Като суха филия безвкусен е хлябът,
Страшен е пътят като празен вагон.
Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,
И вярваш, че дъгата е някъде там.
Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг, ...
Един бедняк видял обява: "Безплатен обяд".
Отишъл и си поръчал една пилешка супа.
А собственикът му казал: "Полагат ти се и три филии хляб.
И те са безплатни! Само после ще те надупя..."
Та тъй и ние се редим пред такива табели, ...
Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета. ...
Преминала боса, през огън и вода,
оцеляла по чудо в прегръдките алчни на смъртта,
победила дръзко панаира на светската суета,
тя възкръсва гордо и тържествено,
като Феникс от пепелта, полeтява смело, ...
Под светлината нощна на Венера
копнея аз за твоята прегръдка.
Сънувам ласките от бившето ни вчера -
върховната и споделена тръпка...
Сънувам остров девствен в океана. ...
Не винаги сърцето чувства всичко.
Понякога замира в страшен студ!
Очите ми говорят вместо него…
И няма фалш. Доброто не боли…
Раздаваш го! Но иска ли го някой? ...
На теб избрах да ти повярвам.
Защото в някой трябва или в нещо.
Крилата ми тъй вярваха на вятъра,
ала облаци от мъка го изместиха.
И в някакви любовни промеждутъци, ...
Направих къща, но е там, далече,
далече и аз от нея съм за съжаление сега.
По-добре така е, когато любовта я няма вече,
там живеят и домуват мойте добри деца.
Не всяка къща може дом да стане, ...
/пред паметника на Яворов в Поморие/
Яворов седи и гледа към морето.
Макар от камък, толкова е жив;
и писаното слово на поета
звучи, дори от камък мълчалив. ...
Все още стаята на теб ухае,
пристъпваш нощем тихо във съня ми.
Сърцето ми не иска да признае,
но болката без тебе е голяма!
Все още сянката ти ме приспива, ...
Щом догори́ пленително във залеза морето
и южна нощ разпръсне искри от Вечността,
звездите разпиляни събират се в небето
и слизат да се къпят във топлата вода...
Там весело играят... Надбягват се с вълните... ...
Мисълта се издига при някои до небето, при други до около предела им. А загледаните отвъд видимото улавят трепетите на великото съзнание и стават съпричастни с него, като добавят частици от себе си, за да му придадат определеност. И когато малката зарядна частица свети влюбена, великият промисъл зат ...
Непривично приличен, денят ми намига,
без да дава уроци и мъдри съвети.
Автобусът за вкъщи навреме пристига,
асансьорът работи, а лампата свети.
Може би е забравил за своята длъжност, ...
Животът ми съвсем не е безгрешен,
правил съм грешки, уви...
но най-страшните ми грешки са,
че , макар и неусетно , с думи съм наранявал жени…
Думите кол са в сърцето на всеки ...