Стихи и поэзия современных авторов
Контраст 🇧🇬
И все през бурите понесен
вървиш по път съзидан с векове.
В душата ти назрява песен,
кръвта със ясен порив те зове. ...
Тъжна самотна и виновна 🇧🇬
изобщо не минават дните.
В мен сякаш нещо умря,
спътник са ми само дните.
Самотна съм и това ме изгаря, ...
Реалност 🇧🇬
Всички сме канарчета. Вълци пасат стадото.
Има днес побратими Мунчо идиота.
Още век ще патиме. Сложен е живота.
Стрижат ни, доят ни. Ние кротко блеем. ...
Аз пиша... 🇧🇬
за очите,
които
сбъдват сънища
и припомнят мечти... ...
* * * 🇧🇬
имам ли ...
и сърцето пак закрещя
и въпросът пак се ската
имам ли право, ...
Притисни ме силно да не мога да поема дъх (акростих) 🇧🇬
Разпръскват се сякаш хиляди пъстроцветни дъги.
Изливат се като дъжд от устните ми думи
Такива, каквито не съм предполагала, че съществуват в ума ми.
Изненадващо добре звучаха те на глас ...
Силна обич 🇧🇬
независимо дали ме обичаш,
като обикновен приятел или не,
има ли значение, поне за мен не!
Обичам ли те? Не знам. ...
Житие 🇧🇬
без него става невъзможно."
Ден първи
Аз помня
въздишките на листата ...
Себичен 🇧🇬
От дъскорезницата на съседа
април отряза резен дъжд,
дъждът превърза със зелено
липата сякаш изведнъж! ...
Копнеж 🇧🇬
и твоята слабост е моя тревога.
Обичам нощите, само в съня ми
неканен да си в ума ми...
Гласът ти топъл ...
Усещане 🇧🇬
Наситено
с обилни и контрастни цветове,
небето
днес през сЪлзи се усмихва. ...
* * * 🇧🇬
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка, ...
Невинаги и понякога 🇧🇬
“...дважды два не сразу сто.”
Борис ПАСТЕРНАК, “Высокая болезнь”
О, две по две невинаги е шест,
не изведнъж, не просто тъй – случайно. ...
Тази нощ отмина, но утре... дали 🇧🇬
и може би затуй наоколо е тъмно,
а ние с теб все още под старата бреза
се гледаме в очите тъй безумно.
Натрупани години като канара ...
Тя 🇧🇬
изгубената пролетна усмивка;
изпълва сърцето ти със нежност,
в самотната нощ - ярка звездичка.
Жена, която разпръсква ти мрака, ...
Ябълков цвят 🇧🇬
Ароматни, невинни дантели.
Весел, нежен и радостен сняг
по дървета - симфонии бели.
Красота, красота, красота! ...
Наранено сърце 🇧🇬
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено ...
Мастилен цвят 🇧🇬
Дървото е замислено и тъжно,
мастилен цвят през клоните протича.
Успя небето пак да го излъже,
че ще го топли и ще го обича. ...
Училище-мъчилище 🇧🇬
Асенчо бърше потното си чèло.
– Как новия урок да разбера?!
Това за мен е адски трудно дело!
"Че учиш се през пръсти вече срок! ...
Клонче с цвят 🇧🇬
с клонче с цвят в ръка
и върви усмихнат по света,
ръка в ръка с любовта.
През морета, планини и океани, ...
Дори да си тръгна... 🇧🇬
от този озъбен черно-сив свят,
спокоен ще съм,
че оставям след себе си нещо красиво...
Тази вечер ...