Народната среда не е партийна,
а партии насаждат ти вина,
твърдят, че имаш участ трагедийна,
че заслужаваш своята съдба!
Народе мой, прекрасен мой народе, ...
Сава Огнянов до късно гостувал
на Кръстьо Сарафов. На тръгване вече
когато, на прага почти, се сбогувал
помолил за заем; “Живея далече,
та моля те, дай ми пет лева!” Прочут, ...
Не се родих от истини да плача,
не се родих, за да съм сянка нечия;
не се родих след слепи да се влача,
родих се, за да бъда писък вечен!
Родих се, за да бъда себе си! ...
Ръцете ми те търсят, очите те намират,
но могат да те стигнат единствено в съня.
Наяве щом те срещна, сърцето галопира
и думите отлитат… Виновни без вина.
Каква е тази обич - безумна, упорита? ...
Опитах се да тичам срещу вятъра,
понесла труповете на безсилието
върху плещите си отмаляващи…
Не ставаше! Разкъсана залитах и
незнайно как се приземих отгоре. ...
Ти каза, че избираш нея.
Тръгни и ако можеш забрави ме.
Върви по път, с илюзии осеян,
и сенки да ти шепнат мойто име,
дъхът на рози мен да ти напомня, ...
Има моменти, в които сме объркани...
Моменти, в които мислим едно, а чувстваме друго...
Когато опитът от миналото ни гони,
а любопитството ни блъска в настоящето...
Дали в повечето ситуации не сме предубедени и предпазливи от дежа вю? ...
Не ме търси, не ме моли да идвам там,
не събуждай напразно спомена горчив,
предпочитам да остана тук, дори да знам –
че миналото е това, заради което съм жив.
Не търси излишно в миналото пиковия час, ...
Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи, ...
Този стих е недовършен, но нещо в мен ме кара да го публикувам така, без смисъл и без край... Може би някой ден ще успея да го довърша...а дотогава:
Искам да опиша чувствата ми във куплет.
Но тях дали наистина ги има?
Съмнението п(р)оявява се на този ред,
Сърцето ми затворено го провокира. ...
Признание към моята любов - Музиката...
С теб любовта си споделям,
мъката си давя, а гневът потушавам...
С теб, успехите си празнувам,
разочарованията потискам... ...
БОЛКА ОТ ЛЮБОВ
Вопъл безгласен вместо бурни аплаузи.
Очите от взиране вече угасват.
Сърцето с усилие надеждата пази,
с разума хладен в прегръдка опасна. ...
Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие ...
Младите старци на новото време,
с поглед от своите тераси.
Ред поколения, избрали за символ
изгнилите кооперации.
С мухлясали мисли зад своите прозорци, ...
Погледнеш ли ме с влюбени очи,
запяват весело горчивите ми дни,
погледнеш ли ме с влюбени очи,
в сърцето ми пролет цъфти.
Погледнеш ли ме с влюбени очи, ...
Кратки записки по Историята на Човеците...
(нецензурирана версия)
Човешката История започнала
щом Прачовека камък си заточвал
и проумял в мига каквото трябва, ...