“Перде, като перде...” изрече много тихичко, но зад него стоеше широкия и светъл прозорец на дните й.
Прозорец, през който се виждаше широка градина с форма на сърце, за която се грижеше непрестанно през всичките си години.
Такава беше първата мисъл, която премина през нея, след като плахо закачваше ...

Пуснах ръката й.
Небето преливаше от сребристожълто до тъмносиньо и щедро пръскаше цветовете си над града.Всичко, което слънцето оставяше след себе си, беше красиво - mрозрачната топлина на въздуха, пулсът на сенките, меката светлина, топяща се бавно пред тъмнеещото лице на мрака, невидимият шум от ...

на жена ми
Седяхме неми и притихнали
в дълбоките оранжеви кресла.
Завесата бе вдигната
и огледалото отсреща многоцветно ...

Сега съм сам в мрака
и зная, че те няма.
Сега съм сам -
безцелно безутешно
сега отдал сам се на мрака! ...

"Прости ми" устата тихо продумва,
далеч надмогнала ранимото днес.
"Прости ми" и болката мигом изчезва
с утрото на новия ден.
А езикът в свади унесен - ...

„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...

Делят ни ледници от мрачни мисли,
където слънчев лъч не може да премине
през блоковете тъмнина между ни,
затрупали и малките пътечки от години.
Не може ли? А ако с поглед те погаля, ...

Пандемониумът - част 1 Tъмнината бавно се спускаше, все по-надолу и надолу, оставяйки само черноалените сенки , отражения от слънцето, остатъците на празна Надежда и там, където някога цараше светлина, сега настъпваше мрак...
Черните облаци, чиито краищата бяха обгорени, сякаш Ги беше потопил в кръв ...

“Кажи ми кой е кумирът ти и аз ще ти кажа какъв си” – така перефразирана, поговорката за приятеля звучи даже още по-убедително. И с право. Да си имаш кумир никак не е срамно. Признават си го даже отдавна пораснали “момчета” и “момичета” на по 30-40 години. И все пак, кумирите се чувстват най-добре с ...

Надеждите заспаха,
мечтите отлетяха,
сълзите се превърнаха във скреж…

Копнежите задрямаха, ...

Но аз погълнах всичките ти вечери
и в пламъка на восъчната свещ
оставих да гори едничък спомен
за шепотът ти тъй горещ...
...

Любов!!! – какво горещо нещо...
Любов!!! – как хубаво звучи...
Любов, аз искам винаги да те усещам,
дълбоко взирайки се в черните очи.
Оставям се на таз Магьосница червена- ...

Измина толкова много време. Време на истински мъчителна носталгия, тъга и надежда да се върна по- скоро. От пет години съм далеч от страната си, някъде там из “уж” развитите страни, търсеща по- благополучен живот. Да, там, макар и като човек “втора ръка” живях по- добре по отношение на прехраната си ...

Изповед без име

Нима има часове и мисли минали без теб,
Нима не знаеш колко ми е трудно сърцето ми да бъде лед!!!
Нима не съм ти казала повече отколкото е необходимо аз да ти призная, ...

Тунел мрачен.
Прозорци затворени.
Един глас нетачен
тихо говори ми.
Гласът на сърцето ...

Разбери, не можеш да ме имаш,
за теб съм просто далечна картина,
картина, закачена в къщата на някой друг,
пазещ я свидно в сладките окови на любовта.
Разбери, не искам да те нараня, ...

Казахме си ний "край, всичко свърши",
но "сбогом" да кажат си сърцата ни не могат.
Виждам погледа ти, изпълнен с копнеж
до мен да се приближиш, да ме прегърнеш,
както преди с любов да ме целунеш. ...

Върви! Иди си! Махни се ти от мен,
не искам да съм вечно в отровния ти плен.
Твърде дълго заради тебе страдах
и твърде много сълзи по теб изплаках.
Беше време, повече от всичко те обичах ...

Луна красива, звезди сияйни,
а аз стоя сама в нощта -
мечтая за целувките ти омайни,
пътувам към наш'та вълшебна долина.
Там намира се страна прекрасна - ...

Мисъл – ужас
Любов – ад
Страст и гордост
в тъмен свят.
Облак – целувки ...

Далечен, чужд, недостижим,
студен, забулен, невидим,
мираж, илюзия, мечта...
А чакам те – сама...

Всичко започна много отдавна.
Толкова отдавна, че и аз не помня точно кога.
Допуснахма грешки и страдаме сега.
Някога ти беше като слънцето в небето,
като пяната в морето, ...

Посвещение
Ти беше вярата ми във живота
и беше всичко в този свят,
ти беше истинската обич
и мойта орис, моя блян. ...

С отворени очи сънувала те бях
Събудих се,
но устните горяха.
Събудих се,
но аз при теб пак бях. ...

Старите стъпки
Пак връщам се по старите си стъпки
отново там край тихата река,
в сърцето спомен нежен се пробужда,
обречен някога на самота. ...

ОТМИНАЛ МИГ
Прохладна нощ
след зноен ден
настъпва мрак
и пак се взирам, в небето ...

Душата ми - развалина...
Кажи ми, Боже,
каква е таз земя,
че иска днес
любовта си в нея ...

Сама съм
и без тебе мога.
Сама съм
и за теб не моля.
Очите ми ...

Стоиш на прага и ме молиш
извърнал си назад глава,
шептиш ми тихо
думи нежни,
в сърцето ми се връща ...

Защо и тази нощ не искаш да заспиш,
кажи какво в сърцето си таиш.
Какво ли виждаш там в небето,
та твоята звезда да свети в сърцето.
Защо и тази нощ съня си пак ще гониш, ...

Дали от миналото си въздишка,
не знам, но днес сърцето ми те иска.
Дали за теб дъхът ми спира,
не знам, но мъката в мен умира.
Дали си лик забравен от душата, ...

Душата ми - откъснат лист,
а вятърът повява
сърцето ми - изгубен миг,
а вън се свечерява.
И гръм ли чувам...или крясък ...

Приятели ний бяхме най-добри,
но съдбата друго за нас реши.
Поглеждаш ме и питаш с очи
"Какво помежду ни се промени?"
Искрица пламна бързо между нас, ...

Липсваш ми...
Боже, колко само ми липсваш...
Да призная и пред себе си не мога,
че чувства дълбоки към тебе тая
и че не мога без тебе да живея. ...

В живота ми бурно ти навлезе
и сърцето ми без да искаш превзе.
Но любовта ми дълго ти отрича -
не искаше да признаеш, че някой те обича.
Само нощ една ти ми подари, ...

Душата ми се лута в безкраен лабиринт,
а сърцето ми се чувства заклещено във винт.
Объркана съм, не зная какво да мисля
и за всичко аз се страшно колебая.
Защо винаги така в живота става, ...

Грешници сме всички в този свят,
в това число, естествено, и аз.
Но с какво сме, Боже, ний виновни,
че дал си ни души така греховни.
Да беше ни направил по-добри, ...

Толкова дълго те чаках...
Всяка стъпка по паважа пробуждаше надежда в моята душа.След мъжкия ти аромат
обръщах аз глава.Аз те чаках и дълго те търсих: като посърнало цвете, очакващо
дъжд; като разплакано дете, търсещо нежна ласка.
Аз се надявах... ...

Що за шега на Съдбата?! Точно в този трагичен ден времето трябваше да бъде толкова хубаво... Слънцето безжалостно печеше и сякаш се надсмиваше над печалното лице на момичето, което вървеше бавно по алеята на зеления градски парк. Бе красиво, много красиво, но Лиляна не искаше да забелязва тази красо ...

И казваш: Все още те обичам,
но... е по - различно отпреди"
И аз. Какво ни промени?
Нима е времето, което е било.
Поотъпкана е сякаш любовта ни. ...