25.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живо ...

Учителко, още си спомням...
как ти подари ми света...
с увереност, дето ми вдъхна...
сега срещу тебе стоя...
Ти виждаш, в очите те гледам... ...

Изкупвам вината си –
студени чаши алкохол,
изкупвам вината си –
лъст, заблуда и малко платина,
изкупвам вината си – ...

1.Любов е чувство съвършено,
само с теб успял съм да изпитам.
С теб през нея минах,
без да ме сърце боли.
Погледа ти срещам, ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ПЕТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
НАЙ-МАЛКИЯТ БРАТ ПОЕМА ЛЪКА
Отново се изтърколи една година
и ето че най-малкият от трите сина, ...

Отиде си, поредният и остаря
И датата в календара отлетя
И няма връщане назад
А до вчера бях си още млад.
Денят замина безвъзвратно ...

Разликата на връщане
Учудващо, пътят на връщане
с нищо от този на отиване не се е променил...
Разликата е – че ти вече не си същия,
какъвто преди това пътуване си бил...

- Колобре български! Какво видя?
Какво за тия люде предвеща?
Има ли време за този род?
Ще стане ли голям, велик народ?
- Ще! И земя, и време за тях провидях! ...

Mелодия на слънчева усмивка
се прокрадва в представите ми с план:
"С гащеризон и кофа без отбивка
изрисувай красота наместо свян".
Започнах стих от светлина и цвят ...

Отдавна спрях да контактувам със вас износени души,
омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.
Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,
не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.
И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари, ...

Ти си до мен, споделяш моя път,
препъвам се и целият съм в рани.
Галиш изтерзаната ми плът,
когато уморен заспя във твойте длани.
Когато стигнал съм предела, ...

Когато сърцето ти е в шепите ти, пясък между пръстите изтичащ без остатък.
Всичко е наред. Не се предавай.
Винаги можеш да нарисуваш в пясъка усмивка :)
А после, когато спре да те боли, да гребнеш пак със шепи.
Пясъкът няма да е същият, а и той ще изтече, ...

Смених малко текста, защото не ставаше за излъчване по радиата, но концепцията за зверското усещане след запой си остана. Вече му направихме премиерата по радио "Шумен".

Sanremo 2003
-----------------------------------------------
Алексия - Да откажа
Санремо 2003
----------------------------------------------------------- ...

От пикантропа, след потопа,
та чак до днешния ни век
за слава и пари ламти
за жалост, не един човек.
В хилядолетната си еволюция ...

„Тупти То още, живо е онова
в сърцето ми.„ g/m
И този път - в необяснима тревога -
си забързана за някъде...
Свита в ъгъла на самотата, ...

·
Времето на мечтите
Днес ще изкъпя цветята в сърцето си,
ще очаквам проливен дъжд
да освежа паметта си, ...

Разкажи ми, Дядо, разкажи,
приказка за стари дни.
За Багатурите незнайни,
за Колобрите омайни.
Как със своите приказки сакрални, ...

Уморен съм от надпреварата.
От състезанието по благополучие.
Финалът е мираж в пустиня.
Състезателите се множат.
Пистата става все по хлъзгава. ...

Обувките се удряха в малкото дървено легло, напомнящо за нечия кончина.Краката, облечени в сиви, добре изгладени панталони придържаха тялото на човека. Креват или място за вечен отдих? Рай или Ад? Отговорът - мълчеше. Мъжът също не показа желание да се пробуди заради хорското нахално любопитство. Ед ...

И най-накрая,след половингодишно затишие, най-накрая записахме новото си парче. Представям ви песента Wings Of Wax на авторския ни проект M-Lane Project. Надявам се да ви достави удоволствие.

А трябваше да бъде слънчев ден
и трябваше да бъде чудно лято...
Но не! Нахълта юни зъл, и в мен
остави тъй болезнен отпечатък.
Небето свойта ризица съдра, ...

Мисълта самотна пак се настани в главата ми удобно,
няма друго такова чувство подобно,
да я разкарам вече не се и опитвам,
по-скоро с нея свиквам...
Свиквам да бъда сама в нощта, ...

На твоето топло рамо
изплаках хиляди сълзи
и не се замислих
колко ще те заболи!.
В твоите коси ...

натежалото тяло
като дънер на старо дърво
се разтърсва
от вятъра на промяната
тази нощ ...

Есен, листа прегорели.
Порових се малко из тях и намерих...?
най-чудната песен и смях!
Тъй жълто-оранжеви - цветни,
Помислих с какво ги заслужих, ...

Боли и какво от това?!
Просто е някаква болка.
Небрежно ѝ махам с ръка.
Минава, колкото-толкова...
Дъжд заваля, под клепача. ...

В чакалнята на гарата е прашно,
очите парят и сълзи излизат,
задавя ме алергията, кашлям...
и сякаш, че студено е по риза.
Часовникът, с една стрелка останал, ...

Душата - набързо скована хранилка,
сърцето ми - къщичка малка - за птици.
И шепичка думи - за болката - билка
и късче лазур - в уморени зеници.
Крилете изкърпвах - грижливо и вещо, ...

23.
Не бяха много хора – Йоан, Хит, още двама пазители плюс четирима от охраната. Последна се появи младата жена, с която се сблъскаха снощи. Тя беше в облекло, което преди биха нарекли спортно. Или ловно. Опънатият клин подчертаваше дългите стройни крака, полото и елекът формираха стройната фигура, ...

Събудих се. Денят беше събота, някъде в началото на месец март. Слънцето разпръскваше бодро лъчите си, небето беше синьо и ясно.
Нека отбележа, че аз съм един от онези /дразнещи/ хора, които по някаква причина обичат сутрините. Е, разбира се, не става въпрос за онези сутрини, в които се налага да ст ...

В душата ми днес е неделя -
във тишина е облечена.
Усмивки с дъгата споделя,
на щастие изцяло обречена.
Лъчите на слънцето сплита . ...

Това се е случило в далечната 1926 година. Една типично българска история за Ромео и Жулиета, повлияна от любовта, ревността и алчността между хората, но довела до трагичен край за двамата влюбени младежи и оставила траен отпечатък в съдбата на бъдещите поколения в двата рода.
И днес все още, през Т ...

В памет на Павел Матев
Това което тук остава
е есента, есента... А тя
носи изпепелена жарава.
Нима е феникс любовта? ...

Балконът за пушене бе съвсем малък, я имаше един квадратен метър, я не. От него се отваряше гледка към занемарен вътрешен двор, в който стърчаха неработеща чешма и полуизсъхнал орех, и към люпещата се фасада на старата поща. Мястото на пръв поглед бе потискащо, но любителите на тютюна си го обичаха. ...

Всяка нощ, преди да заспя, съзнанието ми ме отнася в стаята. Пусто помещение, в чийто бели стени сякаш са врязани картини. Бял таван и под, на пръв поглед създава усещане за модерна галерия, в която липсват дори хора, които да създадат поне капчица уют. Идва ти мисълта какво толкова си сторил на гор ...

Тръгни си и не се обръщай.
Тръгни си и кажи ми сбогом.
Тръгни си и не се опитвай пак да ме докоснеш
С устните ти, от които се нуждая.
С очите ти, за които тайно си мечтая. ...

Срещаме се с теб щастливо,
в този миг и в нашата мечта?!
Знам, че минало и бъдеще се сливат,
във едно безвременно сега!
Там където сме със теб честити ...

(5-6)
Отдъхнали хората тръгват,
надето дългът ги зове,
и днес ще садят ветрове,
и свойте сърца ще залъгват. ...