Една ръка поема всяка сутрин
длан мъничка на сънено дете,
отваря своето сърце и вътре,
на столчетата сядат всички те.
Усмихва се, погалва ти косата ...
Всичко ми даваш, Господи! От нищо не Си ме лишил! Дал Си ми утрото, та като стана от сън с птиците да Те възпея. Дал Си ми изгрева, да се отворят очите ми и да Те прославя, че и този ден Си добавил към живота ми. Дал Си ми светлината на слънцето, за да почувствам, че светлината е битието на сърцето ...
Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.
Заслепява суетният блясък зениците празни.
А лукавият своите мрежи подмолно плете...
И невидим разпръсква в света смъртоносна зараза…
Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки. ...
Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе.
Ще взема да се възгордея, че да видите… ...
Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...
Не плача. От доста години съм суха прокоба
на черна пустиня и жадна душа.
Пресъхнах. От кладенец жив станах кътана болка,
а очите в безсъница дирят съня.
Станах главня́ с пукот бързо горяла, ...
Колко струва една дума, човешка...
Обидната, тя толко боли!
Изказана с подла, груба насмешка,
цял живот на сърцето тежи.
Остава си вечно някъде скътана, ...
Ще ти кажа нещо, как точно се обича,
много ме обичаш и виждам аз това,
любовта на трепет здрав и лилав прилича,
този трепет щом размърда пръст я видях.
Ще ти кажа нещо, кога, кога се вярва, ...
Скрита съм дълбоко в представите си
отвели ме някъде насън
неусетно ме пробуждат и проявите
нанесени с виртуален гръм
Ужасена съм жестоко от лукавите ...
Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...
„Отляво“ навярно е много пространно.
Видях го - лежи всяка сутрин до слънцето.
Централно за всичко, наивната рана,
живецът в мъртвило. Оставено пънче.
Защо е на сянка от всички забравено? ...
Той е толкова сам. На прозорец притихнал. И пуши,
безнадежният фас - груби пръсти изгаря.
Но навярно живеят в душата му няколко души,
или с кучето свое сега разговаря.
Само то ден след ден из града оглушал го извежда ...
Голямо чудо, че ще ме загубиш.
Не съм спасителната глътка въздух.
Вода не съм, ни светло бъдеще.
Закъснявам даже и за късното.
Не съм гора или морето. ...
Убиецът на божието творение,
човек - свободен, но живеещ в цифров Ад!
Отвсякъде заляти сме със статии какво е обич,
близост, наръчник за постигане чрез начини на поведение,
но физиономиите, които срещам ежедневно, навяват хора - самотни, пред разпад... ...
1. Война - Фронтовете са различни -
Международни, по съседство, даже лични.
2. Интрига - Достойно доказателство.
3. Юда - За неразбралите това е всеки вид предателство.
4. Политика - Много силен довод за разумност, ...
Дали сме в желания свят
или още сме в началото на едно преоткриване
дали усещаме вече съдбоносния знак
или да излезем пред завесата се страхуваме
дали сме заедно или разделени пак ...