Не, казвам на теб, любов, колкото и да те обичам!
Не, толкова искреност вричам!
Не, виждай ме истинска, неприсъща!
Не, радвай ме с твоята същност!
Не, обичай ме с топли въпроси! ...
На прага на морето
В един друг живот, в едно друго време,
на края на света, на прага на морето,
дворци от пясък строеше си детето
и вярваше, че вечни ще са те... ...
Как прощава се, щом дишащ е поета,
как да се пребориш честно със смъртта.
Пусто битието прави ни проклети –
вечно лазим ниско долу във калта.
Само героизмът ражда великани, ...
Когато си влюбен, духът ти лети,
сърцето ти – цвете с красиви мечти...
Разцъфнала обич, превръща се в цел,
пътуваш към нея уверен и смел.
Под знак на рождената ярка звезда, ...
Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат...
Малък съм. Пакостник! Бързо разбудих
всички съседи. Не мога да спра!
Никой не знае, че те са вълшебни... ...
Да, точно теб не съм те търсил.
Измислях те. От блянове и сънища.
Издишах мъчния мастилен въздух
и вдишах светлосиньото си бъдеще.
И Ти дойде. Съвсем наистина. ...
Винаги плахо отварям бащината си порта,
защото ребрата и скърцат
и нарушават съня на ръждивите гвоздеи.
Посрещат ме мравки – цяла кохорта
заедно с песента на два влюбени дрозда, ...
Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете
не знаете, но тоз любовен знак
на мене разтреперва ми нозете.
И гълъбът, що идва сутринта ...
Време е.
Или ще се откажа сама от битките,
или битките ще ме довършат.
Победите са най-големите преструвки
на една загубила собствения си мир душа. ...
Аз съм местната луда – незаконно дете,
на сърцата от обич сгрешили,
тази, дето съдбите по душите чете
и от жалост се смее – през сили.
Аз съм местната луда – спя сред росни треви, ...
Стана Мицо рано от кревата,
лицето си изми и се огледа .
Щастието сякаш почука на вратата
и веднага се изпъстри кожата му бледа.
Мицо отвори вратата набегом, ...
Ще танцуваш ли с мен? Аз съм призрачна буря,
нямам рокля за бал и обувки червени...
Нося стъклена ярост и счупени ноти
върху дансинг с листа от покой отегчени.
Не познавам застоя на лятното слънце, ...
09.06.2020
Разказ за един юбилей...
Салон читалищен. Украса и президиум.И два-три жулналисти.
В средата дядо- костюмиран и красив на стогодишния му юбилей.
На пода- много кошници, букети със цветя. И погледи лъчисти. ...
Млъкни сърце, отровна самакитка,
от царството подземно се въззе.
Роди се белоснежна маргаритка,
на биле вълче образа прие.
Любовната отвара не улучих, ...
Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...
Блещукащи скотоми* обозначават пътя на мисълта...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности… ...
Призрачно е. Лепне тишината
по телата, сякаш ги целува.
Диамантено е твърда и водата -
Езерото спи, не се вълнува.
А пък те прегърнати, безмълвни, ...