде ден и всичко ще
отмине като сън.
Ще вярваме, ще падаме ...

vasisid

Поэзия

2007-05-03T10:46:53+03:00 859 4

ПЪТЕКА 🇧🇬

Колко нощи сънувам
как литвам нагоре.
Шеметно падам със крясък на птица.
Късче синьо небе във очите проблясва.
Все към тебе пътувам, ...

vasisid

Поэзия

2007-04-21T12:23:25+03:00 1.3K 1 10

Тайна 🇧🇬

Душата ми сякаш
ограбена къща.
Зеят вратите разбити.
Прозорците тъмни и празни.
Тръгвам бавно към тебе... ...

vasisid

Поэзия

2007-04-16T16:49:11+03:00 1K 1 6

НАСАМЕ 🇧🇬

Тази нощ през мен минават релси.
Тази нощ решавам своя път...
Дали ще видя всяко свое поражение?
Нима ще дам отчет за всеки писан стих.
Успях ли гордо да премина през блатата? ...

vasisid

Поэзия

2007-04-12T11:41:40+03:00 943 6

СПОМЕН 🇧🇬

СПОМЕН
Паметта на устните е твърде къса.
Разрових старите писма на спомена.
Защо ли ми е нужна пепелта?
Дано изваят от праха ни чаши ...

vasisid

Поэзия

2007-04-08T14:06:56+03:00 953 5

ЦЕНАТА 🇧🇬

Познавам мълчанието страшно
на двама обречени...
Цената на ласки спестени
и думи неказани,
лицето от старост и мъдрост ...

vasisid

Поэзия

2007-04-05T11:52:56+03:00 1.1K 6

СНИМКА 🇧🇬

vasisid

Поэзия

2007-04-03T12:58:58+03:00 983 4

ПОВЯРВАЙТЕ 🇧🇬

Повярвайте,
видях една жена сама на масата.
Отпиваше от чашата пелин...
По дрехите й - пепел от цигари.
Стенеше... ...

vasisid

Поэзия

2007-03-29T13:37:23+03:00 999 1 8

РЕКВИЕМ 🇧🇬

Настолната ми книга е Животът,
със всичките си яростни завои,
в които моят път
безумно се понесе...
Преминах през трънливите пътеки. ...

vasisid

Поэзия

2007-03-21T22:00:59+02:00 1.1K 1 7