Заради теб
загърбих скука
и ненавист,
заради теб, единствена любов.
Заради теб ...

На 28 октомври високоценения и обичан от всички
нас поет Евтим Евтимов стана на 8О години!
Това стихотворение е поздрав към него:
Двайсет и осми - рождената дата!
Есен, родила те в багри и плод! ...

Животът си е чист майтап
и не го вземам на сериозно,
за щастие не пия хап -
убивам скуката подкожно...
Във мислите си не стоя, ...

Ангелски крила да имах
към небето щях да полетя,
ангелски крила да имах,
да прегърна цялата Земя.
Ангелски крила да имах, ...

Кученца на двора
Скарахме се с братчето ми Жоро,
нямам със кого да си говоря.
Сам съм до големия прозорец,
гледам трите кученца на двора. ...

Спомен за любовта
Любов – магия, песен,
след нея идва есен...
Радвам се на любовта,
оплела нашите тела! ...

Птицата над мен
прелита
и докосва ме
с крила -
в полета си ...

В живота ми има много препятствия,но единственото,което ме затруднява е това, което е застанало между нас. В живота ми има много болка, но единствената, която мога да почувствам е тази от липсата ти. В живота ми имаше и хиляди несбъднати мечти,но единствените, за които съжалявам, и единствените, кои ...

В главата му се въртят куп идеи. Само да има кой да му плаща за тях и ще стане милионер. Даже и милиард може да изкара, стига някой спомоществовател да пожертва частица от свободното си време и да му обърне внимание, някой спонсор, както е модерно.
Да, но такъв не се намира. Тогава му дойде нова иде ...

Виждам света през погледа премрежен от листа.
Листата на една върба, която тъне в самота.
Виждам аз твоето лице през мрежа от сълзи.
Устните заключени, а сърцето вика остани.
Виждам аз, няма надежда за любов, ...

Първата любов
Коя ли беше първата любов?
Дали от паметта я взех случайно
или пък беше първият ми зов
за щастие и за любов безкрайна. ...

Замъкът
Мрак е плътно паднал,
подухва сив ветрец,
изсъхналите клони
крият мрачния дворец. ...

Казват, че си беден
и нищо не можеш да ми дадеш,
но ти ми даваш най-безценното -
даваш ми това, което ме кара
да вярвам в чудеса! ...

Де да бях…
Ако не бях толкова страхлива,
щях да бъда повече свободолюбива!
Щях да бъда аз велик художник,
а не на хорските слова заложник! ...

Задъхват се снежинките в небето,
увлечени във празнична игра.
Прегръщат се Земята и Небето!
Ликува цялата страна!
Щастливи са горящите очички ...

По студентския въпрос
- Даскале, айде бе, второ кафе пия, очите си през джама изгледах, а ти ми се мъкнеш кажи-речи по обяд – подхвана ме още от вратата Академика.
За незапознатите ще уточня, че той никакъв академик не е, ама откак прехвърли 70-те, все се пипа по джобовете, мърморейки си, „а къде ми ...

Видяха някои, че случва се промяна
И аз съм станал някак по-различен.
Защо, кажете ми, е нужно да остана
Такъв един харесван, но безличен!
И всеки кресльо тук с апломб да ми говори ...

На кръстопът
Аз зная, че е трудно
живота си да промениш,
отново да повярваш,
отново да твориш. ...

Да запалиш слънце
Времето е болка. И борба.
Измълчани тишини. И жажди.
Безвремието е нежност. И вяра.
Избор. Надежди. И обети. ...

Плачеше... Плачеше от обида, от безпомощност, от мъка... заради предателството... Може би не дори не можеше да формулира защо плаче. Струваше и се, че светът се срутил, струваше и се, че няма път, по който да продължи...Чувстваше се съвсем сама и изгубена...
Предателство... Самота, разочарование... ...

В късната октомврийска вечер улиците бяха като мъртви лабиринти на иначе шумния мегаполис. Светещите реклами изглеждаха сюрреалистични, сгушени в ореолите на уличните светлини. Необичайна бе и тишината, застинала някъде във времето, което сега сякаш бе спряло.
Артемир - работник в обществена пералня ...

Вече сто години
една принцеса търпеливо чака,
с топъл дъх любимия
да я събуди.
Принцът изгубен, ...

Често ме дразниш,
дори те ненавиждам -
иде ми да блъскам,
да ритам и обиждам.
Но ти ме прегръщаш, ...

Във порите ми
изпотени
с горещи капки
летен дъжд
навлиза ...

Млечният път - наша вечна люлка
и път, по който всички ний вървиме,
и звезди, с които си говоря мълком
нощем, с шепота на твоето име.
Гледай я - казват - буквар са ù очите, ...

Целувай ме бавно - аз знам, че умееш,
Целувай дълбоко, дори да не смееш,
Целувай ме нежно, с език неуморен,
Целувай – да пусне в сърцето ми корен!
Прегръщай ме силно, почти до припадък, ...

По "Камелия" - І ч., Дани Сулакова
Бе избрала маса до прозореца -
в малкото, уютно кафене.
Скицникът немееше отворен,
моливът не беше вдъхновен. ...

Очите твои като две звезди
денят ми ярко озаряват,
рисуват те по мен мечти
и сърцето ми завладяват.
Косите твои изящно разпилени ...

Отзад на огледалото
Хмм, какво трябва първо да кажа? О, да, вярно. Първо трябва най-вече да ви поздравя вас – милите хора, които четете това. Здравейте! Приятно ми е и се радвам, че сте дошли да прочетете точно моя, да го наречем разказ. Вие може и да го приемете като нещо друго, но аз си мисля, че ...

'' Не тъгувам за теб, че тъгата убива безмълвно... ''
Стефан Александров
Не тъгувам за теб... Кой ли лъжа? Май себе си само...
Не тъгувам в нощта... А защо ли пак мисля за теб?
За очи на дете, за любов, за едно силно рамо, ...

Приличам ли на кошче
за душевната ви плява?
И не е важно болна ли съм
или жива, здрава...
Набутайте в мен утайката ...

ЕСЕНТА
Есента е
циганка с къносани коси,
несменила още
лятната завивка. ...