Стихи и поэзия современных авторов
Несигурните гънки на ризата 🇧🇬
ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата
не знае ...
Той не вярваше... 🇧🇬
смяташе, че е пресметнато удобство,
тя засегната реши, да се покаже,
да се наложи и докаже.
Обзе го с цялата си сила, ...
В гърдите ми... е празнина 🇧🇬
Пред тебе съм... виж ме сега!
Сърце ми успя да изкараш.
В гърдите ми... è празнина.
Но въпреки всичко аз жив съм... ...
Надежда 🇧🇬
светът е просто тинесто кълбо,
не ми остава нищо, нищо вече,
освен едно заглъхнало "Защо? "
А следва есен. Падащи листа... ...
Там 🇧🇬
към дъното на своята тъма
и няма сила, няма и проблясъци
от утро златно, бляскава зора.
И пак за времето си мисля, за абстракции - ...
Любов в синьо 🇧🇬
сбрало всички нюанси на синьо...
Ех, море, завладяваш толкова нежно!
Как успяваш – неусетно, невинно?!
Отмиваш старателно тихо, следите ...
Преселение 🇧🇬
Кого трябва да пусне Европа,
че все я нападат рояк скакалци -
питат се някои мизантропи,
обзети от ужас, издигат стени. ...
Вятър 🇧🇬
която с теб ни свързваше съдбите?
И колко дълго няма да надничам
към твоя тил, изгубен сред тълпите?
И ако аз съм буен страстен огън, ...
Когато си тръгнеш 🇧🇬
луната се скрива зад звездни лъчи,
совите уморено отварят очи.
Когато си тръгнеш сутринта,
върбите плачат със зелени сълзи, ...
Реваншът на живота 🇧🇬
Първи учебен ден бе настъпил.
С букети в ръка и ранички малки,
големия праг на живота пристъпиха.
Нека да бъдат щастливи в училище. ...
Прашинка тишина 🇧🇬
най-вече с тишината.
Ето виждаш ли, тук съм,
като прашинка в тоя свят.
Аз разбирам смисъла на самотата, ...
Сметката моля 🇧🇬
рестото задръж си, не ми трябват лъжи!
Задръж ги, пази ги, не искам да чувам за измислени чувства...
Всичко ти връщам, любов, празни думи, празни души...
Маски, театри, роли за какво ти бяха кажи? ...
Душа 🇧🇬
Ех ти, блуднице, скрита в нощта!
Защо винаги нощем пристигаш?
И носиш със себеси много тъга.
Ех съдба, човешка невольо... ...
В кръговрата на безкрая 🇧🇬
без да имам право да узная
за какво съм тука ,тъп примат,
и защо във този фарс играя.
Трябваше ли да избирам роля ...
Седми септември 🇧🇬
Днеска Тато е роден.
Няма смях и веселба,
Тато също е в мъгла.
Вънка спомени шумят. ...
Обичам те, обичам те, обичам... 🇧🇬
- А аз те мразя от сърце и от душа.
- Обичам те, обичам те, обичам те!
- Със теб тежи ми моята Съдба.
- Обичам те, обичам те, обичам те! ...
Тя 🇧🇬
Помня очите ѝ... толкова нежни топли и красиви... Като изгрева на слънцето ме изпълваха с надежда, радост и страст.. Исках да ги виждам всяка сутрин когато се събуждам и да заспивам оглеждайки се в тях като наркотик ме пристрастяваха всяка следваща секунда когато ги погледнех.. Можех да вида ...
Насилие 🇧🇬
в гняв, юмрук със злоба свила,
в очите му какво ще прочетеш,
в този миг, изпълнен със безсилие....
Там има страх, там има мъка, ...