"... хайде, тръгвам!" - и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели - от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки, ...

Любов,
така красива дума!
Изпълнена с гореща страст.
Извираща от лава снежна...
Даряваща и хлад, копнеж...!? ...

- Седни, ще сложа кафе.
Лампите бяха дразнещо ярки и се чувствах така, сякаш двама ирландци бяха лъснали чепиците ми. Чепиците ми, боже мой, каква дума. Стегнати, лъснати обувки. Ризата ми беше разгърдена, панталонът - вехт, но сив. Истински плейбой. Жената стоеше със скръстени ръце и чакаше нещо да ...

Щом по Делиормана вървиш
питай, скитнико, вятъра
къде бялата лястовица кръжи
и върви с вярата си нататъка.
Знам я тази гиздава твоя обич, ...

ЛЕВСКИ
Все още не съм ходил и до днес
до ханчето в най-тъжното селце...
Отида ли – ще виждам фес до фес
и Тебе – със превързани ръце... ...

Ще бъда твой от първите лъчи
до пурпура на залеза красив -
чаровен, страстен, нежен, малко див
ще те изпивам с устни и очи!

Целувам го,
сърцето ти,
невярващо
и голо...
извадих го ...

ПРЕЗ СЪЛЗИ
Плача за теб, а не искам
тук да се връщаш, дъще.
В гърлото сълзите стискам,
роня пак сухия къшей. ...

Трима под юргана
Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво нам ...

Улицата. Претъпкания бус. И паветата...
Отиваш да изкараш хляба...
Снегът е надвиснал по дърветата.
До прозореца изправен със кафето
чакам сънят да ме остави... ...

Не съществува по-добро средство за предотвратяване обезличаването на индивида от притежанието на някаква тайна, която той желае или е длъжен да опази. За беда, същата тази живителна тайна го обрича на изолация и самота. Така погледнато, самотата не е състояние на липса на хора около теб, а по-скоро ...

През вечерта всеки е себе си... Тогава човек разбира какъв е бил и какъв е сега! Мисли за изминалия ден… В мислите на всеки човек в края на деня са за любимия човек: някои си признават, а други отричат. Някои си лягат и заспиват с усмивка потънали в размисли за своя възлюбен, а други (като мен), сто ...

"Любовта често пъти е трънлива и от нея боли до кръв.
Странно защо човешката раса продължава да я търси."
Н.Робъртс
Не ме бива в любовните рими,
дълго гледам във белия лист. ...

"Мале, падна ми самолета -
да ме осмиват се осмеляват.
Скъсаха ме от майтапи в нета,
това е цената да се управлява!"
https://www.mediapool.bg/gledam-kashtata-mi-v-bankya-dolu-a-nyamam-parashut-news230487.html

С-тихия
След теб остана само суша.
А на небето му се плаче.
Лилави облаци заслушват се,
но вместо сълзи чуват грачене. ...

крилото на гарван
със писък убива нощта
разкъсва вените на живота...
от окото ми капва студена сълза...
(мисълта е, всъщност, ...

Тъй като ми зададоха въпрос и се чувствам длъжен да му отговоря... ето моя отговор.
И така: "А защо обичаме?"
Мога да кажа за себе си.
Обичам защото: защото ми доставя удоволствие да виждам усмивката на любимата жена; обичам точно тази жена, защото тя е човека, който когато бях на прага на смъртта и ...

Аз мислех си: това не е възможно –
оргазъм без жена – абсурдно нещо!
Секс в Интернет? Удобно и несложно!
Но днес го препоръчвам най-горещо.
Защо ти трябва порнофилм, човече, ...

Понеже не почита богове
езичницата, дремеща в кръвта ми,
а имам милиони грехове,
създадох свои жертвени олтари.
Пред първия принесох гордостта - ...

Докато смъртта ни раздели?! Нима?
Искам с теб да споделя безкрайността!
Един живот не стига за това
да се докосна до твоята душа.
Ти винаги ще идваш във съня ми, ...

Трябва да боли
Ти си моя жизнен порив
и винаги ще дишаш в мен.
Една милувка искрена и твоя -
жадувам те, изпадам в тлен! ...

Мамо, тези снежинки
откъде са долетели?
И защо така се въртят,
сякаш че са полудели?
Мамо, а защо на Снежко ...

Повече за любовта
За любовта, която всеки ден възпявам,
която като огън ме гори,
с "отличен" винаги я оценявам,
а давал съм, ù повече дори! ...

Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на ...

В една приказна страна
живели майка, татко син и дъщеря
Не живели във разкош излишен
за сметка на това пък бил възвишен.
Владеели те сила свята за повечето хора непозната ...

ОХЛЮВНА ПЕСЕН
„Посещението на министъра в една голяма степен ще окаже действително оживление и по-нататъшно подобрение на града ни...” Това прочете главният редактор на местния вестник в уводната част на основната статия, посветена на знаменателното събитие.
- Ти си странен човек, Тодоров – рече на ...

Тирето между две години
измерва целият живот.
И радости, и болки сини
събират се във този вот.
А дължината на тирето ...

Усещане за пролет
Очакването да начене пролет,
за кръжащи птици в чуден полет,
сладостния усет за пробуда,
и пърхане в криле на пеперуда! ...

Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена ...

Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене н ...

Казват, че жената е като котката - винаги отива при този, който я погали.
Само че не всеки знае колко своенравни и непредсказуеми са и котките и жените. Понякога тя се спира при най-неподходящия, водена или от любопитство, което често я погубва или водена от съдбата, което в крайна сметка завършва п ...

Тъмнината на зимната вечер бавно обгръщаше всичко наоколо и белотата на снега постепенно чезнеше под угасващите последни слънчеви лъчи. По съседските къщи тук- там започваха да светват прозорчета подобни на свещички в голяма и просторна черква, а плътната маса на падащия на парцали и налитащ върху п ...

Днес си ти роден,
точно преди година.
Мина трудното,
напред е новото, неоткрито...
Първи крачки усвои, ...

Пещерно изкуство
Преди стотици векове,
където днес цъфти човешката Европа,
лъвът е идвал да реве,
заситил се с плътта на бърза антилопа. ...

Когато ги разши
в метафори,
(говоря ти за думите)
напомни ли
последния ми апостроф ...

"Бяла лястовица по терлици"
Бели ангеле, помня те,
в онова утро как слезнал от дърветата на рая ти бе.
За глътка въздух борба видя
и с крилете си вятър към мен повя. ...

Мокро
Слънцето печеше силно, толкова силно, че можех да изпържа яйце на главата си. Вървях като призрак по брега. Прозак ме направи призрак.
"Даже и времето е ненормално в тая държава" - мислех си, докато пресмятах как няколко месеца е адски студ, няколко месеца е жега и няколко месеца през годината ...

Събуди се след кратък и неспокоен сън,
разтърка очи, прозя се и отново се почувства зле.
Не бе от времето, напротив – прекрасно бе навън
но от няколко седмици, даже месец, живееше как да е.
Прехранваше се с писане, ту на разкази, ту на стихотворения, ...