Небето над Мегидо беше тъмносиво, като пред буря, а в различните посоки контрастите създаваха плашеща реалност – от ослепителна светлина до непрогледен мрак.
Жителите отдавна бяха напуснали мястото, след като пророците с точност бяха определили датата на сблъсъка, дори животните инстинктивно последв ...

Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.
Пътувам сам през призрачни полета ...

Любовта ти е бистра
вода.
От сълзи солени
светена.
Отпивам я с жадна ...

Защо не искаш "Крадеца на усмивки"?
Нима друг те усмихва в нощта?
Защо не искаш мойте целувки?
Друг ли те целува сега?
Нали точно ти искаше да се връщам? ...

Свят...Толкова побъркан,
че се чудиш как във него
има ред!? Ред във който
себе си убиваш...
Макар че искаш всичко ...

Ято ангели
бди над мен и ме носи в нощта.
Без значение накъде ме водят
моите
лъжливи, земни ...

Снегът – едничкото дете
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.
И вече четвърт час седи ...

Дълъг път.
Куфар в ръка,
набързо мушнат портрет.
В чуждия град, без душа близка,
само той говори на майчин език. ...

и когато се събудя
тревогата отминава
виждам себе си
в очите зелени
ярък, светъл нюанс, ...

Нещо в храстите изшумоля, Алекс се обърна изплашено.
- Но това е просто трева, това е просто трева – дочу един глас да напява.
- Какво по... – в момента в който се опита да изрече думата се обърна и нещо го халоса по главата.
- Здравей приятелю – обади се един забравен глас – отдавна не сме се вижда ...

В тази безплодна зима
мечтая за топла минута,
свита в прегръдка любима
като дива кошута.
Но как да ти кажа, ...

Набъбна, запулсира и преля.
Търкулна се надолу и засвети.
Във крайчето на устните ми спря
и после скри се в топлите ми шепи.
И стиснах клепки. С кърпичка изтрих ...

Вечерята мина в пълно мълчание, което се случваше за пръв път. Преди Ана не спираше да говори за училището си, приятелите си, отново за училището и пак за приятелите. Тази вечер, обаче, нямаше никакво настроение. И как да има, когато училището свърши, приятелите ѝ останаха в града… а тя заседна в с ...

Ако бях волна птица,
щях около тебе да кръжа.
Аз съм само една жена,
преминала стъпалата на живота,
научила безброй неща. ...

Да можеше вълшебството да се зове,
щях с името ти да го нарека
и в този миг не ще ни вятър раздели,
двама с теб река ще прекосим,
прикрива ни любов а не омраза, ...

Студено е! Дъхът ми пада на кристали.
Въздухът е лед. Сковава всеки вик.
Белите снежинки, сякаш полудели
рисуват си пейзажи, ефирен зимен лик.
Спомени се втурват. До селска къща ще се спрат. ...

Съизмерване на Его-та животът
не е. Светът и животът са багра.
Душата ми и днес бяло платно е,
умът ми твори, подбира нюанса.
Розовее, в изкривени улуци вяло тече ...

Поглеждам се в огледалото на слънце само.
Дори тогава все едно и също виждам и не го обичам.
Едно парче стъкло, забито с механизъм в мрамор,
повърхността ми гладка е и на нищо не приличам.
С ключе забито в кръста въртя се винаги в една посока. ...

душѝ слети
плът в плът
любов свети
.........................................................
шшш(ъ)т!... [шшш(ъ)т!...]

Лека нощ! Ще приспя тишината.
Мило паяче, слушай как спи.
Разкажи за съня на луната
и на всички блестящи звезди.
Разкажи как не мога без тебе ...

Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от е ...

СЪНЯТ НА ПОЕТА
Р. Чакърова
Той – поетът – заспива от рими пиян,
бледа Муза косите му гали,
а звездите по мрачния нощен таван ...

Този сингбег , се оказа отлично помагало , като фон на който имаш някаква работа на компютъра. Поне на мен ми действа много положително. Все едно гледаш снежинките през прозореца.

– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...

Ти си южен повей като ласка
и си синьото небе над мен,
светъл лъч със феерични краски
и усмивка в облачния ден;
птича песен в цъфналите клони, ...

Нашите погледи
си говорят
много повече
отколкото
нашите мисли ...

Красотата на любовта...
Не мога да забравя тона на гласът ти
та той ми протегна ръка с душата си...
и сътвори моята, отвори вратата и влезе,
тогава когато бях мъртва и нямах любов... ...

Година след година,
се събуждам все по-сам.
Едва едва, едва едва
брадата си обръсвам.
Сядам в Ъгъла, ...

-Клекни, стани, клекни, стани! На петà се завърти и носа си ти хвани! Не така, госпожице! Лекичко, само с кутре го докосни… Май си долу-горе в ред. Гърло значи те боли? Погледни ме! О, Божичко, какви очи! Не, не отваряй уста! Все пак, психотест е това… Блузката си съблечи, сутиенът също го свали! Ха ...

На Емо
В сърцето си поглеждам. И те виждам.
Стоиш си там невидимо и кротко.
И всяка нощ една звездица рижа
при теб ме води тихо като котка. ...

Отново в обятията на някой друг
ще бъда с мисълта за теб,
отново ще презирам
всеки миг без теб.
Отново ще изчакам изгрева, ...

Не ме вини ТИ –
лесен за обичане,
че в сърцето зимно –
лебед загнезди,
извърнал шия ...

Бабо Зимо… Благодаря!
Сякаш Баба Зима вънка е дошла?!
Виж ти?! А на мен още ми се спи!
Спи си тогава – спи!
Ама кога точно е дошла? ...

Часът е два. Не ми се спи...
Налазен съм от милиони спомени...
А, казах уж на другите, че мъртви са,
и убеждавах смело, че отдавна са заровени...
Мисли отровени, и сърцебиене... ...

Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи. ...

В стиха си недодялан, груб,
трудничко родил се днес,
твърде, твърде закъсняла
диря брод и браня чест.
Как се случи тъй, не зная, ...

Като вълци дните се озъбват
и глозгат календара ни до кокал.
Вечерите страшното поръбват
със мислите на древния Софокъл.
Тъй годините ни стават скелет ...