В Гоце Делчев нова джамия може да се строи.
Може ли да са такива дървени глави?
Осемстотин души са мюсюлманите там.
Защо тогава искат втора джамия - как не ги е срам?!
https://www.eurochicago.com/2013/03/kazusat-vtora-dzhamiya-v-gr-gotse-deltchev/

Композитор и изпълнение: Иван Дракалиев
18.01.2013 Амстердам/Холандия

Защо, когато съм сам
и когато нещо ме мъчи,
знаейки, че ти си там,
че щастието не може да сполучи.
Пускайки любима твоя песен, ...

Живеете спокойно
в перфектните си къщи,
с перфектните съседи
и перфектната си същност.
Подреждате си всичко. ...

Неусетно някак времето замислено е спряло...
Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.
Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,
а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.
Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре – ...

Цяла сутрин небето
грее в слънце и дъжд
и е свежо и светло,
а дъга - изведнъж
се извива в "Надежда", ...

Живяла някога малка принцеса,
с очи от искрящ кехлибар.
С грация сутрин косите си решела
и гушвала татко си стар.
По цял ден в двореца гласът ù се чувал, ...

Ти си...
Ти си слънцето в нощта,
ти си луната през деня.
Ти си мъничка звезда,
светеща със сиянието ...

Зимата - красавица небесна,
тази нощ в танци се заплесна
и забрави снежната кралица
да приспи с песен своите дечица.
А пък те - снежинки снежнобели, ...

Los tres compañeros
Yo tenía а tres compañeros muy buenos,
cigarrillos y pan compartía con ellos.
Un avión rapaz agarró al primero-
le tiró en America como si él fuese un cordero. ...

Знаеш ли, онези малко странните хора,
които на себе си най-много приличат,
онези, които не търсят опора, дори
нужна за тях да е, те я отричат.
Винаги гледат сами да се справят ...

Докосни душата ми с ласка.
Докосни я, както преди.
Когато още не знаех,
какво е от тях да боли.
Всеки път с нежност ...

Навярно ще е в някой друг живот,
когато друг животът ще е тук...
Сърцето ми ще спре да е юмрук
и моята любов ще върже плод...
Сега към себе си не търся брод. ...

Длъжни сме да опитаме,
каквото и да ни струва.
Даже тревожно–сърдито
разумът да се бунтува.
Против света да въстанем: ...

Ти, цвете бяло,
светлина от луната крало.
По твоето тяло истина
и сняг е валяло.
Ти, цвете жълто, ...

Изрекох само името на глас,
а „другото” прошепнах със сърцето.
Прегърна ни морето с чар и страст,
а слънцето се хилеше, проклето.
Рапан нахален снимаше безспир, ...

Сякаш някой подгони стрелките на времето
в заскрежения, белия мрак…
Тази нощ се държи много мъжки на стремето
и не чака отникъде знак,
за да пламне в мечти… ...

Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея през планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...

Как мислите, може ли човек да живее със съзнанието, че ще умре и да изпитва естетическо удоволствие и пълно удовлетворение от живота? Може ли? Според мен, не може, освен ако.. Ето сега именно това е отговорът на отговорите. Отговорът, който е един от най-съществените не само за нас, а и за бъдещите ...

Да виждаш в пепелника,
сред угарките цигарени,
очите му –
по тебе преди час горели.
И гънките да преброяваш ...

Седяхме умълчани пред чашките димящо кафе. Дончо се бе загледал в големия аквариум, осветен от зеленото, дискретно осветление. Той бе голям колкото човешки ръст, поставен в дъното на обширното помещение. Няколко червени рибки плуваха вяло в него сред кичури от изкуствени водорасли и малки купчини от ...

A ти знаеш ли, че душата ми има
ъгли?
И да скрия мислите си - не ми е никак
трудно!
Събирам една по една, вещи и думи, ...

Когато беше близо, поглед не откъсвах.
С очи исках да ти говоря, моята обич да разкрия.
Новак бях не знаех как да постъпя,
погледът ми не помогна.
Като бездомник, отстрани, седях и гледах ...

Луната пристъпва със сребърни сандали,
оставя капки звезди по небето.
Оглежда ликът си красив в морето.
И тихо пристава, за да научи тайните ни в небето.
Най-често поглежда в моя прозорец. ...

Замлъкна на поета песента,
помръкна струната, изтля,
откъсна стон, почупи се, замря,
а някога бе пяла в радостта.
Повехна погледът в зенита на деня, ...

ЗАВИСТ
От младини до зрелост и до старост
с таена завист прекосих живота –
завиждам на вълшебната китара
за всяка струна и за всяка нота. ...

Когато се събудиш рано сутрин,
когато от сън отвориш ти очи,
не забравяй хората, които те обичат,
не забравяй тез пламенни очи, които в теб се вричат
и името ти нощем те изричат. ...

Зимна нощ, отъпкани пътеки,
болка, вселяваща се в мен.
Вървя по пътя си сама навеки,
не виждам смисъл в следващия ден.
Утро ще настъпи по света, ...

ОНКОлонче - бонче
счупено пиронче
риба - щука
АЕЦ - махай се оттука!

И този мъж излезе слаб пияч.
На вино. На жени, да не говорим.
Дойде по залез. Тръгна си по здрач.
Преди бутилка втора да отворим.
И този се оказа беден принц, ...

Живяло някога момиче, наречено Асила. Тя била грозна, дебела здрачанка, която супер много ме дразнела, затова няма да разказвам за нея.
Но в нейното огледало живеело друго момиче, което изглеждало точно като Асила, но се казвала Алиса и не била здрачанка.
Един ден Алиса застанала пред огледалото и к ...

Стихотворението писах за един приятел,
който беше хлътнал по една девойка...
Ироничен смях
Чувствам се странно, някак различен.
Първо ухилен, замаян, а после учуден. ...

Валеше от зарана. Бели парцали завиваха малката купчина букови вършини на двора. Снегът се промъкваше по куците стъпки на старицата. Заглаждаше ги. Това, що оставяха петите на вълнените ú чорапи, побеляваше. Бързаше да насече дърва, за да накладе огънче за опепеленото голошарче до продънената печка. ...

В небето съм птица.
На прозореца съм лице.
Всичко това е сън.
Шепне ми любовта.
Птицата съм аз. ...

И аз скучая под чадъра.
Събирам сили и лъчи...
И слушам само "дъра-бъра",
под дъжд от огнени лъчи!
Тук дрезгав детски глас ридае. ...

Ако
Ако трябваше да съм нещо друго,
Щях да съм рамо -
Да изслушвам съдби,
Да попивам сълзи, ...

И всичките писания са вече някак чужди…
И всеки следващ ред за друг е отреден…
Но днес погледнах вече собствените нужди
и този кратък стих, написах аз за мен!
Оставих зад гърба си много тежки несполуки, ...

Няколко етажа по-надолу
Веднъж, когато се прибирах във входа, ме спря възрастната жена от първия етаж. И ме попита как е да живееш на последния, а аз и отговорих, че се чувствам добре, макар че да не беше така. Често се местех и винаги, когато се налагаше да остана някъде за по-дълго, живеех на посл ...

Сърцето ми излезе днес от ритъм...
Помислих си, че вече ще се мре.
Затворих си очите тихо.
Зачаках Мишо да ме прибере.
Е, как, кой Мишо? Оня бе, с крилата! ...

на един дъх
и после празнота,
на едни дъх и после надежда,
че това пространство ще се насити
с твоята безумна надежда, ...