Стихи и поэзия современных авторов
Вълшебство 🇧🇬
а аз ги гледам и на Господа се моля -
да начертае път, следа, малък белег в небесата
и да ми покаже къде се тази вечер крият чудесата.
Да ми покаже пътя Той към хладната гора, ...
Вечната книга 🇧🇬
Къде си ти,къде съм аз?
Този път,на мен се размина
силата на ураганния бяс,
роден от проблеми неразрешими. ...
Възрожденска балада 🇧🇬
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...
Червено като _______? 🇧🇬
Червено като страна на лицето му, на която е спал доверчиво цяла нощ. С отпечатъци деликатно оставени от калъфката на мека възглавница..
Червено като следи от нейно червило по огледал ...
Невидим дух 🇧🇬
защото ти си дух невидим.
А щом политнеш с птичите ята –
от моя синева ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта, ...
Неонов дъжд 🇧🇬
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...
The Human Eye 🇬🇧
He was generous, just and defined.
But there was on the Earth a thing
That was from him declined:
Although he loved his wife a lot, ...
За вярата 🇧🇬
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...
Дадеш ли дума 🇧🇬
и няма извинения банални.
Дадеш ли дума, даже хитър хлад
не ще зашие нишките финални.
Дадеш ли дума, стой зад своя вот ...
Килим от листа 🇧🇬
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...
Любовна шира 🇧🇬
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...
Азбука 🇧🇬
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...
Ноемврийски дъжд 🇧🇬
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...
Машинисти 🇧🇬
Планина,връх,хоризонт безграничен,
облаци отвред пъплещи,задушаващи-
кълбета от пара взора потискат,
зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ. ...
Самотникът на Седмата ми пейка 🇧🇬
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...
Дворчето на баба 🇧🇬
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...
Аз вярвам в тебе, белобради дядо... 🇧🇬
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
Неделна нежност 🇧🇬
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...
Смирение 🇧🇬
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни ...
По уличките на стария град 🇧🇬
дворове запуснати.
Открехнати приканващо врати,
или заключени със катинари.
Рози и люляци ...