Отрицание на отшелник по учебник с дебели корици,
умиращи птици, шевици по скъсана риза... написа за мен...
А аз за теб какво да напиша? Издиша като балон,
наклон заледен, раздвоен човешки ум, куршум,
наивен костюм, препариран лъв и кръв на болен... ...
... А лятото - така и не дойде.
Три месеца - валеше, и валеше...
Продъни се от дъжд това небе!
Реката - мътно придошла течеше.
Пернатите във близката гора - ...
Тръгва към слънцето Змейова севда,
тръгва по пътя си либе да търси.
Нейде отгоре луната я гледа,
нейде отдолу реди земетръси.
Някъде в тъмното шушне калина, ...
Пчелите ми изтриват името, между сън и кошмари.
Не ще проходят фрезиите, така явно е малодушието на облаци.
Очаквам присъдата на лятото, в синьо утро и Божи завети.
И ангели пият вода, от кладенец на желания, че
морското конче е вълна на изпити спомени. ...
Страстта - капризна, застаряваща актриса,
старателно подбира всяка своя роля.
Не се сработва с другите герои,
внимателно се взира само в режисьора.
Щом прожекторите грейнат за начало, ...
Завръщане...3
на светлата памет на Майка ми...
Отново се връщам във Родния край,
не минала болка в душата дълбай:
за всичко, което Животът отстреля, ...
Видения в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...
На пролетни цветя ухае твоята любов
и на утринна роса прилича всяка твоя ласка.
На инстинкта животински мой положил си покров,
летния ти дъжд отмива мойта истинска окраска.
Пътя свой, който търсих, не открих, ...
Градът и ние
Малка бяла звезда, има свой собствен свят
и за него начало и край е, и смисъл.
Като малка мечтаех да бъда голяма
и не мислех, че няма да имаме синьо. ...
За местната клюкарка със любов
ще драсна ред или пък два.
Ще сложа рими или апостроф,
и всичко тъй с най-милите слова.
Простете ми! Ужасно аз сгреших. ...
Изгубвам нещо, някой го намира,
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
Каква контузия?!.. (Лечима).
Направо да не вярваш, а се случва.
Едва ли да се чудиш, непростимо е.
Съдбата все в десетката улучва.
Не ме вини за страховете ми! ...
Ако някога за тебе звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
Доведе ме дъждът във този град
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях, ...
Дочакали отново знойно лято
и като птиците отлитаме на юг.
О, сбогом, северни пространства,
гори във мене южния светлик.
Мен чака ме позната родна стряха, ...
Вълните галят с нежност утринта,
разплискват се в мига им мълчаливо.
И топъл повея прегръща песента
по пясъчните стъпки я разлива.
Приижда тихо ласкавия бриз, ...
Царевград намигна смело и в междата се стопи,
сто гори любов изплели, а студентите – мечти.
Всеки тук се бори тихо и отива си в нощта...
Тъй човешко е да искаш да целуваш по уста!
Аз оставям дните топли, заминавам си оттук, ...
(Разговори с любовта)
Ти преминаваш през всички прегради,
влюбени срещаш с радостна вест...
Сродни души с хармонични заряди
с теб си споделят чувствата днес! ...
Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.
...И ти живееш в тъмното око ...