Чувам твоето тихо "Обичам те!",
после връзката бързо прекъсва...
Пак избирам. На срички "Обичам те!"
две въздушни целувки накъсват!
С десет часа разделя ни времето – ...
Сграбчвам те и те повличам към дъното -
там, където се вият косите ми,
с водорасли обвивам сърцето ти,
октоподи придърпват към мене душата ти,
пясъците по дъното се завихрят ...
Той бе мъдър и в последния си час...
Никога не ще забравя тези думи,
нито тембърът на немощния глас,
изричащ в последните минути -
"Нищо... Наше... Няма..." ...
Тихата нощ разтвори прегръдка,
докосва те с целувка нежна и сладка.
Луната изпраща своите тъжни лъчи,
затваря за чудесен сън уморени очи.
Нощта със своята прелест ти шепти. ...
Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?
Чакам да дочуя глас познат, ...
Какво намираш още в уморените ми дни.
Отдавна в тях загнездил се е листопада.
Издигнала съм си решетки и стени
и в хаоса им въдворила съм порядък.
Там няма тишината никога да спре ...
Еднакво далечна и близка... За мене
ще бъдеш и устрем, и тиха голгота.
Душата от болка престана да стене
и иска да чувства само живота.
Захвърлих по пътя най-лошия спомен ...