Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после ...

Той август е палав немирник,
съблечен до кръста прелита
над горски ливади и урви.
За път и пътека не пита.
Пламтящи целувки раздава ...

Представям си сред нощите дебат -
от сесия в Народното събрание
и как... Слави - учиндолски депутат
разказва виц за общо назидание.
Край него - две певици и оркестър ...

История за приятелство или любов. Тя започна работа при него случайно, но го хареса от самото начало. Той беше мъж със стил на живот, рационален и унесен в работата си, но не и безпомощен. Тя бързо отхвърли идеята за връзка с него, защото, той имаше приятелка. Но в не очакван момент неговата приятел ...

Викнах си края, но той не дойде.
Свикнах с началото – все отначало.
Малко се чална средата – боде,
стъпва накриво и гледа печално.
Котка ми маха с рогати очи ...

От строфите си пия, ожаднял –
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...

Насити ли те сладостта на този плод?
Да, забранения, към който ти посегна!
В покварата от лекия живот,
ти, клетвата любовна пренебрегна.
Щастлива ли си от това, че ми е зле? ...

Животът е навярно урок невероятен –
веднъж е непонятен, а сетне тъй приятен!
Все боря се с дилеми, с усещане тревожно,
и твърде често чувам: „Това е невъзможно.“
Въпросът е ще спра ли да търся варианти ...

Аз съм тук и ухая на лято -
тревен стрък в сенокосните дни,
поетичен - несбъднат остатък,
ти ела и с ръце ме вземи.
Положи ме на твоя полИца - ...

- Госпожо, ама от маса години хората ползват компютър…
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно… ...

Очите му вече нищо не различаваха в мъглата през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той се ...

На Ели Георгиева-Билкарката, стих-портрет
За теб е ценна "даже и минутата",
Дори и днес "когато лудата ти възраст е далече"
скреж в къдриците черни се лута
и на вратата есента потропва вече... ...

Беше останала само една възглавница и децата усърдно ровеха в нея с надеждата да открият за какво се разказва в последната приказка. Но нищо не намериха.
- Бабо, тук няма нищо, да не би приказката да е избягала?
- Може да ни се е разсърдила , че я оставихме последна... - предположи Виктор.
- Ама нал ...

Когато следваш пътя на сърцето,
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират ...

Тя лежеше в леглото си и премисляше отново всичко. Беше както винаги сама- сама със себе си. Нямаше кой да пречи на мислите ѝ, които се изливаха в главата ѝ като порой. От къде ли идваха тези мисли? Защо ли отново се терзаеше за нещо, което не е станало или е станало, или пък е трябвало да стане, а ...

След философии горещи,
И мисли нажежени като пещи,
Идва ред на приключения,
С природните творения.
Рекичка чудна в близост си открих, ...

Не знам колку е часот
ниту кој ден е денеска
ни која година
транзитира во нашите животи
не знам кој го засенува сонцето ...

(Кáра - наказание свисше)
Сред нас убийците изправени вървят,
не слагат маски,
поглед не навеждат.
Бутонките им стъпват по гръдта ...

Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мен.
Забит в оголения ми нерв.
И се потя.
Жегата е само елемент от битието. ...

Не знам на него ли сме -
или не.
Но ръб е. И е остър.
Порязване. Кърви небе.
Със мириса ...

Ти, глупава моя жена,
ти, с двете звезди под клепачите,
разбираш ли, нямаш вина.
Аз просто...съм от играчите.
Твоята нежна, кристална душа ...

Небето през август – свлечено.
В пожар гори
като блестяща чаша
от бяло вино.
Изгрева докосвам сутрин ...

Времето сякаш летеше. Осъзнаваше, че едва ли ще я види някога пак. „Птичето каца веднъж на рамото, момче” спомни си думите на дядо си. Сега или никога! Тя седеше на спирката на „Тримонциум” и чакаше нетърпеливо. Вятърът галеше нежно гъстата ѝ руса коса, стелеща се покрай слабата и атлетична снага на ...

Маска не носих никога, не дирих и броня.
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...

Още от зарана
цяло село се застяга
за хорото на мегдана,
първи са момите,
с китки във косите, ...

Залюби Звярът Бел.
Не го планира. Случи се внезапно.
(приказката сигурно не бе прочел)
И стана нещо, което на съдба е кратно:
Пред омагьосаната му врата ...

Народе, приготви се - обявен за заразен,
не че днес си в първо здраве, на апатията в плен,
от где превзе те болест страшна,та така си упоен,
народе-подготви се! - по стандарт си утвърден!
Тихо чака и животът, виж от релси се килна, ...

Вали, вали... Снегът като с магическа пръчка скрива грозното и калното. И светът става красив, искрящ, параден...
Вървим двама. Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове. Усещаш ли как преминава топлината ми към теб?
Не я изваждай! Тази топлинка е най важното ...

артист след артист
пред огледалото на
морна гримьорна

Ах, любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си, любов, неутешима, ...

Откакто зная се, озъртам се и помня,
Битува в мен усещане за древността Ти
И въжделее вяра — нека — неразломна —
Човекът бегла да е част от Светостта Ти!...

За „Тъмната” страна на Луната...*
... на залезът усилващият вятър
разпръсна над водата много жáра,
а залюлял вълни от необята –
и облаци подпалени докара... ...

Нова пътека намерихме,
слънце щастливо изгря.
Зрънце мечта ли обелихме?
Буйният град ни видя...
Тя се разля по табелите, ...

Защо целуваш тъй горещо?
Целувай ръцете ми топли,
целувай очите ми недоспали
и сърцето ще чуе твоите мисли.
Пламенната ти любов расте ...

Любов, пребъдвай,
не оскъдвай и за Бòга
не отдвъдвай!...

Скалисти отломки се ронят,
от последната хорска душа,
а хора, някъде долу се молят,
да получат частица една.
Отломките падат, изгубват се, ...