Разкажи ми... В едно, или в сто хиляди писма,
за местата, където бяхме, за това, къде сме сега...
Разкажи ми, как вървяхме по пясъка, как за миг поспряхме на кея...
Разкажи ми... за всичко, което да чуя копнея...
Разкажи ми, как те обърквам, как моите думи са сянка в нощта, ...

Заместители си търся, имитации,
търся просто някой нов
достоен за внимание и за овации,
способен да замести твоята любов!
Много време търся вече, ...

Превързаната болка
не боли.
Прескоченият огън
не изгаря.
Погалената рана ...

Въздухът навън е синкав, ледено-парлив.
Чифт ръце разнасят спомени – портрети разнолики.
Чифт мечти отплуват в чифт очи... Отвъд.
А небето разпродава облачните пити.
Мислите се губят в нощния ефир. ...

1. Мила майчице, добричка!
Обичам те от все сърце!
До теб долитам като птичка.
Да ме погалиш с майчино крилце.
2. За мен си най -добрата майка, ...

Невъзможната и скрита любов
„Здравей, нов живот!” - Това е книгата, която ще пиша през новия си живот. - Все едно беше вчера, когато се случи. Изминаха се три дълги за изживяване години. Успях да ги забравя, успях да освободя себе си. А сега накъде? Ще кандидатствам, ще завърша и ще намеря любовта н ...

Как да обичам, щом сърцето пълно е с отрова,
щом омраза загнездила се е във душата моя?
Как да се усмихвам, щом празен е светът във мен,
щом самотни толкоз са сълзите ми във този ден?
И как, кажи ми, как да се оправя аз със този ад, ...

Кольо войвода и поляната с люцерна
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, когато о ...

Не ридай, безбожнице самотна,
че прекарваш нощите в тъма.
Не оплаквай себе си, че тъй бездушно
пропиляваш дните във тъга.
Из душата ти пустиня ...

Свещичка ще запаля,
за да стане топло и загрее
топлинка в душата моя.
Нежно пламъче да се рее
и събира в тъмнина ...

РЕКАТА СЪНУВА
Отражението на рибаря
със слънцето флиртува.
Водата огледална
притихнала сънува ...

Отиват си сезоните от мен
и други празници са в календара,
празнува самотата имен ден,
единствен споменът не я забравя.
Износи бялото си пролетта, ...

Автор и изпълнител: Владимир Недев - Светоглед

Разсипах захарницата с кристали обещания,
полепнали безцветно по дансинга на дните
и кода към сърцето ми безпаметно изтрит е,
изхвърлени - на спомените първите издания...
Бракуваните дрипи, които бях събрала ...

Нека бъдем с теб едно утро -
тъй красиво, със весели хвърчила.
Нека, нека полетим с теб на небето,
прегърнали надеждите, приспали мечтите в своята зора.
Нека още не тръгнем, да заглушеем ...

Илюзия
Очите ми светят.
Красива илюзия.
Във мрака потраква насън колело.
Шарена черга, ...

Отново съботен следобед,
изпълнен със приятна тишина.
Пералнята се наработи,
метлата спи след работа сама.
И леко улиците опустяват, ...

Шест милиарда души!
Шест милиарда истории!
Шест милиарда усещания!
Шест милиарда желания!
Шест милиарда мечти! ...

Венец от противоречия
Сърцето ми е звънко като лира,
зове, терзае, стене и не спира,
с мелодия вълшебна през нощта,
навред сред бури и във пустошта. ...

Какво ти почукване? Боже! -
С вратата нахълта при мен...
И без бонбони, без рози
сърцето ми падна във плен.
Бризът във мене се шашна, ...

От мига, в който я зърна в най-тъмния ъгъл на антикварното магазинче, разбра, че трябва да я има. А когато я взе в ръката си и почувства гладката ù, хладна повърхност, вече знаеше, че на всяка цена ще е негова.
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеш ...

Изтърпя ме - самотно сърце,
изтърпя мойте парещи рани
по кървящите боси нозе,
със които катерех вулкани...
Падах, ставах и сили пилях, ...

Луната е хладна. Побиват ме тръпки
от страх и... желание теб да докосна.
Луната е скъсана. Шепот от стъпки
ме гали и дивото в мен омагьосва.
"Махни се!" От тялото всяка частица ...

Тя е искрена и чиста като небето.
Загадъчна като морето.
Свята като светлина
и красива като пролетта.
Носи име на Божие царство, ...

Само преди миг си беше жива:
с лапички, опашчица, очички...
Веселушка пъргава, игрива –
просто катеричка. Като всички.
Нещо ли отсреща я привлече, ...

Малко съм мнителна.
Лъхам на питане.
С мъхеста, вихрена
мъка разлистена.
Но много ме бъркат ...

Поп след служба тръгна към реката.
Да се поразходи бе решил.
Там видя на водопой сърната.
Заговори с тембъра си мил:
"Твоите очи са ми познати. ...

Нарекох картината "Някой да угаси небето"... Имам такава фотография, но реших да нарисувам този изгрев с новите си четки и бои в компютъра.
Отдавна се каня да го направя... Надявам се да ви хареса!
Б.
Някой да угаси небето?!
Ранобудните облаци ...

Пътувах доста,
знаех,
виждах, преживявах,
намирах, търсих
и отново заминавах, ...

Живеем в тежко, лошо време,
на гърба си носим тежко бреме,
имаме управници безчет,
срещат се злосторници навред.
Имаме си данъци безброй, ...

Ще те посрещна посред нощ пред бялата алея
и тихомълком ще сведа пред теб глава,
посърнала от мрак в тъгата си ще се засмея,
а в самотата ще се вгледат капки синева.
Ще дойдеш плах и в болката ще те погаля- ...

Подивели зеници,
от радост
изтичат от кратера
обич.
Недокоснали ...

Аз бях в града на любовта...
Във кой ли? - Във един от всички.
Легендата разказва как смъртта
избавила е влюбените птички...
Там въздухът мирише на любов, ...

Тук съм се родила, мамо, тук.
И завинаги такава ще остана -
кръшна българка от шарен юг,
с куфар обич и със шепа рани.
Пак на път съм, мамо, пак. ...

Ще оставя в живота ти бяла следа
и дори, и дори да ме няма,
ще си спомняш за мене - нетрайна дъга,
подир обеден дъжд засияла.
Ще си спомняш за нощи, по-нежни от стих. ...