Позитивна значи да съм безропотно говедо,
на черното да казвам бяло
доверие да давам всекиму на кредит
със ум като стъкло, църцорещ вяло.
Да съм овца остригана до кожа, ...
Не си отивай, моля те, сестрице!
Поне за малко още остани!
Пак виждам уморените зеници
и зная, че животът ти тежи!
Животът... – низ от срещи и раздели ...
Нагоре, нагоре в простора ни чист
луната рисува във жълтата нощ
полегнали сенки в небесния лист.
Земята потъва във лунен разкош.
Притихнали птици заспиват на клон. ...
Недей да се завръщаш, нежелана.
В онази тиха, бяла слепота!
Там никой не очаквате засмяна
В косата ти проблясва белота!
Там всичко е замълкнало отдавна ...
Едни такива сини намерения
в обратното на люляков следобед
и думи с непонятни междуредия
занитени на прага като спомен
... и кълнове поникнали по струните ...
Защото се задъхвам от мълчания*
защото всичките недели са безлунни
и впиват пръсти в бледи очертания
по пясъка градят ме с устни
онези неузрели в двора ми малини ...
Износих те в очите си в стогодишни химери.
Рязах. Кроих. Ших и кърпих мечти.
Кътах надеждица – окуцяла светулка,
дълго в шепи я пазих и в пазви я крих.
Построих си сто кули от думи неказани. ...
(този текст се публикува с любезното разрешение на Черен Джак 12)
Миниран си със себе си навярно
в живота монотонен, без следи.
Две точки свързваш само по случайност
чрез почерка си непростимо крив. ...
Когато времето спре, а сърцето препуска,
когато слънце пече, а градът е пуст,
когато светът ти крещи, а духа те напуска,
когато искаш да забравиш, а още го знаеш наизуст...
Тогава аз ще съм там и ръка ще подам, ...
Когато мъжът си тръгва от вкъщи,
след него остават: едно мълчание,
много ненужни дрехи и вещи,
и едно непростимо женско желание...
Едно дете плачещо в тъмното, ...
Това е България. Всички я знаем.
С красиви реки, езера, планини.
Политици- катили. И всички си траем.
А всички крещим, че от това ни боли.
Аз знам, че велик е народът ни. ...
Задъхват ме от бързане редовете,
готови да почувстват с мен,
като живи приятели верни,
моята радост и мъка във всеки мой ред.
Химикала "пуска" мастило, ...
Сенки са мъжете, които ме обиждат!
Не мога да се спъна върху тях!
А думите им, като тежък грях,
Зарадваха лицето им със смях!
Сенки са мъжете, които не разбират! ...