"Третата мория", глава 7. – Боклуците (Втора част)
Черната мория идваше тук само когато нямаше никакъв избор. Както сега. Тя имаше милост към слабите и отхвърлени старци, за разлика от децата им, които бяха сменили сърцата си с камъни. Облаците се сгъстяваха бързо.
Още в коридора се чуваха истерични ...

Пътищата ни в един са сляти
и вървим го с ритъма Любовен.
Даже го летим крилати
в полет пълен с Обич и чаровен.
Там, където сме са само птиците ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 12
Мариела беше другата служителка.
Зает с подготовката на дипломната си работа, не обръщах внимание на нови запознанства, караме както Ангел от тайфата образно се изразяваше, на стари кримки, изпитани в боя през годините.
Тя тогава беше втори курс и живееш ...

Мечтае Отело за своя кокона,
дали ще е Станка или Дездемона?...
Мечтата си силна с ракия теши.
Която да бъде, ще я души...
Пие ракия и реже салата, ...

Сам усети главоболието още преди да се беше събудил. Ужасното туптене го накара да изплува от дебрите на съня и да изръмжи недоволно. Но не беше толкова зле, реши, докато придърпваше Елизабет към себе си. Тя беше в ръцете му. Лежеше до него. Топлината на тялото й и миризмата й бяха неоспоримо доказа ...

За деца се пише много трудно. За да пишем за тях трябва да познаваме, да обичаме и да разбираме детската душа. Човек не носи ли детето в себе си, не се ли опита да бъде заедно с децата, да бъде близко до тях с всичките им лудории, не може ли да се влее в детската душа и да стигне до сърчицaта им, ня ...

Пътека покрита с листа минаваше през тъмна гора. Имаше много звезди, но липсваше луна. Дори и в мрака по дърветата личеше ясно зеленина. Тук храсти и фиданки нямаше. Само огромни тъмни силуети на длъж и на шир. Стари стволове великани сякаш попиващи всяко движение. По дебелите им клони се прокрадвах ...

Затваря се една врата,
захлопва, въздухът тежи,
съдбовен миг на самота,
нощта неистово крещи.
Сънят потъва - буден сън, ...

Задкулисна и подла борба на кукловоди -
кой дружина бащина да води!
Народът е конят насред реката,
събрал си багажа, с куфар в ръката
чака, объркат ли се работите тука, ...

Дали сълзи е ронило небето?
Тревата във сребро блести.
Дали, че зеленеят вън дървета
звездици греят в две очи.
Очите топли на едно момиче ...

Очакваме чудо да стане от раз.
Работихме като пчелички.
Вселено, Вярата върни във нас.
Очакваме от теб – да върнеш всичко!

Пристанище в пустиня...
много пясък, няма грам вода!?
Но защо тогава го наричат
море на пясъка.
Живота казват пристан - на надежда е... ...

/малка история/
Понякога от любовта горчи,
от тази, дето е несподелена.
За тебе само имах аз очи,
а твоите оставаха студени. ...

Поезията не ми е силната страна
както и живота, но ей ме, на!
Ще ви обрисувам днес картина на безсмислие,
което иронично, вярвам че излишно е.
Казват, че който търси винаги намира, ...

"Трябва да ти кажа" е нещо,което ме върна много назад в спомените ми,където няма толкова шум и забързан живот и в което време нещата имаха своята стойност.
Музика,аранжимент и изпълнение : Иван Дракалиев
03/05/2023г.
г.Москва / РФ

Защо не мога да прогледна през устните ти сиви пожълтели?
Защо не мога да докосна ръцете ти студени?
Защо не мога да премина през мъката ни веч вековна?
Защо не мога да усетя лунната ти светлина?
Защо не бях до теб, когато ти не искаше да ме оставяш? ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от книгата "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Девета част, последна
Петко и Мария се прибраха в Правец малко след пладне. Иванка ги очакваше с нетърпение. Но и се беше постарала и приготвила вкусен обяд за двете ѝ обични души, дъщеря ѝ и стопанина ѝ. Тя се втурна нетърпелива и запрегръща и з ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 11
Когато мама ме представяше във фирмата ЕСК Корект,''Екперт Счетоводна Къща Корект'' пред осемте си служителки, а те в интерес на истината , бяха доста симпатични, но не смееха да се конкурират една друга за свалки, или конкурират по модерно облекло. Бяха ...

Ароматна петуния ме опиянява
и луната е някак замислена сякаш.
Не е радост, а болка, която пленява -
да отмине, да спре, търпеливо ще чакам.
Ти си моята тайна и сладко вълшебство, ...

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ
Българската поезия е духовният Еверест на света.
Само онзи, който е пил от нейните бистри и студени извори, който се е катерил по нейните балкани, гори, сипеи и скали, може да твърди, че е попадал в оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, с ...

Бъди прям със мен -
отрежи ми крилете,
а после ме питай
защо не летя.
И недей ме жали - ...

Чудесно е да се усмихваш,
красиви мисли да редиш,
жена прекрасна да Обичаш
и сред мечтите да летиш.
Да имаш вяра във успеха, ...

Сега е време за обичане...
Обича ли се в късна нощ
и в самота от ново вричане...?
Да се обича е разкош!
Разкош с покритие от нямане. ...

Правда, светлина ни дай,
злото от нас ти отдалечи,
на завистта да дойде край,
народът да спре да мълчи,
да не бъде като стадо овце, ...

ВТОРА ЧАСТ
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...

Разхождам кокера. И използвам времето, за да се събудя. Небрежно държа каишката с два пръста, той пък лениво обдушва света.
И изведнъж се дръпва рязко. Така – че направо се изтръгва от ръката ми. Понася се напред – към гледаща го изумена котка. Тъй като е изненадана от непривичното поведение на град ...

ПОЕЗИЯТА Е ХВЪРЧИЛО
... едва ли някога ще бъда докрай и истински щастлив,
Поезията е присъда! – изправя ме пред нервен срив,
тя ме осъжда – доживотник! – в килия с четири стени –
куплетът с рими неграмотни дрънчи ми в мозъка със дни, ...

Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...

Не се смалявай,
за да се впишеш в общество,
което така или иначе
винаги те е сочело с пръст,
заклеймявайки душата ти за странник. ...

Куче няма право
на вълк да се прави.

Двама братя смели
по пътя са поели.
Не знаят що ги чака,
а крачат смело в мрака.
Единият-строител, ...

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви. ...

вечен двигател
една любовта е и
вечен приятел

Петелът -
той беше!
Той беше,
първият разбойник
във живота ми! ...

Елизабет побърза да излезе и да вземе от шкафа в края на коридора още един комплект спално бельо. Все още беше сравнително рано и една-две от другите нови жрици я изгледаха с интерес, но тя се престори, че не го забелязва. Ако не се държеше подозрително, никой нямаше да задава въпроси.
Когато се вър ...

Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...