Ще изтръгна от вятър мека кръшна походка,
ще подскачам на дама на куция крак
и след девет живота ще съм черната котка
до десетия ти – побелял котарак. :)
Ще преместя житата върху облачни плещи, ...
Мога да правя порядъчен хаос,
мога да скрия очите от теб,
мога да карам студа да гори...
Мога го! Разлика - днес и преди...
Мога да чакам сезоните в мен, ...
Очите момчешки, така ще запомня,
как пее чрез тях едно птиче в кафез.
С гласа ти копринен ще лягам инсомна,
на някакъв странен несбъднат адрес.
И в някаква стая безименни двама ...
И пак вървя. И не че нявга спирах.
И пак тъжа. Така е по съдбовност.
Върти се мелницата - колело грижовно,
прибира кичура разрошил се виновно.
И не че стигах, пътят бяга бясно, ...
Звучи мелодия. Тъга въздиша.
И нощ е. Като в приказките звездна.
Танцува с боси стъпки по клавиши
немирен пламък. Свети лунен резен.
Пламти огнището. И с нежна тленност ...
След залеза мъжът – акордеонист,
заспа на тротоара бял, варосан.
Бълнуваше, хриптеше: "Още... Бис... "
Устата му изви се като восък.
А пръстите му криви от наряд, ...
И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни, ...
КОНТУРИТЕ НА ЗИМНАТА ТЪГА
С дъха си ледено писмо започва зимата да пише.
Раздран от пушеци и смог, градът сред кишата въздиша.
И уж до вчера бе добра и ласкава нощта за двама,
а днес раздрипаният здрач тъче чердже от скреж и слама. ...
Само тази нощ ще ти бъде по мярка
ще ухае на билки, на мед и канела,
на страст и живот под звездната арка,
и стръмна пътека от лунна дантела
На течния мрак в сърце на торнадо, ...
В началото е краят – а краят е целта;
между тях е пътят – а пътят е мечта;
мечтата е безкраят – а той пък е света
изплувал тихо в мрака – любимец на свещта.
Запалим ли светило в лоното на мрака, ...
Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)
🇧🇬
Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)
Портретът бе окичен с венци.
Върбови клонки сплитаха листа.
Светите братя – първенци
грееха всред китки от цветя. ...
Празникът е свят! Той е светиня!
Прекланяме се днес пред братята светци,
които промениха славянската ни орисия -
дариха ни със азбука и отворихме очи!
Не всеки подвиг извоюва се със меч - ...
До някое време се скитах навън,
останах със себе си за кратък монолог.
Поисках, за миг, което красиво било е насън,
да се случи наяве, но да няма залог.
Поскитах час, два, колко точно не знам, ...
Аз не познавам майчина целувка,
и не познавам бащиния глас!
Аз не познавам майчина милувка,
и нейната прегръдка в труден час!
Израснах сред тълпа от непознати ...
Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън. ...
В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...
Недейте ме поглежда с този плам!
На друг са вече устните ми сочни.
О, цялата потънала съм в срам!
Обзехте мислите ми непорочни.
Измъчвате ме в този лунен час. ...
Да ви е честит 24 май - най-българския от всички празници!
Учителю, не си отивай още!
Край чиновете прави ний стоим
и чакаме вратата да отвориш
за сетно сбогом да те поздравим! ...
Като единоравни на апостолите на славянските страни
Истина азбучна в писмо и слово прогласихте
Радост Богомъдра в сърцата просветихте
Историята ще помни вас навеки
Ликът ви светозарен от икони ще сияе ...
Защо всеки път, когато пожелаех да пиша за теб химикалът спираше?
Имаше мастило.
Сменях го с нов, но и той след първите няколко думи спираше.
Така и с друг...
И със следващ... ...
Сега, когато пръстите ни тичат
по черните клавиши, за да кажем
на близките си колко ги обичаме,
а няма как да ги докоснем даже...
Сега, когато само на екрана ...
Дойдох веднъж в съня ти... Чак от ада.
И пламенно обвих те с две ръце.
По теб преминах сякаш бях перце,
а ти мъгла обгръщаше с наслада...
А призракът ми, дълго бил на клада ...