От сън ме буди моята с целувки
и после нежно темето ми гали...
От тези тъй възбуждащи милувки
настръхвам цял и мигам на парцали...
Пристъпва с „па-де-дьо” из двора конят!... ...
На Деси
Виж как бърза нощта да избяга,
а аз не искам изобщо да идва деня.
Нека целият свят се събужда, протяга,
а аз да остана при теб! Във съня... ...
Живот на примавера
Във тоз живот какво ли не видях!
Простих недъзите и злобата, човешки.
Достатъчно живеейки, осъзнах
и чуждите, и собствените грешки. ...
Кокичето през зимата ще цъфне,
по пътя пак безкрайно ще вървим
и някой тиха радост ще ми вдъхне,
към бъдещето пак ще полетим.
И лятна песен силно ще звучи, ...
До каменния праг на селска къща
тече чешма с корито от гранит.
Над нея кестен със листа обгръща
пътечка малка и балкон покрит.
При нея спираха се хора ...
С теб заедно и аз се натъжих,
за себе си, когато сподели ми много.
Въздишките и чувствата не скрих,
но теб в сърцето скрих дълбоко.
Не искам да те пусна и ти не бягай! ...
Не иска да се учи малък Лиско
и цял ден из гората се мотае.
От него всяко животинче писка,
със него никой не обича да играе.
Тормози той и малки, и големи, ...
Закучила се нещо ежедневната ситуация,
някои казват: „Проблем е на цялата нация“.
Всеки може да казва каквото си иска,
но нещо напоследък взе да ме притиска.
И аз пък сега, за да се спася от стреса, ...
Най-тъжен винаги е месец август,
когато някой някого целува за последно.
И лятото отнася любовта със себе си.
Едно от всичките лета ... поредно ...
Последна страст, последни слънчеви лъчи. ...
Стъпила върху килима прашен,
на лятото прегряло от омара,
на гънки свила тънковея вятър,
издуха нажежената и пара.
С гердан от жълъди и жълта круша, ...
А не искаш да ми дадеш живот и до днес,
пó си бял от поседнали облаци.
Полудях и обратно в живота назад
те видях, пак към мене погледнал.
Ти се впи, като огънче в нежна искра, ...
Appearing as an apparition
apart from a parting decision,
there lies a momentous vision
beyond the realms of imposition.
As I lift my head towards the sky, ...
В нощите летни самотни,
лишена от чувства душа там витае.
Луната грее в бяла премяна,
духът не издържа вечно роптае.
Една нощ отново пак под луната, ...
Земя и дърве са замръзнали в пейзаж,
рисуван от жесток импресионист.
И Слънцето в капана му е сякаш.
И няма що да съживи останал лист.
С космическия студ залива ни небето. ...
Мечтите ни са уморени жерави,
последно сбогом казали на лятото,
щурците са зазимили цигулките,
комарите мигрираха от блатото...
По морзовата азбука светулките ...
Някъде из всичкото това време разбрах – любовта не се връща,
тя се предава, върти, преобразява.
Прилича на море и буря, и пожар.
Тръгват си вълните, винаги различни,
когато не дописват фантазия, ...
Сърце голямо, душа невинна
опаковани в лукс, замаскирани с вкус.
Но защо ли тъй дълбоко сме заровили с привкус?
Каменни усмивки, изкуствени привички
правят ли ни те истински добрички? ...
Не те проклех. Сърцето ми самò
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,
внимателно на четири го сгънах.
Сълзите ми попило, ще мълчи. ...