С разголена душа и без тайни непроизнесени
показвам ти каква съм аз и какво съм крѝла.
Познаваш моите рани и болките понесени.
В теб цялата нужна любов съм открила.
Готова съм за всичко ново и непознато дори. ...

Когато пролетта ми овдовя
лятото се шмугна под чардака
в няколко опразнени гнезда
слънцето в съня ми да дочака...
Дълго търси паяци в гредите ...

Добротата е Лукс... от който хората с бедни души странят като от чума, за да не обеднеят финансово!

Шептя със струните на любовта,
шептя и сърцето ми кънти.
Майчин зов сърцето ми сломи
и с попътен вятър задоми.
Там ме води сърцето, ...

Нека с теб да си направим Космос...
Толкова примамливо звучи!
Звезден прах дошъл ни е на гости
и е тъй затрогващо лъчист!
Той изгражда теб и твойте вени. ...

Храната му се стори отвратителна. Но беше гладен. Жената срещу него проявяваше видимо удоволствие, докато сръбваше от лъжицата съвсем леко, с връхчетата на тънките си устни. Правеше го бавно и дразнещо.
– Мляната леща е много полезна – каза тя дискретно, когато хвърляше поглед върху пълното му блюдо ...

Стреляй от упор. Не чувствай вина.
Ловец си. Знаеш как се стреля по дивеч.
Ще изчистя барута във мойта душа.
Своята болка неистова – Сиреч.
То е същото – на дълбоко се прицели. ...

Заключих вратите
с катинар голям.
Гледай от прозореца звездите,
но погледа ти да спре до там.
Не можеш да избягаш - ...

Душата ми е лято разпиляно,
пропито с весел смях, истории и глъч.
Едно цветче от слънцето огряно,
усмихнато – от сутрин чак до здрач.
Душата ми е благодарна ...

Стоплил си стаята –
само с дъха си…
и влизам на пръсти
на съня ти в омаята:
Очите ти, мрака събличат – ...

Между „Да” и „Не”
унищожаваме
всяка маргаритка.
© Павлина Петрова

Прелитайки през времето
Прелитайки през времето назад,
когато бях си още млад,
беше време когато всичко се ядеше,
което мърдаше и си хвърчеше. ...

Понякога се случва така…
Той
Не я видях да се усмихва, не я видях да потрепери,
тя беше някак доста тиха и някак си не я намерих.
Макар да беше тя пред мене, макар и да я заговарях, ...

Люлея се, като тръстика
във битието ми – мъгла.
Насмукал съм се със мастика
и остър съм, като игла.
И не признавам ни закони, ...

~~ Клоунът винаги е тъжен ~~
Няма билети за представлението вече. Завесите - спуснати. Акробатите -и те се прибраха. Циркът затвори.
Клоунът уморен е от хорският смях. Оставете го да си почива...
Няма сили за усмивки, сълзи'. Дори и да не са на сила.
Истински бяха, той се раздаде. И предишният път с ...

Облаци пълзяха в небето като колебаещи се да докоснат брега вълни. Движеха се като живи, на талази, сливащи и разделящи се като миговете в живота.
Приливите на дъжда, спрял преди малко, се оттичаха заедно с отиващата си нощ по стените на домът на имението Старфийлд - мълчалив и навъсен посрещна сиви ...

Сама – като вълчица, и без глутница се справям.
Щом паднах ме оставиха – ненужна и ранена.
Но оцелях, по женски, и всеки ден успявам –
с инстинкт, кураж и сила – аз съм непобедена!

По „Неотразимите“
от Саломе
От люспите си озарени,
неотразими риби неми
бълбукат в стъклени блата... ...

При среща, с две думи от мен изтървани,
мечтите пред теб си разкрих...
Надежда и вяра във тях са събрани –
от обич ти стих посветих!
Но ето че случи се нещо, което ...

Библията на неверниците започва с: „В началото бе суеверието…“ . За съжаление не мога да ви кажа как завършва, защото края ѝ още не е написан. Аз съм неверник. Или поне мисля, че съм такъв и няма кой да ме обори. Не атеист, защото атеистът също вярва. Вярва, че няма бог. Аз не вярвам.
Дали това е пр ...

Киара Галиацо - Две дихания
--------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Luca Chiaravalli & Saverio Grandi
---------------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, Лука Киаравали & Саверио Гранди ...

Шепа живот, само шепа живот ми остана.
Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...
Но не го пускам и стискам юмрук като камък.
Впрочем от камъка има много какво да научиш.
Как да мълчиш, а да знаеш красива история, ...

Липсваш ми, несбъдната мечта,
липсваш ми, среднощна искра.
Ден и нощ в нощната прохлада,
чакам те с изстрадала душа.
Но ти замина, рееш се в чужбина, ...

"Лют пипер" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

като два остри камъка се срещаме
а върху нас
реката вечност твърде кратко
изглаждала е ръбовете ни
от други срещи ...

Защото Бог ме надари с възможността
да дишам въздух, вдъхновен от вековете,
на Вдъхновението ми поникнаха крила,
за да летя над хълмовете с ветровете...
Окъпан в слънчевия дъжд през Май, ...

Навъзват се дните, като бримки на плетка.
Плетем си. Всеки своя жилетка.
Украсяваме с различни плетки
и ... идва момент, да я завършим.
Да затегнем конеца и да свършим. ...

Усойна пещера, човешки кости...
На входа – прашен череп всява смут.
Тук само мъртвите са скъпи гости.
Не би посмял да дойде даже луд.
Наоколо – дървета обгорени ...

Там, където живее сърцето..
Градът, където съм родена е най-странното и колоритно място на света...И не само заради природата, която не е повторена от Господ никъде на тази земя. Заради невероятните трансформации на сезоните...Заради аромата на мокра червена пръст...Заради специфичния вкус на онази ...

Под ябълката стояло едно малко момиче, с бяла копринена риза облечено. Зуницата му — жива жълта змия с черни точки на гърба. На раменете му-малки сребърни крила, босо.
Ангел Каралийчев "Крали Марко суче самодивско мляко"
Преди да дойде вечерта,
хълмистата земя притихва
като уплашена кошута. ...

Дъждът ги събра – бели гълъби
под тихия купол на храма.
Отронени, влюбени жълъди,
прегърнати в нежната гама.
Падна нощ на едри сиви капки, ...

Щеше да бъде пролетно
новото ми стихотворение.
Пърхат пчели в божура,
пурпурно обновление.
Роклята ми прозирна, ...

Самоедът опъна здраво каишката. Бе надушил нещо интересно в тревата и опитваше да се добере до него. Явно нямаше никакво намерение да се съобразява с виковете на стопанката си, която правеше отчаяни опити да го удържи. Кучето спря да дърпа за момент и размаха опашка, докато побутваше с нос една праз ...

Отключена оставих си душата.
Твърде висока оказа се цената.
Вече ми не стигат сили,
да се боря със съдбата.
Нещо ме пристяга, плаче ми душата. ...

На старите момчета
Беше време там, във младостта.
Бродехме по стръмните пътеки
на Огражден и Пирин планина.
Бе дългът призвание за всеки! ...