Настигнаха ме думите, почти
изменчиво двусмислие догонили.
Живеят те без въздух и мечти,
родени, премълчани и отронени.
Едни - по-ценни и от златен грош - ...
Когато срещнах очите ти, те влезнаха с раз в
една точица малка –моята зеница.
Достатъчно бе за да изригна.
Пръсна се лава по мене и достигна до тебе.
Природно явление – взривоопасно! ...
Макети на птици, които никога няма да полетят.
Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.
Оптимизъм в черната утайка на кафето...
Животът изтича... Кръпка след кръпка.
Казано непоетично: ...
Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб, ...
Уморени, очите ми спряха в ъгъла,
дори паяжината бе на две разделена.
Вечерта досега не беше ме лъгала,
щом обещаваше да е споделена.
Може би беше видяла усмивка, ...
Ръждивата си броня позакърпих,
извадих уморения си ат,
целунах меча си и се прекръстих,
а жегата дамгостваше света.
развях си флага, стъпих в стремената, ...
Ако имах смелост, щях да гледам във очите ти,
как звездите се въртят около нас.
Как мечтите ни, от искрица се превръщат в пламък.
И след това,от вятъра, превръщат се в пожар.
Този огън, гори между гърдите ни, ...
И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.
И бях в Луната влюбено плашило ...
Омръзна ми да пиша за мълчание.
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая. ...
Слънце, целуни ме по очите
(Молитвата на Литатру)
Автор - Величка Николова - Литатру1
Слънце, целуни ме по очите.
Волно и неволно - все съм грешна. ...
И сто звезди над мене да премигват,
в нощта за теб ще питам с тъжен глас.
Очите топъл блясък ще попиват
от пламъка небесен. Ала аз
в далечен силует ще те намирам - ...
На прага на Ада добре ли се чувстваш?
Нали си родена да стигнеш до там?
Но нещо във мислите само прелистваш...
И нещо те кара да чувстваш и срам.
На прага на себе си как се приемаш? ...
Коннико, не ми отнемай слънцето,
че трудно бих живял самичък в тъмното.
На теб за нищо няма да е нужно,
то плаши и прогонва таласъмите.
Защо ти е?! То само ще ти пречи. ...
От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и ...
Духовната Любов не е онази,
която ни предлагат в ъгли тъмни,
с изпълнени с цинизъм фрази,
по улиците на живота стръмни.
И Вярата не бъркай с суеверие, ...
Това не е стих... стих за теб. Това е стих,
който ми позволява да преживея отсъствието ти.
Внезапна мисъл предизвиква моето биополе...
Допирът на пръстите ти е оставил следи,
които стремглаво препускат по кожата... ...
Понякога изгубвам се в нощта,
търсейки несъществуващ път към твоето сърце,
преследвам гаснещ лъч от светлина,
в очакване измамно, до тебе да ме доведе.
Понякога оставам сам в гората, ...
Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха. ...
Кафето горчи от недоспиване
и ухае на блян по нощта.
На бавни глътки с теб го изпиваме,
но и за двама ни не е дошла утринта.
Душите се крият под завивките, ...