Бездомникът в мрака се скита самотен,
бездомникът няма жена и деца,
до вчера щастливец, а днеска безроден,
бездомникът сам си избира съдба.
Ръката протяга за грам милостиня, ...
Денят се ражда. И размива граници.
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.
Денят е сив. И килнати са къщите. ...
ДРАГОЙНОВО Е МОЯТА РОДИНА
За мен Драгойново е моята Родина,
навярно щото в него съм роден,
макар че в град живея, не една година,
не смятам мястото, че е за мен! ...
Откровение на Валери Симеонов за новия вицепремиер
🇧🇬
"Няма само в леглото забавление,
а и на пост висок назначение.
Тази, с която съм в спалнята нощес,
вицепремиер ще е от днес!
Дали съм аз, или моята любима - ...
Сега е модерно да носиме черно,
черни са дрехите, черни – колите,
черно носим дори и в душите.
Всичко тук е в черната гама,
гъзарско е да имаш и черна реклама. ...
Разкажи ми за най-големите си страхове,
от които бягаш като изплашено дете,
а аз като храбър рицар, борещ се със зверове,
ще успокоя златното ти, пълно с любов сърце.
Погледни ме сега ти, ...
Примирих се наскоро със себе си.
То бяха стенания в огньове...
Или мълчание в шумата есенна?
Примирих се пред ехо оловно.
Но не вярвайте в тихо примирие! ...
Една любов тръпне от страст разтърсена,
опустошителна, нестихваща любов.
Тя цял живот от мене беше търсена,
една любов, като завинаги – до гроб.
Една любов, родила се в преддверие ...
Събирам трохи от любов и доверие
на бяла погача. Но вече е стара -
изсъхна. И зная си, зная си - време е -
такава била, казват, "мойта попара".
От сълзи размекват коравите залъци, ...
Живях само осем месеца.
Все едно се събудих от кратък сън.
Бях в същия автобус, на същата седалка.
Времето бе мрачно, улиците мокри, хората безцветни.
Както тогава. ...
Какво е днес да си добър човек?
Човек с ценностите от миналия век!
Да подариш на някой усмивка дори,
да дариш от себе си частица любов,нали!
Усмихнати сме хората по-красиви и добри! ...
Светът е една голяма измама...
Човечност, припряна тъга, неразбрана...
тръпка обещана, но много болезнено
без време на врага подарена.
А ние търсещите... тези дето живота ...
Когато те обичах – беше пак
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих... ...
Докога ще се мъчиш, проклетнице, птицо самотна?
Душата ти няма ли да лети като теб?
Крилата ти са мокри от сълзи.
Докога ще скиташ сама? Болката ти край има ли?
Мъничко сърце имаш, а страда много, животът ти кратък, ...
Красив е танцът по леда,
по стъкления под кънките пеят.
Рисунката на своята мечта
художниците по платното с дъх ще слеят.
Изгубвам се във синьото небе, ...
От твърде много силна светлина
лъчите дневни честичко ни слепят.
Съзрях тогаз аз хиляди неща,
но за едничкото лъчът ми бял попречи.
Често в изобилие дори ...
ЗА ГРЕХА И ЛЮБОВТА
Изгаряме двама в тази любов непосилна.
Душите ни стенат от тежки окови, вериги.
Да се разделим е невъзможно, непосилно.
Греховно е и пълзят по петите ни интриги. ...
Когато загубиш твоето утре,
когато над тебе тегне тъга,
когато небето с облаци черни заплаче и рукне дъжда …
Когато самичка и тъжна поплачеш,
когато невиждаш лъч светлина, ...