Стихи и поэзия — любовная лирика, красивые и короткие стихи | Откровения

В ритъма на сърцето 🇧🇬

Под сърцето
Душата ми отново е сама.
Тялото ми - кухо.
Всичко, що ушите чуват,
скриват тихо под сърцето. ...

annanikowaa

Поэзия » Любовная

686

Дори без теб, до тебе ще вървя... 🇧🇬

Седя самичка сълзите преглъщам,
и питам се с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.
И миг не съжалявам, че те срещнах, ...

nezemna

Поэзия » Любовная

664 7

Вкъщи 🇧🇬

Вкъщи...
Да те докосне полъха на вкъщи,
на онази черна, истинска земя,
сърцето ти, препускащо със вълци,
да спре от щастие и топлина... ...

dianjelly

Поэзия

526

Праправнукови стихове 🇧🇬

Умислени руини от империи…
Срутени велики самомнения,
за глупостта човешка доказателства
и за мъдростта на тихия вятър.
Въздишащи останки от империи, ...

Eia

Поэзия

637 5

Какво е светлината 🇧🇬

Дали за нея пак ще се запиташ:
къде я пазят в лодчица от мида,
дали е някъде дълбоко скрита
и се таи във нещо тук невидимо?
Дали потрепва в блясък от огниво ...

goredoly

Поэзия

711 3

Обречи ме 🇧🇬

Тази вечер съм дъхава,
теменужено рошава,
запъхтяна
от лутане,
пеперудено хубава... ...

dadda

Поэзия » Любовная

1.4K 2

Коледен диалог (съавтор Adri) 🇧🇬

(ТЯ)
Видя ли го как ме погледна,
спокоен, че ти си до мен?
В очите му бляска надежда,
че днес ще е приказен ден. ...

Rali23

Поэзия » Любовная

1K 7

Спасение 🇧🇬

Спасение
Интересно как ме промени?!
Влезе в миг в живота ми разбит;
изми очи и в светлина ме озари.
Докосна ме със лъч от светлина – ...

Diletant

Поэзия » Любовная

770

Есента се гòтви... 🇧🇬

Есента се гòтви за сбогỳвка
и очѝ към зимата отправя!
И навред целувка след целувка
звънко да раздава - не престава!
Повъзд`ъхва есента тъжовно, ...

rhymefan

Поэзия » Философская

677

Свещичка за теб 🇧🇬

Свещичката ти всеки ден гори,
(никога не я забравям, сине).
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...

tanq_mezeva

Поэзия » Другая

720 1 7

Ревност на игра...любов наистина... 🇧🇬

Ревност на игра...любов наистина...
Ревност изпитваме ние на игра и за забавление:
Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;
Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;
Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!... ...

Kalia1117

Поэзия » Любовная

715 1

Неизпратените писма до дядо Коледа 🇧🇬

Неизпратените писма до дядо Коледа
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева. ...

jollyroger

Поэзия » Другая

918 2 8

Отключвам... 🇧🇬

Отвънка, пред прага тъгата стои,
до нея– две улични псета.
Отключвам. Тя гледа ме с празни очи,
от своите мисли обзета.
И питам я:– Рано дошла си. Кажи?! ...

mariankrystev

Поэзия » Другая

821 11

Най-накрая... 🇧🇬

Най-накрая...
Най-накрая се сбъдна и за мен любовното вълшебство
Молитвите ни бяха чути, мечтите ни са вече истина
Страховете си отидоха, свободота ни поведе към небето
Стиховете се римуваха, разказвайки за любовта ...

Kalia1117

Поэзия » Любовная

629 4

Водевил 🇧🇬

Когато си отива младостта
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад, ...

tanq_mezeva

Поэзия » Другая

886 6

Виновник 🇧🇬

Виновник
Как пресметливо
ни срещна съдбата
във времето необичайно!
И предвидливо ...

marielen65

Поэзия » Любовная

592 2

След Зеп Тепи * 🇧🇬

Яви се мълния в живота ми. Проблясна -
неустоима, млада, несънуван блян.
Обзе ме - светлина от всичките слънца по-ясна.
Отекна детският ти смях с момински свян.
Почувствах прилива на хиляди надежди, ...

vega666

Поэзия

1.4K 1 26

Спомен 🇧🇬

Не съм те търсила.
Ти сам дойде.
Затвори рани.
И запали огън.
В душата тъмна ...

maiaan

Поэзия » Любовная

617 1

Нека да ме нямаш 🇧🇬

Нека да ме нямаш
Нека да ме нямаш днес,
И душата моя да ти липсва.
Една усмивка, блага вест,
в живота ти не ще се вписва. ...

malkata-usmivka

Поэзия » Любовная

1.1K 2

Имаш ли сили 🇧🇬

Да потъна във теб... Да потънеш във мен...
сред безвремие и безтегловност...
Възроден и свободен, омиротворен,
без оковите страх и тревожност.
Да се слея със теб... Да се слееш със мен... ...

manuela822000

Поэзия » Любовная

739 1

Видение 🇧🇬

От мрачните предели на долната земя
израства силуета, и все по-плътен става,
на зло неподозирано. Чудовищна ламя
отровно тяло вие на хидра многоглава.
Пълчища диви уроди край нея се тълпят ...

Весан

Поэзия » Гражданская

1.4K 1

Еволюция 🇧🇬

Жена му вече беше там. Жена му – чучулигата.
А той във своя океан остана песъчинка,
не щеше суша, нито бряг, отказа да е семе,
дереше остро, на инат, по дъното на времето.
Жена му вече беше там и топлеше гнездото. ...

Смиф

Поэзия

1.4K 4

Шепти тишината 🇧🇬

Шепти тишината
Слънцето спряло и не грее
една любов изпепелена немее
притихва природата при чувства святи
песните галят нежно, но вече изпяти. ...

yankova41

Поэзия » Любовная

559

От себе си 🇧🇬

Мразиш ли, ГОСПОД
БОГ не отдалечаваш
ли от себе си?...

rhymefan

Поэзия » Философская

575 1

Детство 🇧🇬

Къде са на момичето
къдриците?
Отнесоха ги птиците!
Къде са песничките детски?
Къде са куклите засмени? ...

dimko63

Поэзия » Философская

1.6K 8

И моята молитва 🇧🇬

Господи!
Запази душата ми цялата!
Дай ù сила и твърдост!
Вятър дай ù,
та вярата ...

670301

Поэзия » Другая

575 1

Липса 🇧🇬

Забързано успявам да съм с теб?
Оплаквам се от моя мироглед...
Дали реално е? Джаза свири!
Боже, Боже! Я дай ми три бири?

krvelkov

Поэзия

487

Мома 🇧🇬

Гълчеше кучето на глас,
онзи дето влезе в двора.
Бе тъмна вечер в късен час.
Дълбоко спяха всички хора.
Заспал котак подскочи пръв ...

valiordanov

Поэзия

543 1

Народе... 🇧🇬

Народе...
Народе мой, не вярвай вече в чудеса!
Не вярвай и в месии разни!
Които с тлъстите си, мазни телеса,
те мамят с думите си празни. ...

donKapini

Поэзия » Гражданская

1.2K 1 2

Заради вълка във себе си 🇧🇬

Прокашлях се от тежкия въздух,
разлял се случайно в косите ми..
И тези очи ме преследваха
с неказани мисли безименни.
Разроших неволно по миглите - ...

Sin-wish

Поэзия » Любовная

953 1

Ако загубя вяра 🇧🇬

Ако загубя вяра,
ако остарея,
от тежка болест ако заболея,
не ми постилайте легло!
Душата ми със грейка не топлете, ...

Julia-Shopova

Поэзия » Другая

534 2

Даже не разбрах... 🇧🇬

Когато искам, мога да съм радост,
превръщайки се после във стенание,
когато искам ставам късче младост,
и нежно се обгръщам с обаяние.
Когато искам, ставам и на пясък, ...

nezemna

Поэзия » Любовная

837 8

Отворих пътната врата 🇧🇬

Отворих пътната врата
Отворих пътната врата.
И видях улицата празна.
Почувствах, че съм сам в света,...
със Самотата безобразна. ...

Hekredel

Поэзия

440

Среща в парка 🇧🇬

Срещнахме се в паркова алея:
ти сама и аз самичък пак.
Спрях до тебе гузно, но не смея
да погледна новия ти лак.
Хубава си даже и до днеска, ...

koli4a

Поэзия » Любовная

534 3

Когато сам на себе си омръзнеш 🇧🇬

Когато сам на себе си омръзнеш
Когато, сам на себе си омръзнал,
усещаш свежестта че отлетя —
младежът весел темерут небръснат
е станал — отегчен кат’ есента — ...

VladimirKostov

Поэзия » Другая

594 1

Нов мрак 🇧🇬

Не ме мисли, когато плача.
Аз пригодена съм така –
да се попивам изцяло в здрача,
с чувства отровни да се опияня,
и после, когато свършва, ...

Rois

Поэзия » Любовная

682 1

Виновен 🇧🇬

Виновен ли съм? И това ще го поема,
ще изтърпя обидите и вашите псувни.
Събудих се и няма повече да дрема,
с любов в душата вървя с оставащите дни.
Едва ли някой ще ми я открадне, ...

diad011

Поэзия » Другая

603

Където съществувaм 🇧🇬

Гласът ти
ме погали в този час.
Разбърка тихичко
косите ми и…
После ме приспа - ...

dadda

Поэзия » Любовная

1.3K 4

Между искам и не мога 🇧🇬

Искам да заспиваш всяка нощ до мен,
но дълбоко в себе си аз мисля, че те мразя
и понякога от яд проклинам те да си далеч,
но спомените с теб в сърцето още пазя!
Не мога аз за ден нито за два, ...

extreem90

Поэзия » Любовная

578

Преход 🇧🇬

Учи, следвай, работи,
роди се, живей, умри.
Изгний като поредното цвете
в градината на олигарха,
но бъди тих, че България ...

Infidel

Поэзия » Гражданская

819 1

Стихи и поэзия современных авторов

В ритъма на сърцето 🇧🇬

Дори без теб, до тебе ще вървя... 🇧🇬

Вкъщи 🇧🇬

Праправнукови стихове 🇧🇬

Какво е светлината 🇧🇬

Обречи ме 🇧🇬

Коледен диалог (съавтор Adri) 🇧🇬

Спасение 🇧🇬

Есента се гòтви... 🇧🇬

Свещичка за теб 🇧🇬

Ревност на игра...любов наистина... 🇧🇬

Неизпратените писма до дядо Коледа 🇧🇬

Отключвам... 🇧🇬

Най-накрая... 🇧🇬

Водевил 🇧🇬

Виновник 🇧🇬

След Зеп Тепи * 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

Нека да ме нямаш 🇧🇬

Имаш ли сили 🇧🇬

Видение 🇧🇬

Еволюция 🇧🇬

Шепти тишината 🇧🇬

От себе си 🇧🇬

Детство 🇧🇬

И моята молитва 🇧🇬

Липса 🇧🇬

Мома 🇧🇬

Народе... 🇧🇬

Заради вълка във себе си 🇧🇬

Ако загубя вяра 🇧🇬

Даже не разбрах... 🇧🇬

Отворих пътната врата 🇧🇬

Среща в парка 🇧🇬

Когато сам на себе си омръзнеш 🇧🇬

Нов мрак 🇧🇬

Виновен 🇧🇬

Където съществувaм 🇧🇬

Между искам и не мога 🇧🇬

Преход 🇧🇬

Очередь