Била ли си като коричка хляб
от сития подхвърлена,
но даваща надежда на гладуващия?
Била ли си капчица вода
в пороите изгубена, ...

Голямо, голямо е сърцето ми...
Но тесен на входа е отвора.
И малко осмеляват се,
да открехнат и надникнат зад портала.
Студено им е още в коридора, ...

Здравей, момче, останало във вчера!
Сънувах те нощеска и реших
да ти припомня старите недели.
Да ти напиша най-последния си стих.
Помниш ли онези дни безгрижни, ...

The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the moon of an unnamed, lifeless gas giant. Between the huge planet and the moon it orbited, April was almost perpetually cast in deep shadow, swallowed by the cold darkness of space. Every seven years or ...

Букет от пера ми дадоха ангелите,
не на сън - наяве дойдоха,
букет за да простя на живите,
за дето не оцениха живота.
С този букет дадоха ми заръка - ...

Наложи се живота да градя –
и замък да издигна от тиради.
Така не чух едно благодаря,
че хапче бях за глупавите свади.
Къде ли се е скрила младостта? ...

Ако бях птица щях да отлетя.
Някъде далеч, някъде извън света.
Щях да оставя зад гърба си онова,
което буди ме с писъци в нощта.
И щях да забравя. ...

Едни представят се в живота смело,
със трудности се справят всеки час.
Вървят напред със вдигнатото чело
и са готови да печелят власт.
А други се съмняват и логично ...

Видях,
как пада Звезда
следата,
огнена диря
изгасва, ...

Замислил се веднъж човек
Защо в този труден век
Лицемерието е на мода
И всеки мисли само за угода.
Защо в думите не може ...

Некосена трева – избуява забрава.
Мълния, с тътен от гняв.
Докога ли дъждът днес ще дави
гълъб в дъждовната сплав.
Докога зад прозореца скрито ще чакам ...

Понякога аз грея като слънце...
Понякога и в мене дъжд вали...
И често времето се сменя...
Сменят се и моите мечти.
Объркана съм, разпиляна... ...

Не ме ухажвай с нежни думи,
не ми измисляй имена.
Очите ми са гладни пуми,
макар и с мигли на жена.
Походката ми дебне хищно, ...

Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия, ...

Сънувам сън, там руини
души безпътни скитат
в мрак обвити и жадуват светлина
Глас далечен проклятия изрича
страшни безпощадни ... ...

спри не ме сънувай
ми каза изведнъж
но как да престана
след този от сълзи дъжд
как да забравя този нежен смях ...

Ема Мароне - Задържам си дъха
--------------------------------------------------------------
Autori: Daniele Magro
-------------------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Магро ...

на баба
Когато безизходност надделее
над мислите ни – огнени кълба,
една надежда пак ще оцелее,
във костите съшита и в кръвта. ...

Обичам силно, милно, с цяло същество.
Чувство лабилно, но обилно - тя за мен е божество.
Когато съм с нея, пея; душата ми цъфти.
Зърна ли я грея и се смея, дори главата ми тупти.
Реално, не е всичко идеално. Но казват така е в любовта. ...

В пустош стоим двамата с теб,
обърнати към последния залез на утрото.
Пореден праг, поредно стъпало, летим...
Сънят отнася духа, запраща го във вечната бездна,
обръща го и нежно понася сред шумния порой, ...

Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...

Сърцето се свива, тупти тишината
провесила времето на ръждясал простор.
Очите пресъхват и дори самотата
изглежда самотна в този сив кръгозор!
Подхвърлени думи, случайно изречени ...

на Е. С.
(Вдъхновено от Робърт Бърнс –
„Девойката, която ми постла легло”)
Девойката, която ти постла легло,
ти взе в обятията си нетърпеливо. ...

Срещнах я на ъгъла на Позитано,
във банката на местния елит.
Обичах там да ходя сутрин рано
и банката да пазя от фалит!
Тя чакаше изправена до входа. ...

СЪРЦЕТО РАЗКЪСАНО ВЕЧЕ ГО НЯМА
Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи. ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СРЕДНИЯТ БРАТ ОТИВА ДА ВАРДИ ЯБЪЛКАТА
Изтърколи се и поредната година,
отново златна ябълка роди се и узря, ...

Аз посредствен съм мъж.
Мен не ме забелязват.
От очите ми – дъжд.
(все сълзи, но напразно).
И не съм атрактивен. ...

Тя крие червеното си лице.
Марс се връща
да я погледа...

Някои паметници се извисяват над множеството обикновени хора с подвизите и величавите дела на онези, които са обезсмъртили. За тях ние се сещаме само на бележити дати, сякаш са някакъв пример, с който да се сравняваме и съизмерваме. Има и други паметници. Те не са на герои, но всеки път щом някой ги ...

Ти ще останеш тук:
в ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле, на юг
с тракийските си коловози.
Ти ще останеш тук, ...

Говорѝ ми за вечността, Пол,
когато съм с тебе!
Тъй отдавна не вярвам във нея,
а ми е време.
Де да зная – регресия някаква, Пол, ...

Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се на ...

Хвърка шарено вретено,
въ́лна пухкава предé.
Мърка котето стаено,
пее старото кюмбé.
Вятър опашат играе, ...

Аз
беше ти.
Ти
бях аз.
Прости, ...

Изгаряща от огъня ти,
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...

Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...

Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...

Моя Любов,
С теб минахме през какво ли не през тези 8 паметни години. Осмицата е символ на безкрайността, на изобилието, на пълноценността, на нашата безкрайна любов, на нашето дълбоко отдаване един на друг! Тя е последната цифра преди краят на цикъла символизиран от 9-ката и след това преминаване в ...

Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон, ...

На 32 години съм. Жена с дете.
Наскоро се запознах с мъж, който ме разбираше и подкрепяше още от първия момент. Правехме планове да се видим, но те все се проваляха.
До преди седмица и половина всичко беше наред. Пишехме си по месинджър и вайбър. С часове говорехме вечер по телефона. Чувствах, че се ...