Галиш котката със същите пръсти,
с които рисуваш осморки по гърба ми.
Мъркаме двете. Привидно лениви.
Следва сън или бдение. Ти си целта.
Спусъкът е под миглите на едното око. ...

Пред твоят бюст, Апостоле, прости,
държавниците бяха подредени.
Народа ли? Той беше отстрани.
Ти казваше, че ни обръща времето.
Химн за траур на рождена дата, ...

Обич до болка изгаря сърцето.
Любов и страст в огън се превръщат.
В сиянието на зората се запечатва твоят лик.
магията бушува в мисълта и тялото/
Трепти както въздуха от слънцето. ...

Аз съм майка и ще си имам бебе!
Място под небето, за него, специално, требе!
Животните у нас, аз бързам да изхвърля,
болести пренасят, те, и стаята му се измърля!
Уличните кучета, няма аз да храня, ...

Автор: Генка Богданова
Не искам СИВИЯ ЦВЯТ в моя живот!
Нито сиви мъгли, ни сиви одежди,
нито хора – скучни и груби, и зли,
нито безлични сиви дни без надежди. ...

За теб е клише.
За мен не.
Ти виждаш идея.
Аз виждам възможност.
За теб е просто пейка в парка. ...

Не познавам още
онази част от теб,
която не харесвам.
Приятно ми е.
Аз съм.

Мъртвите
Мъртвите си тръгват тихо от земята.
Чест – със отворени очи.
И с една усмивка тънка, непозната.
Че са тъжни, да не им личи. ...

Светлото ме плаши, всичко в мен е тъмнина.
Светлото ме плаши – там са твоите очи,
душата ми е в тъмнина.
Угасна пламъкът във мрака,
за мен настъпи тъмнина. ...

През клепките прозира светлина.
Денят е тук. Решил да ме събуди,
отключва с птича песен тишина,
напъпила в тревичките учудени.
С по-дългия си рог като с черпак ...

Днес ми е бяло, а утре – черно.
В моето тяло неправомерно
две души светят. Едната крее.
В дом от куплети сита живее.
Бели любови, черни въздишки – ...

Сънува, че е ръждясала секретна игла.
Невъзможността да се затвори бързо и с лекота да пробожда, я караше да се срамува не само от ръждата, но и от произхода си.
Събуди се като мръсна хавлия, в долнопробна стая на крайпътен мотел. Току-що я бяха захвърлили след употреба. Беше попила няколко потни те ...

Лепкав,
задушен сумрак.
Въздухът сбит,
тежи.
Мръдна ли встрани, ...

170. Човек без вяра мъчно би могъл да бъде наречен човек.
171. Шофирането на практика има много малко общо с шофирането на теория. Така е и при всичко останало.
172. Смяната на предавките е лесна само привидно. Смяната на посоките в живота също.
173. Приеми, че нищо материално на този свят не е вечн ...

Загадъчно все идваш
по първия лъч лунен,
в ресничките му заключваш
края на едно лято.
Луд като вятър нахлуваш ...

Сънят бе хладен и жесток –
стени, таван и трескава постеля.
Навън – пейзаж от хора и бетон,
отвътре – болка и безверие.
Събудих се. Над мене бе зора ...

На сън видях се в друг един живот - изправен,
въстанал гневно срещу всички богове –
аз, простосмъртният - на себе си оставен,
поискал бъдещето сам да си кове!
„Е, как?!” – изсмяха се ехидно боговете. ...

Аз дълго чаках твоя звезден зов…
На мама
Говоря си със тебе тихо в мен,
пресрещаме се в общо измерение,
светът ми от безкрая озарен, ...

ако искаш да цопаш сърдито
с весла покрай лодката
да създаваш опасности
да я клатиш
с безкрайни претенции ...

когато тишината завали
когато нямам време
да отида за чадър
и завали неистово
дъждът ...

Оставих ли следа
насред браздата на живота
насипана богато със зърна?
Зрънце Надежда тук,
Приятелство и Вярност, ...

Беше тук. Под дъжда.
Беше до мен. Цяла.
Протегнах ръка,
но превърна се в сянка.
Беше с мен в юлската жега. ...

Като птица
Като птица устремена в висинето
аз към тебе цял живот летях.
Дори да беше спряло ми сърцето!
Дори да бях извършил тежък грях ...

Всеки,
пресичащ
пътя ни,
пише върху ни.
Ти ...

На гроба често имаше цветя от онази другата. В началото се чудеше какво ще може да скалъпи, ако някой попита. Но хората не питаха. Какво странно има да има цветя на пресен гроб? Обичан човек си е заминал, оставил близките да скърбят. Времето си минаваше, колегите не се сещаха вече да оставят по няко ...

Роден си във време на мрак и на страх.
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.
Дарен си с магия, която лети. ...

Иван ми се обади един ден:
– Удобно ли е да се видим? Аз... имам проблем и искам да поговоря с някого. В стария апартамент, става ли?
Чакаше ме седнал на дивана, точно както толкова много пъти преди това. Погледнах го:
– Какво става?
Той помълча малко: ...

A pernicious petrifying choir of perished souls
from the depths of Hell the lonely wanderer calls.
With words long dead and whispers of the unspoken,
truth is laid to rest and the deceivers are forever awoken.
With the cunning Luciferian tyranny of the rational mind ...

И отново върху белия лист изписвам красиви думи. Можеш да намериш себе си във всяка от тях. Чудя се, от кое желание боли по-малко... кое да избера? Да пожелая, да бъдеш мой или да те забравя? От играта на съдбата кой спечели? Единствено любовта... Взе със себе си всичко, разделяйки ни на две. Винаги ...

на В.
Безсъницата тази нощ е бяла,
понеже често те сънувам буден.
Припяват ми щурците до премала
рефрени от една красива лудост. ...

Премълчавах много думи
във живота си до днеска.
Страдах аз от лоши друми,
стекли се по моя грешка.
С делниците си нагълтвах ...

18.07.2017 г. Велин

- Това е последният модел еро-бот, който използва изкуствен интелект – високата презентаторка със смолиста конска опашка подаде ръка на съществото, което щеше да задоволява всичките ми сексуални фантазии – казва се Байду и има осма, последна степан на изкулент*, която включва и три оси на свободна в ...

157. Пътуването е нещо хубаво, стига бурята да не пътува с теб.
158. Екскурзиите са надценявани. Ако поемеш пътешествие и те сполетят лоши метеорологични – няма да видиш нищо ново.
159. Понякога да заложиш на сигурното е най-правилния избор.
160. Там, където дрънчи звукът не метала, щастието гори по ...