Стихи и поэзия современных авторов
Видовден на Кукуво лято... 🇧🇬
наистина си всъщност като другите.
Последната, обичаща жена -
царицата на мечешки услуги.
Излезе през носа ми тази обич. ...
Гръм ли отнесе 🇧🇬
птичата песен,
люшнал небето над мен?
Плача, но тичам,
за да закича ...
„Пощальонът винаги 🇧🇬
Отчаяно се взираш във вратата
и чякаш Някой там да позвъни,
а в ъглите се стелят: Самотата
и тъжен прах от миналите дни... ...
Атавизъм 🇧🇬
Щом гаргите се вият на ята
и блъскат се тревожно те и грачат,
ще се разваля времето – това
тревогата във полета им значи... ...
Вечер в Родината на Бога...* 🇧🇬
На Залез вълшебството лумна
във огнен портал към нощта,
а от небето безшумна
се спусна над мен Вечността... ...
В очакване, звездите с мен сънуват 🇧🇬
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...
Сън 🇧🇬
После като вятъра довяваш.
Нещо в мене се развиделява.
И страхувам се да те повярвам.
В твоите очи тежи животът. ...
Приказка за нас - Като жаба 🇧🇬
в самотата се раждат герои,
и обсебват свободния час
с най-нещящото да говори…
Носят си ножа, коня и хляба, ...
Бездуховността 🇧🇬
като дон Кихот човек на идеала,
но често съм много натъжен
от една и друга душа оцеляла,
но необразована и невежа, ...
Хубаво е да те има 🇧🇬
като оазис във пустиня,
като лятно цвете посред зима.
Всички казват няма да сме двама
и проклинат ни със зли очи. ...
Загубила съм време и очи 🇧🇬
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...
Тази нощ косата ми е синя 🇧🇬
мъдрият щурец припряно цвърка.
Никак не приличам на Малвина.
Приказката май ще се обърка.
Плачеш тихо и съвсем наужким, ...
Пречупване 🇧🇬
и праведници, с днешна дата фарисеи.
Въздигнати като байряци на пилони -
комедия дел арте. Иде ми да плача.
Повличат подир себе си тълпа ...
Аз ще си остана все така 🇧🇬
бездомна, безнадеждна и унила
ръцете все студени са, изстинах,
раздялата почти ме е затрила.
Градът наоколо е сляп и ням ...
Никой 🇧🇬
Не знам кога и как ще си отида,
Не ме интересува! Този свят
препълнен е от гняв и от обида!
Човек не може вечно да е млад! ...
Мечтая 🇧🇬
да докопам едър кокал.
Да го глозгам чак докрая!
В блато да съм, даже мокър...
Даже задници да лижа... ...
Анабел... 🇧🇬
Тревожна птица утрото събуди...
Повея вятър... Волност безпредѐл...
Едно момиче Слънцето учуди –
прекрасно като Пролет... Анабел... ...
Приятелства-предателства 🇧🇬
Не съм готова и не мога да си тръгна.
Загнива коренът и в ниския си пласт.
Това, което предстои, не искам да е спомен,
ни повторение на единичния ми глас. ...
Носталгична импресия... 🇧🇬
Със първите листа,
които пожълтяха –
провеси Есента
зрял грозд от всяка стряха... ...
Африкански пейзаж 🇧🇬
за златните молци, изтлели
в кандилния молитвен дим...
Владимир Набоков
В небето – светещи полиелеи... ...
За сливите и крушите 🇧🇬
Те винаги са били вяра на бездушните!
Защо? Ще ме попитате... ще кажа
Откакто свят светува продажниците
наши станаха апаши... всичко окупираха, ...
Бродница 🇧🇬
със първата мисъл за мен.
От съня си, безследно изчезнал,
извайвай моя лик съкровен.
Нека моят образ витае безспирно, ...
Не става казват... 🇧🇬
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...