Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!
Зад мрачните девет земи ...

Казвам се Теофил. Сирак съм. Майка ми издъхнала в мига, в който съм изплакал на белия свят. Отгледа ме баща ми Минко. Никой друг на света си нямах. Само НЕГО – Минко. Той ми беше и майка, и баща, и брат, и сестра, и леля, и свако. Сигурно това му тежеше много, защото постоянно ме биеше. Първите ми с ...

Наистина ли си мислиш, че съм спрял?
Усещаш, че започваш да си признаваш.
Нали...
– Стояне, бе! – скочи Светла. – Ще го убиеш, казах ли ти да извикаш майстор...
– Павка... ех, че съм и аз!!! – ококорените очи на съседа ме гледаха виновно. – Добре ли си, удари ли се? ...

Не късайте цветята
Не късайте цветята защото ги боли,
тъй както тебе те боли,
когато твоята надежда не иска да разцъфне.
Не късайте цветята, а по добре и подари ...

НЕИЗБЕЖНОСТ
Машинката е нещо "развалена"
от сутринта петата ме боли ме боли...
Тук Старостта е грабнала остена
и сякаш иска да ме унизи! ...

Игра...
Играем сляпо някаква игра,
в която се надбягват световете
и в споделена звездна тишина,
завързваме на възел ветровете. ...

Трудно е да подредя стаята си,мислите си....
Отивам до леглото, виждам плюшеното кученце, което ми подари преди 10 месеца.
Спомням си колко му се зарадвах.
Беше ми поръчал най-новата книга на любимата ми авторка.
Знаеш ли, че нямах време да я дочета, защото отделях всяка секунда в мисли за теб, в пл ...

Сбор засвириха тръбите.
Емнаха ни на война.
,,Дълга" – казваха жреците.
И във дъното жена.
Не коя да е – Елена! ...

Нашите истории се чуват сега. Сега е нашето време!
Ние днес покоряваме света и сякаш никой, нищо не може да ни вземе.
Гласовете ни кънтят свободно, бягаме и стигаме безкрая.
С воля побеждаваме страха, а мечтите ни докосват Рая.
Смелостта ни ни отива, тя е нашия верен другар. ...

Свалил и дрехите – доспехи,
отхвърлил своя срам докрай,
зачерквам земните успехи
и се сбогувам с този Рай.
Оставам аз по съвест гола ...

Далечен светлик над реката,
тя – цялата в блясък и жар.
Подканват ме храбро веслата,
веригата – без катинар.
Не ще каже никой: Къде ли ...

Nicht eine Kugel wird mich töten,
nicht der Spruch eines Richters,
kein bereitgehaltenes Seil.
Töten,so fürchte ich ,
wird mich die Sehnsucht. ...

Бия пети по топлия пясък на твоите мисли
Ласки на меки следи ми отвръщат;
Хладно ги галят вълните във шепот разплискани
Злато в лъчите блести…
Богат бях когато пристигнах... ...

ти си доказателството че няма случайни неща
че звездите и луната са в косите по места
че дишам и живея благодарение на теб
че хлябът в пещта втасва вдъхновен от твоят кеф
ти си доказателството че съществува земята ...

Животът е такъв негодник!
Аз пéти ден съм на диета,
а моят мъж чревоугодник
и нощем в кухнята ни шета.
В леглото семки и хартишки, ...

Когато тръгваш страшно ме боли!
Раздялата пулсира във гърдите.
Взривени от отсъствие скали
разкъсват неспокойствието на дните.
Изригва лава в тъжния ми сън ...

Един мъдрец бе казал, татко,
че когато възрастта те победи,
и си отидеш от света,
една библиотека затваря своите врати .
Не зная как философски, ...

Трябвало е да се родя
с много фини
пръсти на краката,
за да пристъпвам
незабелязано ...

Красив е! Красив е месец май!
Слънце, дъжд и дъга!
Шарен, шумен и млад!
Не искам да свършва този прекрасен парад!
В душата ми прилазва хлад ...

Това се случи през късната пролет на онази шеметна година, когато правителството реши да поеме контрола над всички не подлежащи на контрол човешки действия. Доста амбициозна задача бих казал. За всички прогресивно или просто малко самостоятелно мислещи хора, това означаваше корекция на ума или бягст ...

​​​​https://soundcloud.com/serpentz-gharg/somewhere-deep-into-the (с по добро качество)
*
.птички.

Невидимото с Видимото се разделя
с Любов, усмихваща се като Мона Лиза.
Целува мисълта за общата постеля
и заминава – надалеч е, а е все по-близо.
Домът въздиша. Прави първи опит ...

23,00 – 24,00 часа
Познаваме се, разбира се. Тримата - не само от Управлението. Често съм искал да работят с мен по някои разследвания, което означава, че са професионалисти. Да ми ги изпрати шефът сега – явно разбира колко съм на зор…А четвъртият е почти младеж. Колев. Пратиха ни го преди месец. Ощ ...

Във службата съм. Днес е Понеделник.
Започва нова седмица за нас.
Колегата ми, който е от Перник,
отново ще помоли за аванс.
Събуждам се. Разбрах, че днес е Вторник. ...

На Д.М.
Гнездата са празни. В огнището вече
жарта е безумно студена.
А чувствата наши небето разсече
на твоя и моя вселена. ...

Умирах много пъти,
в преръдките на твоята любов.
Водех вътрешна борба,
но пак целувах те.
Казвах ти, че те обичам. ...

Не идвай и в съня ми нямаш място ти,
не питай забравила ли съм как боли,
не виждаш ли загърбих нашите мечти,
не искай да се върна назад – не ме моли!
Доброто мислил си ми, но дали? ...

Харесвам те такава уплашена,
когато те е страх, значи те има!
Жива си и дишаща, непримирена,
можеш да бъдеш топла, а може и студена...
Какво е тялото – една материална обвивка, ...

Да съм силен, да не падам.
Да обичам, да прощавам.
Да те пазя, да се боря.
Да не мразя, да не моля.
Да се сбъднеш. Да си здрава. ...

Истина или лъжа
искаш от мен сега
да чуеш ти кажи ми,
с нея ли си-огтовори ми!
Колко пъти досега ...

В средата на стаята, с тъга по ъглите,
усещам безкрая...И сякаш стрелките
спрели са в нищото...нейде...вовеки...
Душата е повече, а по-малко - човекът.
Въже от тавана се спуска в безмълвие, ...

Щастието се крие в това –
да се радваш на малките неща,
защото в тях е скрита любовта.
Щастието се крие в усмивката,
в делата, в усмивката на любимата, ...

Любов.. .Само дума ли е тя,
има ли я на света,
докога ще съм сама –
питах се това.
Но преди да те срещна ...

Все така потъвам в мислите си...
и мислено към себе си пътувам,
дали душата ми ще отрази светлината
която вселената към мен изпраща!
Дали с този светъл стих – ...

Ти искаш да ти кажа утре,
че всичко е като преди,
но питаш ли ме как да стъпя
върху изгнилите мечти?
Изграждах ги с години кротко, ...

Алено
Залезно
въгленче запалено
неуловено
угасва ...