Стихи и поэзия современных авторов
Изповед 🇧🇬
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един! ...
Различните 🇧🇬
Пълнотата е част от душата
на различните – зов от отвъд.
Навестява онези богатите
с тишината на личната гръд. ...
Есенна миниатюра 5 🇧🇬
Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.
Топлите багри, въгленчето палещо и уют.
Слънчицето грейнало, зряло, есенното.
И ароматите нежни, листопада в злато. ...
Надежда 🇧🇬
Усмивки слънчеви безброй
изгряли в моя път нелек,
награда ли са за премълчаните въздишки
или са подкрепа занапред?! ...
Гастрол 🇧🇬
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата, ...
Миниатюра 🇧🇬
времето си в глупостите губим,
а пясъкът загубен не се връща.
Скоро ще напуснем тленната си къща...
Аз може би пак те обикнах 🇧🇬
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща ...
Остани, любов...! 🇧🇬
очите ти ме гледат измежду лъчите,
навярно нощем дрехите събличаш
на душата своя уморена с дните
да търси, да се скита, да се пази ...
Накога бе луковица, положена в земята... 🇧🇬
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам, ...
Митре ле... 🇧🇬
тя е натъжена лозова сълза,
роза цветовете си съблича,
превръща ги в розова вода.
Дъждът шуми в шубрака нощем, ...
Съдба 🇧🇬
как не искам пак в мен да се влюбиш,
със мечта ще ти изневеря,
сто живота по тебе погубих...
Не ме пий с тези устни от тлен, ...
Кулинария 🇧🇬
Четвърт век ще стане вече,
от както сме във тоз гювеч.
Лют, солен и постен е гювеча,
зиме - леден, лете – нажежен. ...
Изповед 🇧🇬
Завръщаш се в сърцето ми (отнякъде).
Незнайно как животът раздели ни.
Душите ни се търсят във рояците
от думи, тиха нежност скрили. ...
Влюбеният мъж 🇧🇬
Влюбеният мъж е кон с капаци.
Кон? Не, магаре... Катър дори,
защото влюбиш ли се ти,
за достойнството си забрави. ...
От утре 🇧🇬
ще ти бъда смъртен враг.
Гърба ти няма аз да пазя,
ще те наранявам пак и пак.
От утре ще съм Змията, ...
Песента на чужденеца 🇧🇬
слънцето залязва.
Осъден е на кладата
Денят.
Сбогуването ...
Атомът на времето 🇧🇬
За нас какво е времето, се питам:
Секунди, часове, години.
Възможно ли е в неговия ритъм
Да включим своите машини? ...
Нощта и градът 🇧🇬
Плач на саксофон стресва нощта,
ласкаво прегърнала града.
Очертания се пресичат с контури.
Хора и влакове заминават. ...
Игра на егоизъм 🇧🇬
по милиметър липса,
всеки път когато
телата ни са засмукали
тъга и необратимост. ...
Дилема 🇧🇬
>
> В Театъра на сенките декорът е излишен
>
> защото смисълът си има роля, а щом ...
„Сиромашко” лято... 🇧🇬
Когато гаргите тревожно
над мен се вият на ята,
досещам се, че неотложно
сега пристъпва Есента... ...