Стихи и поэзия современных авторов
Обич моя 🇧🇬
и виждам само твоята душа
трепти свикнала с любовта ми
а ти вървиш уверено бъдещето светло.
Кое ти дава тази сила? ...
***** 🇧🇬
Белег незарастващ.
От оная чудна вечер
под звездите гаснещи.
Там две думи ми прошепна, ...
Размисли за изкуството 🇧🇬
като погача месена на скрито.
Някой пееше: "Каква жена..."
и бършеше потта си от очите.
Тя не чуваше. Заета бе с това, ...
Момичето от парка 🇧🇬
неусетно заваля.
А насреща ми момиче
неочаквано ме спря.
Елегантна и красива, ...
Като славей... 🇧🇬
понякога не, понякога просто я чувствам...
След залеза, зората и слънцето изгряват...
Небето плачеше неспирно и аз също в него...
Но сега то тъй се усмихва, усмихвам се и аз..., ...
Апокалипсис 🇧🇬
на втория етаж, кв. „Надежда”.
На балкона Тя пушеше цигара
и чакаше любимия
(както би очаквала амнистия). ...
Вълшебният остров 🇧🇬
на река Марица,
има остров вълшебен
до приказен град...
Където небето – ...
Есен 🇧🇬
листата на дърветата ще пожълтеят,
а птиците със своя глас ще запеят
своята утринна песен.
Някои от тях ще заминат на юг, ...
Знаеш, дори когато... 🇧🇬
Знаеш, че нищо не е по-голямо от любовта,
макар да не го признаваш дори пред себе си, защото
много дълбоко те отнася тя – извън теб и другите
и винаги ти дава много повече, отколкото ти можеш да разбере ...
Хайку 🇧🇬
Падат след него други.
Есен хладна е.
Предколедна равносметка 🇧🇬
пороите отмиха есента.
Декември запристъпва плавно в такт
с дима в комина – фигури заоблени.
В прозорците студът гравира гоблени, ...
Ще бъда малко позитивен 🇧🇬
тебе вече те изстрадах.
За нея, знам и знаеш - бъдещата.
Ще те забравя сто пъти ти казах!
Ти никога не ме прочете, ...
Опрощаваща миналото 🇧🇬
в гърлото,
събиращ всичко преглъщано,
под натиска вътрешен
на пеперуден замах, ...
Животът си тече 🇧🇬
Животът в руслото тече.
Аз няма как да го забавя.
Като стихия ни влече!
Не можем нищо да направим... ...