Затворена врата
Спрях пред вратата плътно затворена,
дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и да я отворя.
Бях колеблива, обзета от страх! ...

ЗЕЛЕН СЪН
Май се е разтекъл и вали
почти ежеминутно.
Не жали той зелените бои:
смесва дъжд и утро, ...

Ти можеше да блеснеш от река,
а аз да видя светлия ти образ.
Тогава пак да тръгна със греха,
с твоите тъй речни ноти.
И грешни да се спуснем към море, ...

За себе си зная,
че трябва да бъдем добри.
Хора, които обичат живота...
Хора, които плачат за чужди
беди, и се радват на чужди ...

На славната армия родна
това е празникът чуден
и за да е България свободна
тя вървя по пътя труден.
Мнозина живота си изгубиха, ...

Четях си Торо „Живот без принципи” и тъй като животът ми беше без никакви принципи, вътрешният ми диалог с него беше спорен и труден. Дълбаех редовете, когато малко, сладко момченце на видима възраст 6 годинки, ми подаде лист хартия.
Огледах се за майка, която всеки момент може да ме обвини в престъ ...

За тебе съм мама,
която много те обича.
Къпи те внимателно,
бързо те облича.
Сутрин ти носи ...

Смъртта е само миг, отворен за безкрая -
на спомените, тя е неукротим предел.
Невиждащ поглед, там - над изкопана яма,
във вечността чертае, пореден паралел.
Неочакван повей в бездиханна жажда, ...

Като самотен стар чадър
вися на орехова ретро закачалка,
но искам да съм шарено хвърчило...
Закачам се като износен сив балтон
с молци по подгъва в петно попило, ...

От вчера има толкова много облачета. Бели като овчиците на дядо. Но си нямат овчар. Дали да не отида да ги подкарам?
Ей, ей, ти от къде се взе? Вятърът ме изпревари. Засвири и ги подгони. А те са толкова послушни! Събраха се и полека, лека тръгнаха. Къде ли е кошарата?
Небесните овчици дали дават мл ...

Светлината ли? Изморена е днес.
Процежда лъчи през дъждовните капки
и за своя художник тихо тъжи,
нашепва стихове, от очите ръми…
Бисерна сълзица в чернозема хлебен, ...

Врявата в малкото задимено кафене беше доста силна, но Ева ѝ се радваше… Тя правеше дългите паузи на мълчание не чак толкова неловки. Беше се втренчила в чашата си и гледаше как се стопяват кубчета лед. Така се стопи и любовта – помисли си тя и вдигна поглед към мъжа срещу нея. Явор гледаше в телефо ...

И не от вчера, не от лани
към тебе аз протягам длани
и искам аз да те прегърна
от пътя спешно да те върна.
Че там, където ти отиваш, ...

Безглаголно лято
Вятър. Песъчинки. Миди.
Дюни. Лодка. Плясък.
Котва. Мрежа. Риба. Буни.
Чайки. Полет. Крясък. ...

Ти имаш живот надалече от мен.
Повярвах, ще бъда единствена.
Мечта, красота, любовта, чуден лек
и аз ще бъда пречистена.
Вземи ме отново, рисувай ме пак, ...

Не съм на лов за пеперуди.
Не ме търси в горите.
Аз съм тук - не чакам други...
Спотайваща се в низините.
Не съм на лов за думи - ...

Признавам - видя ли жена умирам.
Какво да правя? Слабост ми е, зная.
Сърцето ми препуска бясно... После спира!
И всеки път си мисля, че е Края.
Жените са пленително жестоки. ...

Тихо, тихо!
Тихо, замълчи!
Нищичко не казвай, просто си иди!
Де да можех като теб, и аз да вярвам в измислени мечти...
В приказки с край щастлив, ...

Колко е хубав! И как му отива любов!
Как се прелива в очите зелени, гората.
Там сред поляна от нежност и трепетен зов
стадо сърнички пощипват трева от ръката му.
Колко е хубав! И как му отива небе. ...

Сълзи споделени
Плачеш ли? Недей... Недей!
Стъклата от дъжда са мокри!
Чаша вино ми налей
и просто сподели ми покрив! ...

Една година по-рано.
Беше началото на май – най-любимият ми период от цялата година. Седях на една пейка, в един парк, а часът беше малко преди осем сутринта. Толкова беше тихо, че бях способна да чуя всяка нота на подсъзнанието ми. Гледах езерото на метър пред мен с апатичния поглед на току-що пенс ...

“Искате ли да притежавате свръхестествени (феноменални) способности?”
Въпросът, макар и в писмен вид ме свари леко неподготвен и аз спрял се на тротоара глуповато се пулех над рекламната диплянка. От нея ме гледаше мъж на средна възраст с благ но пронизващ поглед с вдигната дясна ръка, сякаш ме благ ...

Черният ангел….
Глава 8
Дъхът на Мейсън Ръш оставяше гореща диря по врата ми. Допирът с него ми донесе сладка тръпка, която се разнесе като лава – безпощадно и без жал. Силната му ръка, която бе обхванала гърба ми ме притискаше повече и повече към изваяното му тяло. Главата ми бе до гладките му, офо ...

по " Партизан за бой се стяга"
Емигрант за път се стяга,
куфарът реди добре.
Стекове с цигари слага,
ред ракия, ред с мезе. ...

Потънали във мрак,
не търсещи и светлината,
желаем материалните неща,
и мислим си, че сме щастливи
с нови дрехи, маратонки и коли! ...

"Oбичам те. До теб съм и ще бъда."
Илюзии с нагарчащ послевкус.
Романтика и трепетна възбуда...
Обреченост в прегръдките на блус.
Тотална разпродажба на емоции. ...

Светещите лапи на деня
дращят по очите ми заспали...
Палят дробовете ми. Свистят
свилени коси, раздрани.
Рани в клетките ми тлеят – ...

Дай ми, ветре, крилата си!
Далеч, далеч със тях да отлетя.
Замахвай, ветре, косата си -
отрежи проклетата юзда!
Нека литнем към простора ...

Повярва ли? Сърцето ти че е пленено,
В душата ти! От где са тез сълзи?
На тялото дори е толкова студено,
по пътя на живота все нещо те грози.
Вярата! Единствено в нас остава, ...

...Някой...
Някой има търпението, знае как да чака,
събужда ме внезапно от съня, от кошмарите ми,
със своя ключ от кристали - портата дири и вика
пред него да застане и тъй лесно отключва тайните ми..., ...

Бавно затвори очи,
потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те ...

Толкова е глупава... Глупава, но същевременно затрогваща и вдъхновяваща е емоционалността на хората.
Те нямат представа защо са на този свят, не знаят какво и търсят. Лутат се ли, лутат, правят грешка, после две, три... Падат, нараняват се и ги боли.
Плачат, самообвиняват се и се отказват от живота. ...

Косе Босе черно
на двора се разхожда.
Боязливо се озърта,
но бавно доближава.
То трохици търси, ...

Тео бавно отвори прозореца на разтракания автомобил и се опита да изпразни главата си. Не му се получи, мислите се редяха прекалено бързо в черепната кухина и колкото и да му се искаше не можеше да ги пропъди оттам.
На прашния път се открои силует, а с приближаването на превозното средство Тео конст ...

Търпеливо чакам да ми позвъниш!
Трети ден си гледам телефона!
Причина има, явно, щом мълчиш,
или тишината в тебе е неволна?
Объркана съм – знак ми дай един, ...

Денят вървеше към своя край. Слънцето клонеше на запад и оцветяваше небето в преливащи се пурпурни нюанси. Павираните тесни улички и разноцветните сгради на Варшава се окъпваха в златисто и придобиваха магически вид. Хората се бяха спуснали към домовете си след дългия работен ден и сякаш не забелязв ...

Чакането
И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.
– Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?
– Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви
– Значи… от обич ме напускаш? ...