Стихи и поэзия современных авторов
Половина 🇧🇬
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви обр ...
Обикновен Човек 🇧🇬
за хората пиша, дарявам им свойте слова.
Както тях се боря с живота, не съм безличен,
добрите хора уважавам, тяхната доброта!
Да в мен се водят битки трудни, тежки, ...
От ръката ми буден 🇧🇬
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...
Ода за Гигелия 🇧🇬
името си не обича.
Отворила ателиенце,
рисува си като детенце.
Гигче, мила и добра, ...
Трескаво 🇧🇬
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...
Бялата черница 🇧🇬
Христо Ботев
Звездите бледи капят в мрака.
Накърмена, земята спи.
Едно дърво самотно чака ...
Край морето 🇧🇬
в неизвестен наш хотел,
бях пиян... и във фоайето
срещнах някакъв модел.
Беше - нощна тарикатка. ...
На майка 🇧🇬
Много трудно е, Маме,
да съм мъжът,
а трябваше да сме двама.
Сложи животът насреща нещата така - ...
Сън за майчина ласка 🇧🇬
поглеждаше някой да дойде...
да протегне ръка, да я приюти
и сърцето й детско да задържи.
Сърцето й беше крехко стъкло ...
С тиара на главата само 🇧🇬
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина, ...
Праведен 🇧🇬
търсиш яростно, дебнеш вина
и показваш на всички, че ти си
най-коректният дар на света.
Сочиш себе си, даваш за пример ...
Стъпвам по жарта 🇧🇬
и част от нея капна в любовта,
когато някого обичам се възраждам
и сякаш нови мостове изграждам
и стъпвам по филизи от жарта ...
Най-милото 🇧🇬
Внезапно чу се меден звън - на Дядо Коледа шейната!
Затича се със всички сили по пътя, откъдето чу копита.
И с двете си ръчички мили му махна и думичките запреплита:
- Здравей, здравей, тъй чакан дядо! Чува̀ла си вземи и идвай бързо! ...
Еделвайс и кокиче 🇧🇬
под бяла от сняг пелена.
Свенливо света поглежда с добро,
надежда се ражда сега.
Надежда за пролет и цветни мечти, ...
Галопиращ кон 🇧🇬
Анапестът е кон, галопиращ
по пътека от лунни лъчи,
към звездите, където умират
и надежди, и тъпи мечти, – ...
Танцувай, момиче, танцувай, целувай 🇧🇬
и нека превърнем се в музика.
Целувай, момиче, мене целувай,
във танца ни с липсваща публика.
И нека въртим се, въртим се, въртим се ...
Камък върху нея 🇧🇬
лежи в гроб студен - ужас да те хване.
Хилядите червеи вечно ще гризат
душата й във Ада.
"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък", ...
Лешояд 🇧🇬
посвещавам ти следния ред.
Страстта ти отново поглъща ме.
Гърдите сковава ми в лед.
Лешояд мене нощем прегръща ...
Неживяно 🇧🇬
Някой тръгва без да е живял.
Опустява цялата вселена.
Оглушава шумният квартал.
Вятърът се бие във клонака. ...
В бяло 🇧🇬
Където ти свършва душата.
Започва и моето черно.
Дотам е и моята мисъл.
Докъдето ти стига сърцето. ...
Не е виновен камъкът 🇧🇬
в основите на дом полегнал кротко,
или пък сграбчен от ядосана ръка
готов да къса нишки от живота.
За грешника - тъй както за мъртвец ...
Ваксини и кренвирши 🇧🇬
дай и едно кило.
Глупостта не загина,
но каквото било - било.