Домът ми е порядъчно разхвърлян.
И всичко е прецизно разпиляно -
зад лампата подава се конструктор,
а под кревата свирим на пиано.
На масата, удобно настанени, ...
Не си отивай преди идване
преди да съм усетил аромата ти
преди един до друг да сме заспивали
преди да се събудим двамата
и устните ми толкова, жадуващи ...
Спуска се булото на нощта. Сълза.
Виждам през тясно прозорче. Звезда.
Бродят по хладни пътеки. Деца.
Бият студени в гърдите. Сърца.
Следва ги, свела глава. Жена. ...
Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрáка чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата ѝ проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...
На Троянската древна Елена подобно
на мъжките страсти пъстървите храниш,
без покана в съня ми битуваш удобно
моя дом и семейно огнище не жалиш.
Кога ли ще мога от теб да си тръгна ...
Моя нереална любов ли си ти?
Поредната, изгаряща душата ми,
не искам и по теб да рева,
уж ме обичаш, а аз по тебе плача в здрача.
Моя нереална любов ли ще бъдеш? ...
Аз ли все правя грешки в живота, или ориста ми бе така,
мечтите ми в реалност да не се превръщат и да страдам за това.
Всеки ден изпитвам мъка.
Ярост необуздана в мен кипи,
когато знам и мога, ...
Без милост изчезваш в черна тъма,
когато приближа се и докосна те леко,
безпомощно гледам, отлиташ далеко,
аз връщам се в ада отново сама.
Прогоних ли те с мисли без надежда, ...
Не се срамувам и не ме е страх
да си призная, че съм зле.
И не защото някой ми открадна
килимчето за входните нозе,
единствено в бродерийната красота, ...
Потънал в пясъци, потен и жаден.
Изгубен в безкрайното синьо,
гледаш лодки в залез, създаден
с две очи, тук и те има.
Минаваш брега, докосваш водата, ...
Тя последна от добрините ни остава
и, колкото и злото да ни натъжава,
тя опората силна ни е сред бедите,
чрез нея някак сбъдват се мечтите.
Когато всичко изгубено изглежда, ...
Короната е тежка, мили мои.
Принцесите се раждат пепеляшки.
Живеят си в панелните покои,
кюлотите смениха ги със прашки...
Принцесите не са като от приказки ...
Със теб напоследък играем онази игра на наддаване,
в която ми казваш, че всъщност си предан и мил,
а аз отговарям, че искрено, искрено вярвам,
но сякаш не ми се участва (не вече) във нов водевил.
Навярно греша, че отново с наострени нокти ...
Не е голяма работа – препятствие.
Словесен рубикон и си готов
далеч да стигнеш, върхове незнайни,
да се посрещнеш като бог.
Безсънно до тогава си осъмвал, ...
Бях ли до болка на чувствата верен?
Бях ли готов да обърна света?
Бях ли готов топлина да намеря?
В твоята женска, студена ръка?
Бях ли готов Аполон да надвия? ...