Стихи и поэзия современных авторов
Ключе 🇧🇬
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...
Пряспа 🇧🇬
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...
Любовта на емигранта 🇧🇬
ледената февруарска нощ,
но не гасне огненото тайнство
в пълния с искрици звезден кош!
Мисълта ми тихо литва в мрака ...
Родоотстъпници 🇧🇬
направиха грях тежък, голям,
становището на съдия изтриха,
че чужденци да имат земя тук е срам!
Нямат нищо свято, нямат морал, ...
Утрото след дъжда 🇧🇬
в която се разделихме
с онова момиче, което превърнах в жена...
жена, която обичах...
като Онази, единствената жена, ...
Вечен живот или бърза смърт 🇧🇬
Ден или нощ.
Огън или лед.
Защо не и двете.
Нима не е едно и също. ...
Копнежно... 🇧🇬
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете. ...
Ястреб 🇧🇬
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
Питам за Човека 🇧🇬
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани, ...
Жените на България 🇧🇬
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...
Млад въстаник 🇧🇬
и започва тежко стръмното в Балкана,
няма татко, мама, няма либе кръшно –
духове размирни свободата скланят.
Буките в гората с радост го посрещат, ...
От думите се ражда стих 🇧🇬
с молива в ръка,
и сенки под очите.
Аз отново размишлявам...
Аз ли греша? ...
*** 🇧🇬
заради теб тя се измъчва до зори.
Боли я и от острите ти думи сърцето ù кърви,
ах, как иска с една вълшебна пръчица всичко тя да промени.
Сълза след сълза пада по лицето, ...
Атлантида 🇧🇬
Тя би дошла при теб
направо, без да пита.
Мълчалива ериния.
Би седнала на стол ...
Две очи със любов 🇧🇬
пълни с вяра и зов, от сърцето извират,
галят с нежност дъха, като вятърен полъх,
както мъдра река бреговете събира.
Две очи със любов, не от болка сковани, ...
Безумието на войните 🇧🇬
Деца пищят и майки страдат...
Кому е нужно и защо...???
Сърце се пита тъй тревожно...
Сирийци ,сърби... и вси народи, ...