Защо се губим в дребните неща
и важните изпускаме от поглед?
От страх ли е, че виждаме едва,
че другият обича както може.
Дълбокото привлича ни. Но пак ...
Растат годините от дни събрани.
Върви земята в орбитален път
и носи вечно земните си рани,
като следи от звездния ѝ съд.
Трепти над нея синята безбрежност ...
Издаде първа книга сатирика,
представиха я, както подобава.
Колегите го мило поздравиха,
размекна се душата му корава.
А през нощта поетът засънува: ...
Горящото сърце на обществото
върху теб изсипа черните си сажди,
в опита си сам да ги изтриеш,
грозно се размазват по лицето.
Раздухан вятърът от хули, ...
Когато е толкова снежно и толкова тихо,
че всяка снежинка е цвят на замръзнала нота,
заключен във нечии бели и влюбени стихове
със вкус на ванилия, мляко и лунна разходка,
когато е толкова тихо и толкова снежно, ...
Валят снежинките. Навяват спомени.
И в тях е хубаво. Щастливо-песенно.
Живяхме влюбено. Напи ми стомните
и цвят в градината разцъфна в преспите.
Спасихме лятото. Изгря в очите ни. ...
Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.
Отричаме, оборваме, злословим, ...
Очите ти излъчват топлина -
накъсани въздишки будят мрака,
страстта ти е прииждаща вълна,
която да ме приласкае чака.
Завиваш ме с коси като коприна, ...
Съдба
Ей, Съдба,остави ме да си живея.
Този, понякога толкова труден, Живот.
Който ми остана да си поживея.
А се боря наравно с обедняващия ми народ! ...
Усмихваш се невинно-закачлива.
Но този израз аз добре го знам!
Така се мъчиш често да прикриваш,
какъвто гаф си сътворила там.
Със интерес ме гледаш. Аз гадая. ...
Животът кара те да стискаш
сламката като удавник в океан...
Да стискаш толкоз силно вярата,
страхът да не останеш сам!
Животът изстисква от всички... ...
Искам да направя нещо велико!
Дилема: Да съчиня поема,
или да направя откритие...
Защо не? Като Шекспир или оня Ото...
Вероятност равна на шестица от тотото. ...