Ти си най-голямата ми тръпка,
роден от огъня на всички времена.
Безумие в една погрешна стъпка,
ирония, но не и любовта.
Не съм те търсела, не знаех, че роден си, ...
Сгреших пред Бога и пред тебе, татко!
Не бях на себе си! Бях страшно луд,
в безумен миг решил съвсем за кратко,
в суетност да разпръсна бащин труд.
Не съм достоен поглед да повдигна ...
Жена съм! Ходещ грях, облечен в бяло...
Очите мъжки галят мойто его,
ръцете им жадуват мойто тяло,
но моето сърце принадлежи на него...
Жена съм - и любовница, и дама! ...
Уж сега е лято, а дъждът навън не спира,
всеки ден проливно все вали,
август месец идва, слънчев лъч напира,
но от облаци дъждовни не може да блести.
Начумерено и черно, мръщи се небето, ...
Не е дебел.
Нито груб с жените, които разлюбва.
Като млад даже мисля е бил доста красив.
Разказва ми, че когато е вкъщи, е друго -
най-прекрасен баща и съпруг изключително мил. ...
... И ето ме - в ръцете ти притихнала,
и отразена в твоите очи.
Желание чета ти във усмивката.
Изпиваме се с погледи, мълчим...
И после... пръстите ни знаят пътя, ...
Aз искaм дa творя, зa дa живея,
дa пaля огън с моя нежен плaм.
Не искaм дa мълчa вместо дa пея,
a гордост дa събуждaм вместо срaм!
Не искaм дa потъвaм във зaбрaвa, ...
Те влизат в денят с тишината!
Покланят се с обич, на простотата.
Не задминават без поздрав децата!
Покоряваща обич, излъчват сърцата!
Добрите хора незнаят умора, ...
Няма как ти да знаеш през какво съм преминал...
Няма как ти да знаеш какво има в мен.
Няма как... Ала знай - всичко това не е минало -
ами ще продължава до последния ден.
Няма как да изтръпна аз сега - пред отвъдното. ...
Тюркоазеният образ на сивия фон,
умрелият крал стои на черепния трон.
Кралство от умрели спомени тегне над главата от зной,
умрели хора търсещи своя покой.
Недей да страдаш, младо дете, ...
Към спомени връща ме днешната дата,
да, хубави, но някак си чужди за мен,
стоя и си мисля, къде ми беше главата,
когато нужна ми беше във него момент.
Но ти появи се, различна от тези, ...
“Жените, които обичах, са виж: до една задомени.”
Ивайло Терзийски
Мъжете, които така и не ме заобичаха…
На пръсти преминах край тях, да не ги предизвикам…
А те до един си приличаха, как си приличаха… ...
Хроничното безсъние укрепва
гнева под изтънелите клепачи.
От негативите на слънчевия спектър
създаваме реалност. Хилава и мрачна.
И всеки дъжд е повод за раздяла ...
Навес за изгубени души...!
Постройка временно стъкмена.
Да скрием нас от свойте съдби...?
Да скрием същността си в нея.
-Когато слънцето изгрее...! ...
Далеч съм аз от толкова години,
напуснах с мъка родната страна,
но една ме сила ден и нощем вика,
силата на майката земя...
Немил-недраг по чужди порти скитам, ...
Понякога във миналото се завръщам,
замислена, с усмивка и... сама,
едно чудесно детство ме обгръща
и ме повежда към реки, поля, стада!
И ето, дядовата къща, ...
РЕЗЕНЧЕ ЛЯТО
Не приемай за даденост чувствата. Виж:
как край теб всеки ден, вдъхновено и просто,
се въртя, все на пръсти, подобно дервиш...
пожелал да отгледа в сърцето си Господ. ...
Колко сълзи изплакахме с тебе, Любов.
С колко думи отворихме рани.
Като двама скиталци, без път и без брод,
се изгубихме в пътища стари.
Във пустиня превърнахме всичко, Любов. ...
Имай/ш най-красивата жена!
Че прекрасно съм се лакирала днес ми каза,
а вчера за блузата ми направи комплимент,
ще изглеждам прекрасно, щом ме забелязваш
и никога не пропускаш някакъв акцент... ...