Една вечер в Страната на спомените...3
Морето лениво люлее вълните,
брегът край скалите е тъжен и пуст,
вечерният вятър разпалва звездите
и спомен за устни със ягодов вкус... ...
Свечери се в косите ти и - бризът вейна звезда...
Прегоря хоризонтът в жарава на летния залез,
а по стъпките наши на пясъка заревнува вълна...
На смълчания кей на надеждата - фар с устни палим.
Погледни как измамно морето обича брега - ...
Главата си ще сложа в нозете ти,
сребро ще извеза,
но само опази ме, боже, от мъжката сълза.
От първата пролята скрито,
и дваж от явна, дваж, когато си раздал сълзите, ...
Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста.
С душа, копнееща за първороден грях, ...
Няма да моля и няма да плача.
Няма глава да сведа и дори
в пътя с жаравата бавно ще крача,
с пръст да ме сочат, ще вдигна очи.
Даже краката ми с пръти да счупят, ...
Когато залезът престане да е пурпур
и се превърне в идилично съмване,
когато утринта поглеждаш с укор,
че имала е наглостта да се завърне...
Когато във главата ти цари безмислие, ...
Тъй ще си отида - в невидение,
съзряла пяната на нещото,
със очи, отворени в копнение,
за да проникнат отвъд днешното.
Но тръпната си обич ще оставя - ...
Заричам се, че в идващата есен
няма да те мисля - с песен.
Сънувам ли, явяваш се отсреща.
А аз вълнувам се дори от тази среща!
Старая се и търся все отплата. ...
Понякога е сякаш, че не съм живяла -
тъй малко съм присъствала в света.
Затворена във малката си стая,
аз вярвах и мечтаех чудеса.
Разхождаха се нежни еднорози, ...
Защо ме завърна от прага, когато си тръгвах?
Безсилна от погледа огнен останах дори.
Умът ми повтаряше: "Тръгвай!", но вече не можех –
краката не слушаха вече и казаха: "Спри!"...
Заключи сърцето си с моето в тъмната стая, ...
Обич като обич ли бе, пуста...
Ден и нощ в очите ми преливник.
Цяла ме обсеби и не пуща,
хищни нокти в тялото ми впила.
Дяволе, със мен какво направи? ...
Дори да изгориш на кладата, любов.
И твоят дъх молитвено да шепне,
че мен обича в този луд живот,
сърцето ми от теб ще се отвърне.
И пак ще тръгна боса, гола, ...
Получих много аз от този свят.
Но колко всъщност дадох? Сам се питам.
С какво съм беден? И с какво - богат?
Какво все още трябва да изпитам?
Обичаха ме хубави жени. ...
Бягат ми, бягат ми, бягат ми дните
в мъртви посоки, на зъл кръстопът.
В каменни стълбове, сякаш, мечтите
някой превърна, преди да умрат.
Ето ги тука - стърчат по паважа ...
Поведи ме. Ще дойда. Ще тръгна със теб.
Ще те следвам по пътя към Изток.
Ако спреме, объркали пътят със теб,
ще сме двама, ще бъдеме близки.
Не плачи, не тъжи, изправи рамене, ...
Здравей, мило мое страдание.
Здравей, така прекрасно щастие.
За сбогом ли идваш? Очаквах го.
Как съм без теб ли? Дъжд от нещастие.
Заради тебе тичам през деня и нощта, ...
Сънувах, че небето ми се рони.
И падаха, и падаха звезди.
А покрай мен препускаха сезоните,
прегазваха последните мечти.
Но няма кой съня да разгадае, ...
Не знам, но в тебе несъмнено има
някаква магия! – Стоиш пред мен,
облечена си в семпла, синя дрешка
и вършиш простички, банални нещица,
подреждайки един съвсем нормален ден. ...