С времето все повече се убеждавам, че познаваме само лика си от огледалото. Другото лице - това на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, до прозрението , че прекарваме живота си непознати за другите и те за нас.Сигурен съм, че някой, някога е отправял зов към мен, но не съ ...

Разсейват се миражите. Мъглата
изпълнена с илюзии изчезва.
Пречистена душата ми и трезва
потъва преохотно в синевата.
Ухание на пролет. Красота ...

Короната похлупи ни в затвор
и къщите ни станаха по-сиви,
страхът намери във душите коридор,
от черни вести и прогнози диви.
И черквите затвориха врати. ...

Как си, мамо? Как си на небето?
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга ти сърцето?
Справям ли се с този живот нелеп?
Гледаш ме отгоре, негодуваш, ...

Зората целуваше върховете на вековните борове и събуждаше многогласния птичи хор, когато Расим влезе в Чукуркьой. Не беше трудно да се намери кащата на агата - най-голямата в селото, с тьонинки бели кумине, с дванайсет ката пенджуре, със гюмюшени порти и алтънени халки. Расим приближи портите и се о ...

Някога, в далечни времена,
там на края на света,
стар козар живял
и козите си пасял.
Сутрин рано ги извеждал ...

Някога живяла малка птичка
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам самичка
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...

Мачу Пикчу *
Преди Колумб, конки́стадорите –
петнайсет века след Христа́
един народ изтрил Историята си
и завещал на Вечността... ...

Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре.
И нямаше ни намек за дъга,
ни пролетно събудили се бързеи.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...

Подути са и почервенили като кръв 👁️
Затяга се около врата невидимата връв
Целогодишно тече водопадът в моите очи
И да прехапя езика, мозъкът не ще замълчи
Трафик от черни мисли, светофарът блокира ...

Целувка, набързо открадната от рамото ми... Полуразголено... И тази вечер вече не е същата. А така също и аз. И е позволено...
Устни - безразсъдни. Желаят устните ми... Полуразтворени... И с теб е свършено... Изгарят... Малко мисли... Думи - искрени...
Целуваш... Капки от шампанско по кожата ми... И ...

Когато измяна
простреля ума,
душата пияна
ридае в дома.
За обич копняла – ...

Хората не се определят от техните имена, но в този ден бях твърдо решен да науча Нейното!
Пътувах в градския автобус, както всеки учебен ден по това време. Живея на първата спирка на автобуса, затова винаги когато се кача в този безсрамен час и седна на най-задната седалка или както аз я наричам - „ ...

Семена на надеждата сеят умели сеячи
на земята в димящите черни бразди.
Луд южняк, полудял от скорýшата, палаво скача
и в гърди на девойка авлига гнезди.
Бели облаци гони овчарят невидим в небето ...

Мъдър глас - дълбоко скръбен.
Най-тихо ми напомня рая.
Бодър кръст във мене влюбен;
Дълбока светлина - чия е?
Аз зная името ти: Азраил. ...

Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Щом си тръгнал към нищо и никой.
Колко болки преглътна за Рай
Дето уж тебе чака. Завинаги
И отказа да късаш цветя, ...

(Проект с анкети, предварителен вариант)
Авторитетът на учителя е от първостепенно значение за създаването на интерес към ученето при учениците. Учителят отваря врата към света на познанието и негова задача е да създаде правилно отношение към преподаваното от него, както и към ученето като цяло във ...

Като пролетен лист потреперва денят.
Като струна, очаквала дълго гальовна ръка.
Напористо и малко дори на инат,
синеок минзухар е отворил разлистен бокал.
Тъй, не чул за погрома в човешкия род, ...

Дрогиран младеж уби Милен Цветков. Избягали двама – гаджето на убиеца и приятелчето му. Което се оказва син на Лъчо Мозъка. Депутат от ГЕРБ, личен лекар на Борисов, гинеколог…
Каскета веднага скри следствието под собствен контрол.
Защо ли хората не вярват в справедливостта и възмездието? Защо смятат ...

Не! Не мога ...
песните ми секват
в тези дни на изнемога
и на клетви ...,
когато и времето ...

Пресъхна радостта във мен
и всичките ми топли извори замряха,
погълна ме тъгата в мъртъв плен
и сто очи отвори тишината.
Не хвърляй камък зад гърба си, ...

Простете на поета, не мълчи
еднакво пред страстта и суетата
и целият му ужас си личи,
когато си намества очилата...
На болката в отчаяния вик, ...

Животът лети, сякаш през невидими стени.
Измъква се край нас, а ние тичаме в захлас.
Остават спомени, съдби, разказани истории и мечти.
Поглеждаме напред, назад и търсим тайно бряг.
Бряг на мир, утеха и любов, бряг на споделен живот. ...

Днес Христос е възкръснал,
дали е така...
Умрял в мъки нечовешки,
заради своята правота.
Вяра той проповядвал, ...

Пак ще живея - една ръка ако имам
Борис Христов
Дали е стена
или здраво залостена порта,
пристъпвам със смесено чувство - ...

Нощта притисна ме до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие.
Пред очите ми райска градина,
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота с протегнати ръце, ...

Сериозен, сериозен противник си имам,
разбива тялото и душата ми на парчета.
Тактиката му е силна, непобедима,
отделя, отделя ме от жена и деца с хитрост несломима.
Използва апетитите на плътта, ...

Визуално те фиксира,
красотата ти струи.
Мислено те решержира,
с поглед кос те леденѝ.
Рисково асоциира – ...

Живеем в лошо време,
сред болести, беди!
Понесли тежко бреме -
все нямаме пари!
Но от всичките народи, ...

Вирус - шах
Веселият шум от Райските градини,
на път за Ада - отшумя.
И от лицата - бледи, безпощадни, сини,
смях на вампири проехтя. ...

Светът е препълнен с кухи величия,
надянали своите смърдящи отличия!
Светът е музика, трън или цвят.
Свят, в който не всеки ще стане ти брат!
Свят - изтъкан от всякакви нишки, ...

Тежко небе, колесница от пламъци,
гневни камбани. И тътен, и звън.
Спрели часовници, в прашните замъци,
грозни девойки - проплакват насън.
Шут, вкаменен, е на краля в кошмарите, ...

Ако си почувствал,
заедно с мен,
най-много теб - самият,
насред всичко останало,
значи съм била правилният човек - ...