Стихи и поэзия современных авторов
Земята и хората 🇧🇬
И външно различен – но по-важно е вътрешно
човек да достигне до важните истини,
прикрити в душата... С години потискани.
Да мине под свода, през своите демони, ...
Сега всички са поети 🇧🇬
Мина почти век и половина
откакто и последният монтьор
захвърли чука,
грабна молив ...
Самотни занимания 🇧🇬
Самотникът - естет стои до мен,
учтиво се усмихва, пийва, кима…
И в себе си е някак си вглъбен,
мечтите му летят за десетима! ...
Малките неща 🇧🇬
Спираща дъха ми гледка,
уханието на цветя.
Тя е красив момент или весела шега.
Отпивам я, като глътка хубаво кафе. ...
Кифлите 🇧🇬
Кифлите обичам,
Но от шоколад.
С другите не тичам,
Нищо че съм млад. ...
Самота 🇧🇬
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни, ...
* * * 🇧🇬
пробуждаш в мен умиращи неща
изпълваш ме със ведрост и наслада
и искам с тебе да съм аз сега.
Със нечовешки сили ти да ме докосваш ...
Моите моменти, миговете мои 🇧🇬
Има моменти, мигове има, които
притихнал търсиш и искаш за себе си.
Мигове със съмнения, страхове, надежди.
И мечти, и усещания, и копнежи... ...
Ти винаги ще значиш всичко... 🇧🇬
ако ти кажа, че обичам.
Различни сме сега, мълчим,
във чувствата си неприлични.
А жаждата гори, дъжда ...
Детето 🇧🇬
във прашния бабин, тайнствен долап
и стисна я в своята малка ръчица.
Със нея реши да си купи бял хляб,
че вечно горчеше му хлябът им чер. ...
Принцеса 🇧🇬
Ники Комедвенска
Пантофката ме стяга по мазола,
а толкова да бях си я харесала.
Внезапно лъсна истината гола, ...
Свръзка с теб 🇧🇬
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда, ...
Пътуване към себе си 🇧🇬
Пътувам аз към приказен Китай
и първата ми спирка е Шанхай:
с изглед към необятното море
и към безлунното тъмно небе. ...
В името на бонтона 🇧🇬
писателят Марк Твен. Без вратовръзка
веднъж един издател посетил.
Жена му счела, че това е дръзка
проява на безвкусица. Когато ...
Носталгични сънища 🇧🇬
Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.
Очите му, които така ме изучаваха.
Ръцете му - меки като коприна,
гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново. ...
Няма поезия 🇧🇬
Всички тук пишат! Нощем не спят.
Давам съвети. Никой не слуша.
Аман! От ,,поети"дойде ми до гуша!
Ритъма губят, рима не слагат. ...