Ще се върна там където
за първи път усетих дъха ти
и се вгледах в погледа ти,
ще седна и ще те чакам
да се върнеш и да ме погледнеш ...

Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови, ...

Сънят ми бавно си отиваше и сякаш
ме караше да го запомня днес:
„Защо от мене искаш за избягаш?
Върни се тук, при мен, обратно влез!“
Отпуснах се, потънах в тишината, ...

ВОДА СЪМ
Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти. ...

Нощта е половината на времето.
Обърнатата чаша под капчука.
Ухание на щастие от семето
на срещите ни. Още ли си тука?
А мен ме няма. Тръгнах си отдавна ...

Като лястовица
влетя в стаята
и се заблъска
между стените
и хората. ...

Понякога се чудя ако, хей, така изчезна-
дали ще забележат...
Хей, така да се превърна в морска пяна
и да се нося безцелно по гребена на някоя вълна,
но във всяко мое мъничко мехурче ...

Защо не остана до мен?
Какво те прогони, за бога!
В студения есенен ден –
отново творя с изнемога.
Обичах да бъда до теб, ...

На плочата му пише: "Да се знае -
душата му докрай остана жадна.
Той приживе отказа се от Рая.
Невинен, на ментета жертва падна.”

Няма да имаме демокрация
днес и веднага – за панацея,
докато нашата нация
в страх и компромиси крее.
Аз имам толкова право, ...

Бих те сравнил
с нощ без звезди,
ако не бяха твойте очи.
Бих те сравнил
с блян без сънища, ням, ...

Че Правдата е сляпа дама
за чернокожите, ний все мълчим.
Две зейнали, прогнили рани
под лентата са бившите очи.
Justice ...

Извикай ме в съня си тази нощ,
по памет в него аз ще дойда
поне за малко нека бъда гост,
във него, а после ще си ходя...
Извикай ми: "Неканена ела!" ...

Телефонът ми звънва, докато пуша цигара след края на смяната. Поглеждам екрана. Непознат номер. Изведнъж нещо започва да ме човърка. Незнайно защо ми се струва, че ще е голяма грешка, ако вдигна. Секунда по-късно се отърсвам от лошото предчувствие и приемам обаждането.
– Ей, гълъбчета, как я карате? ...

Дори през Декември цъфтят маргаритите
там дето Слънце целува Земята.
Песента на щурците дори без да питате
тихо възпява Любовта им по вятъра...
Дали е поезия или пък проза? ...

Едно люлеещо се пред прозореца кресло,
Карирано одеяло върху безсилните крака.
Един следобеден лъч се размазва на стъклото.
Навън се сипе порой от разноцветни листа.
Толкова романтична ли е старостта? ...

Педиатричната болница във Филаделфия на петнадесети август 2015 година не беше особено оживена. Беше отпускарски месец и нямаше насрочени планови операции. Джоана Бейли - тригодишната дъщеря на Майкъл и Елизабет, от известно време не се чувстваше добре. Загуби веселия си характер, едното ѝ око се из ...

Такава съм, все нямам мира,
от хулите ми става смешно,
един от двеста ме разбира
и както винаги – погрешно.
Такава съм и всички плаша, ...

Позволи ми да правя на другите,
това което ти правиш за мен
да обичам така другите
както ти обичаш мен.
Да обичам своя ближен ...

Здравей, септември!
Много време мина
от онзи бриз
в онази хладна сутрин!
И тази есен ...

Сънувам ли? Навярно те сънувам…
Щом спра дали земята ще изстине?
Ще спра ли песента на птичките да чувам?
Дали ще имам нещо важно и значимо?
Знам. На масата ще има празни чаши, ...

Понакога си мисля: "Твоят Бог е толкова далече,
не вижда как звездите му флиртуват с тебе мой човече,
а ти ги сваляш с плетеното ти от мен елече -
чаровник палав! – Лъжи, че нямаш сили вече!...
Коя от тях написа ти писма тринайсе?... ...

Изпълнен с гняв и самота
нараняван и изоставян на смърта
Тормозен и потъпкван в калта
разрушен и самотен в тази тъмнина
Ти си моята малка блестяща звезда ...

За стотен път
ми чупеха крилата
лепях ги
със парченца
от дъга ...

Младостта отминава,
мимолетна и кратка.
Оставя си по една
нерешена загадка.
Преметнала дръзко ...

Стигнах до там, да се будя на сърцето от бързия шум и в остатъка от съня да се чудя: “буден ли съм, или не съм?”. Бавно процежда се лунната светлина през пролуката на клепачите. Щом широко отворя очи ще изчезнеш ли в здрача?
едно
Болница. Баба. Стъкло. Струйки дъжд. Топла прегръдка.
две
Тъмно е. Люл ...

Вода и въздух, въздух и вода –
това му само трябва на човека –
и в мрака ярко-гаснеща звезда,
сияеща над прашната пътека.
Вода и въздух, въздух и вода – ...

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика, веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къ ...

Оглеждат се във новата витрина
кокошките на селския мегдан.
Тълпата днес щурмува магазина
с име екзотично – ,,Ин и Ян".
,,Китайски стоки" – тропна със копито ...

В латинска сентенция се твърди, че „историята е учителка на живота“. Тя ни дава знанието, от което се нуждаем, за да разберем кои сме били, кои сме и какво бъдеще бихме могли да очакваме. Върху нейните плещи се крепят основите на живота ни, базиран на интелект и вечен стремеж към информираност.
Субе ...

Здравей, Септември! Добре си дошъл! След горещият Август, в теб има „ Р ”. Обещаваш прохлада, пъстрота, изобилие... Обещаваш награди за всяко усилие! Имам нужда от твойта лежерност. Да позабавя, да премисля и тогава да действам! От прекрасните багри около мен се нуждая. От уюта и охолството ти! От о ...

В кръга на моето отиване
някак си се връщам неусетно.
По пътя има падане и спиране
и още много, много нещо.
Има полет, който свършва в драките ...

ПРЪСТЕНА
Захфърлен е годежният пръстен.
Ценният камък, от мъка, потъмня.
Черни сажди в него се пръснаха -
останки от пламъка на любовта. ...

Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи,
песни галят нежно, но вече изпяти.
Самотна луната изгубила звездите, ...

И вече никак не е важно,
кой всъщност в тоя град живее.
Прозвънват ниските етажи,
а тротоарите немеят.
Бях тук. И бях различна.бБяла. ...

Вече се разсъмва. Навън пуфти автобус на градския транспорт, тръгнал на първият си курс. В сградата царѝ тишина. Коридорите са пусти. В съседната болнична стая сигурно има счупен кран за топлата вода. "Кап-кап." За топлата вода? Така си мисля, може би защото ми е студено. От болестта е. Над главата ...