Животът прави си шеги нелепи
и да се чудиш как ги уйдурдисва*?...
Затуй и в настоящите куплети
една от тях за вас сега описвам.
Единственият луд във наше село ...
Измяука камбана. Пирон в ходилата.
Ни облак, ни вятър за теб съм разпитвала.
Следите на котка попиват в земята.
Търкулната питка - отиват си дните ни.
В затворена книга горят слънчогледите. ...
Къде се ражда доброто?! Къде?!
Първо в джоба сред семки и бонбонки на малко дете.
Извадило първата семка - хвърлена на воля сред трева.
Посяло слънчогледи в необятната шир - поля.
Подарило усмивка на синева. После подало ръка ...
Не плача. Не че нямам вече сили,
не искам да пилея свойта болка.
Боя се да не свикна, боже мили,
боя се и сама не зная колко.
Боя се и отново се раздавам, ...
Седнах и сам написах си поема,
че в този ден през март се бях родил.
Ще дам на тоя свят, но и ще взема –
дошъл съм, от живота съм попил.
Попих от радостта и от тъгата, ...
Аз зная, че Ти никога не спиш -
великото не се нуждае от почивка!
И сигурен съм, че над мене бдиш,
но в пътя си не правиш никога отбивка.
Сега, на този връх Те моля, Слънце - СПРИ! ...
Ужасно е с очите си да видиш,
как курва лигава възпява любовта
и стихчета невинни каканиже
със осолена от фелацио уста.
Ужасно е да зърнеш свято чувство ...
"Танцуващата с думите" е жрица
и тайнството на словото владее,
изпод ръцете й излитат птици,
които после дълго в нас живеят.
Понякога трасира ни пътеки ...
Къде изгубена си ти, човечност свята?
Защо избяга тъй от хорските сърца..
върни се, моля те... върни се на земята..
светът горчив е, потънал в алчността.
Днес хората души сякаш не носят, ...
Пожелах си да залязвам с теб, любими.
Изгрев всеки искаше да ми дари.
Днес за залези мечтая вече, мили –
да не бъдем в тъмното сами.
Уморих се, уморих се от обети ...
Звукът на чановете в тази долина
понесена от вихрите на времето
се къпе в слънчевата светлина!
Натрупани на мислите ми семето
покълват тихо в моята душа ...
Искам да потъна в лятното безвремие,
хладка вечер, в пластовете тъмнина.
Звездни песъчинки на небето,
уж броя ги, все се връщам на „една“.
Но какво пък, кой ли бърза? ...
Животът е катерене нагоре,
понякога към непристъпни върхове.
И пречките каляват твойта воля,
а на върха е обиталище за богове!
Животът друг път е пропадащо изчезване ...
Днес съм щастлива заедно с другите,
днес се усмихвам с големите си очи.
Виждам снимката ти, която блести...
от нея не свалям очи.
И, когато шепнеше сърцето... ...
камбаната запя силно със медния си звън и огласи целия свят за празника голям
звезда свети на небето и топли душата и сърцето на народа сега заради божия син който се ражда днес и дава нова частица от себе си за да го има света
тези които празнуват раждането със усмивка на уста значи обичат живота а ...
Земята е кръгла, но ходим по плоскост
и взорът ни лъже, но ние му вярваме,
за сигурност считаме всякаква твърдост,
а всъщност сме въздух под чуждо налягане.
Живеем и трупаме купища халости ...
Прави каквото трябва и така
опитвай се света си в ред да сложиш.
Не спирай с мисли своята река,
знай, утре всичко свято е възможно.
И не търси у другите вина. ...