Сънят на утрото шепти
вълшебна приказка от пясък
за птицата, която не лети
към лунния измамен блясък.
Дъждът на спомена реди ...

В памет на Петя Дубарова
един неизживян творец
На небето стигна да твориш.
Да търсиш ти пъстрите знания,
с рая рими да редиш. ...

Жена му почина най-неочаквано и той се озова вдовец с две пораснали дъщери. Изстрада мъката си мълчаливо, в обичайна студенина и не си позволи да покаже колебания пред никого. После, строг, подреден, стриктен във всяко движение след дългата служба в поделението, Данаил въведе ред и правила в дома, д ...

Красива поезия обвита в мъгла,
докосва най-тънките струни в Душата.
Бродира картина с най-фина игла,
из бялото с цветни конци на искрата.
Енергийни тръпки лазят по мен, ...

Когато влязох в полутъмния бар първото, което видях беше неоновия надпис над едно сепаре…"любов"... Бар „Любов”. Розовите букви бляскаха и се забиваха в очите ми...
Що за име на бар? Раздават ли любов тук? Хахааа...луда работа...луд свят...луд надпис...любов...тццц...
Още се чудех на това нелепо име ...

Текст за песен
E В Р Е Й С К О Т А Н Г О
Преследваха ни дни и нощи,
преследваха ни векове безкрай,
и нашта орис е незнайна, ...

пребъднала чрез
вяра — днес почита се
Света Варвара

Родината не е държавата, сине!
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите. ...

Тишината на юнското утро удобно се беше настанила в празния все още подлез пред гарата. Само продавачът на банички, червендалест шишко с малки очички, гледаше със задоволство и гордост витрината на баничарницата си. Баници, тутманици, кифли и какви ли още не тестени произведения на изкуството очаква ...

Дошла си, Смърт, неканена на гости.
Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна –
не чакай мед с масло със хляба бял.
Но ти седни. Да пием чаша вино. ...

След гара - пролетно понесена,
и лятна с откънтял експрес,
пристига малка гара "Есенна".
И слизаш на перона пуст -
по-лек от оня облак пухест, ...

Прощавам ти, че закъсня. Аз чаках дълго
да ме посрещнеш след смразяващата зима.
Снежинките напомняха на сълзи,
които ни заляха във взаимност.
Прощавам ти, защото ме окъпа ...

Най-сложният въпрос за разрешаване - това е хляба.
Най-хубавите дни - това си ти.
Извън всякакво сложно изразяване - от истинското винаги боли.
Жена и хляб.
Това му трябва на мъжа. И затова живее той. ...

*
- Скъпи, аз тайно се имунизирах,.. ето заветният сертификат - радостно изкрещя жена ми и делово размахва някакъв лист - И то при доктор Иванов,.. не болеше , както обикновенно,.. вкара ми го леко и нежно,. а днес ме удари и бустерно... Така да съм щастлива
Почесах се важно зад ухото...,
- Скъпа, и ...

Когато си отива любовта
Не казвайте че времето лекува
Не ми пробутвайте утеха
Мъдростта ви скапана не струва
Когато си отива любовта ...

Търпението вече се прокъса,
а казват само то ще ни спаси.
Завиждам ви на егото и хъса,
поет да си. Човек и да не си.
И следва реч, след реч. Високопарна. ...

превод: Красимир Тенев
Аз живея, да срещам деня –
невъзможно красив всеки път е,
в твоя взор всеки лъч да следя
как любимата дума е скътал. ...

Звъни телефонът. Заповеднически женски глас:
- Антоне!
Не обичам подобни звучения. И в тоя тон отвръщам:
- Не съм Антон, но мога да се прекръстя. Църквата е наблизо…
- Кой е? ...

Ще избере бележита дата и ще остави незабравима гледка. Ще превърне богохулството в изкуство – оскверняването на шестата божия заповед в абсолютния художествен жест. Или нещо такова...
Не бих могъл да сгреша повече. Тръгна си в ден, делничен като чиновник между девет и пет. Безшумно като котешка стъ ...

нека
на световното
правителство
адът
негово е ...

В миг свещен
се отваря небето
и звездичка-душа
на Земята слиза
за да може да люби и учи, ...

Попита ме една приятелка
„Какво да ти донеса от България?”
„Нищо” й казах,
а тя настоя.
Ами тогава ...моля, ...

Ти донесе любовта
Като сън от далечна страна,
като малка красива звезда,
като утро сияйно за мен,
ти си слънцето в новия ден. ...

трудът
и
светът
и
мирът ...

Денят е като кон, но без талига,
свободен влиза в есенната зима
и бавно към небето се издига,
пискюли от дъждовни капки има.
Врабчетата събудени се молят ...

Бях със шапка
Шапка невидимка
Тъй преминах през света -
тихо, кротко...
Невидима! ...

И скала съм била и излъскано камъче малко,
дето вечно го влачи житейската бърза река.
И родена на връх и засукала твърда закалка,
днес живея в полето, но трудно се диша така.
Тук лисици мишкуват, плашливи са зайците – скачат, ...

Лина, Елка и Диана вървяха по тесните улички на града. Едвам успяваха да се разминават с огромната тълпа туристи и местни хора, по тези улици-пазари, където човек можеше да намери и купи, даже онова което не му беше минало през ума, че може да съществува. Магазин до магазин, сергия до сергия, нареде ...